EUR
Зареждане ...
Частните училища и детски градини ще получат държавно финансиране според единния разходен стандарт. Това предвижда готовият вече проектозакон за предучилищното и училищното образование, представен днес (14 февруари) от министър Сергей Игнатов и зам.-министър Милена ДамяноваФинансирането ще започне от учебната 2013-2014 година и ще става по съпоставим подход, съгласно временните разходни стандарти, които се определят с акт на Министерския съвет. Предвидени са и допълнителни средства за това в размер на 10 млн. лвТака частните училища и детски градини ще получат държавната субсидия, която покрива разходите по осъществяване на обучението за покриване на минималните държавни стандарти. Допълнителна такса те ще могат да събират за обучение и дейности, които са извън стандартите. Например – занимания по конен спорт, какъвто пример даде заместник-министър ДамяноваОт дълги години частните училища настояват да получават и те определената от държавата субсидия за ученик. Като основен аргумент за това се посочва фактът, че родителите на тези ученици също плащат данъци. Това обяснение за въвеждане на промяната посочиха и днес на пресконференцията и експертите от Министерството на образованието и науката, въпреки че не беше аргументирано какво налага тази промяна.
Под 1% са учениците, които в момента посещават части училища в България. Таксите варират от 2 000 до 4 000 лв. на учебна година. Формирането на тези такси и занапред ще бъде само и единствено решение на ръководството на частното училище, т.е. на пазарен механизъм, като от образователното ведомство не се ангажират по никакъв начин с налагане на ограничения и таван на ценитеЕдинственото уверение, което се дава, е осъществяването на сериозен контрол върху разходването на тези средства – от общината, от финансово-контролните органи, като общи правомощия за финансов контрол ще има и министърът на образованието.
Във финансов аспект промяната е положителна именно за частните образователни заведения, тъй като така те ще могат да отделят повече ресурси за развитие на инфраструктурата си, техническото обезпечаване на образованието и въвеждането на иновативни методи.
С проектозакона образователното министерство въвежда анонсираните в последната година промени в българското училище:
– Като предучилищно се дефинира образованието и в детските градини, като то ще започва за 3-годишните, но ще бъде задължително от 4 години. Задължението ще бъде въведено от 2016-2017 година, за да може общините да се подготвят с приема на децата.
– И 2-годишни деца ще могат да посещават детска градина в зависимост от желанието на родителите.
– Училищното образование започва от 7 години, като на 6 години децата ще могат да бъдат записвани в първи клас пак по желание на родителите. Учебната година ще започва от 15 септември.
– Основното образование е от 1 до 7 клас, с начален етап от 1 до 4 включително. Прогимназиалният етап ще е от 5 до 7 клас, когато ще се завършва основно образование.
– Новостите в тези аспекти предвиждат до 3 клас изобщо да не се пишат цифрови оценки, а с оглед на стреса, който преживяват учениците, в 5 клас да може да се преминава в 6-ти и с една слаба оценка, но само ако общият успех от останалите предмети е над добър (4). На такова условни преминаване в по-горен клас се дава право само между 5-ти и 6-ти клас.
– Гимназиалната степен ще се раздели на два етапа, като първият ще завършва с 10-ти клас, а вторият ще е в 11 и 12 клас. Училищата, които покриват класовете от първи до 10-ти, ще се наричат обединени. С тях се дава възможност да продължат да съществуват основни училища в по-малки населени места и децата да продължат образованието си в родния си град.
– Според етапа или степента на образованието училищата са начални (1- 4 клас); основни (1-7 клас); гимназии (7-12 клас); обединени (1-10 клас) и средни (1-12 клас).
– Според съдържанието на подготовката на гимназиите са профилирани и професионални, като се въвежда изискването в профилираните езикови гимназии да се осъществява обучение по чужд език на минимум три предмета в 9-ти и 10-ти клас.
На практика така се премахват обаче съществуващите до този момент обикновени гимназии, а средно образование може да се завърши и на 16 години. И ако професионалните гимназии могат да издадат диплома и удостоверение за завършен 1 квалификационен клас и с това да се упражнява професия, то остава неясно обаче какво ще бъде удостоверението за завършен първи гимназиален клас от профилирана гимназия и на каква реализация ще дава право то.
– При слаба оценка също с ученика ще се работи индивидуално, като в проектозакона е записано и индивидуалната работа с учители наставници като превенция срещу ранното отпадане на ученици.
– С проектозакона се предвижда и създаването на Обществен съвет, който ще представлява орган за развитие на детската градина и училището и за граждански контрол на управлението им. В този обществен съвет ще има представители на общината, родителит и на бизнеса (за професионалните гимназии). В Обществения съвет учениците ще имат право на съвещателен глас.
– На практика това, което ще различава Обществения съвет от настоятелствата, които и в момента се формират като юридически лица, е това, че Общественият съвет ще може да осъществява контрол върху изразходването на средствата от страна на директорите – правомощие, което в Училищното настоятелство няма.
– С проектозакона се запазват и досега съществуващите форми на самостоятелна форма на обучение, като се въвежда и дистанционна форма, но с ограничението това да могат да го правят училища, които имат техническото обезпечение. С проектозакона се улеснява и преминаването от една в друга форма в зависимост от индивидуалните потребности на ученика.
– Вечерната форма на обучение също се запазва, като се разширяват възможностите на училищата да я въведат. Така ще се подпомагат незавършилите образование българи макар и в по-късна възраст да се завърнат по-лесно в класните стаи.
– От другата година Министерство на образованието предвижда и всички училища да могат да издават заедно с дипломите за средно образование и европейско приложение. Това приложение ще даде възможност на българските ученици да кандидатстват във висши учебни заведения в чужбина по-лесно и бързо, без да се налага да превеждат и легализират удостоверенията си в министерството. Първоначално тези удостоверения ще се издават на английски, немски и френски език.
Услугата ще се извършва само по предварително заявено желание на ученика и според неговите потребности – в зависимост от това в коя държава и за кой университет ще кандидатства. Заместник-министър Дамянова обясни, че промяната се въвежда заради тенденциите все повече български ученици да избират да завършат висшето си образование в чужбина, а дипломите за средно образование трябва да бъдат конвертируеми.
Проектозаконът трябва да премине през одобрението на Министерския съвет, а след това и през пленарна зала. До тогава трябва да се подготвят и единните държавни стандарти, както и новите учебни програми. Следва и писането на нови учебници.Според заместник-министър Дамянова експертите ще могат да спазят сроковете и на този етап се предвижда Законът да влезе в сила от 2012 – 2013 година, като последователно образователните програми ще се въвеждат от учебната 2013-2014 година за класовете 1, 5 и 7.