Когато за първи път актьорът Ованес Торосян отива в Кан за представянето на „Източни пиеси“ на Камен Калев на известния кино фестивал, той си спомня, че навсякъде разправял как нямал ваучер за телефон, обаче отива в Кан.Явно докато няма ваучер, му върви, защото ситуацията с телефона му не се е променила много, но пък за сметка на това той ходи в Кан за втори път миналата година по повод първата си главна роля в киното във филма на режисьора Константин Божанов „Аве“. След участие в 35 фестивала в общо 24 страни лентата най-накрая ще тръгне на българските кино екрани след броени дни – официалната му премиера в България е на 9 март, когато ще открие и „София филм фест“ 2012.Междувременно най-вероятно вече сте гледали 25-годишния актьор и в ролята на едно от момчетата в „Тилт“ на братята Виктор и Борислав Чучукови, който беше надеждата ни за „Оскар“ за чуждоезичен филм тази година.Пред „Дневник“ той сподели къде се изявява в момента, кои са следващите филми, в които ще го забележим, какво мисли за актьорските риалити формати, както и за формите на протест.

 Какво да очакваме от филма „Аве“?

– Филмът е любовна история и най-общо е за двама души, които се срещат, но не мога много да говоря преди премиерата. Това е все едно да издам кой е убиецът в някой криминален филм, преди някой да го е гледал.Моят герой е момче от Художествената академия, което е в първи курс, който не знае много къде се намира. Още е юноша и се ориентира в живота.

Очакваш ли филмът да се хареса на по-голямата част от публиката?

– Ами филмът е хубав. Предпочитам обаче зрителите да не се подгряват прекалено много предварително, защото така очакванията се изкривяват. Може би е добре да кажа:“Ужасен е тоя филм. Въобще не го гледайте!“, и като отидат, да си кажат, че е супер.Онзи ден се возих в маршрутка и по някакво радио вътре слушах интервю с Ники Илиев, който си хвали филма за това колко е невероятен, какви актьори има в него. Аз съм го гледал филма и спрямо това, което говореше, не ми се навързаха нещата. Та по този повод си мислих доколко е полезно да се вдига такъв шум. PR добре, ама чак пък толкова? В крайна сметка говорим за филм – на някой може да му хареса, на друг – не. Достатъчно е да се знае, че има такъв филм и за какво става въпрос най-общо. Останалото е собствена преценка.

„Аве“ е вторият филм, с който ходиш на фестивала в Кан след „Източни пиеси“. Това е голям успех за един млад български актьор.

– Първият път, когато ходих, си спомням, че се шегувах и разправях на всички познати как нямам ваучер за телефон, обаче отивам в Кан. Ето сега в момента пак нямам ваучер (смее се).Готиното на такъв голям фестивал е, че в началото никой не те забелязва и си никой там, но след като гледат филма, веднага има интерес, въпроси, снимки. А на тези места има всякакви хора. Първата година видях Вим Вендерс и Тарантино. Втората година исках да се запозная с Робърт Де Ниро, но той беше председател на журито и нямаше как, защото достъпът до него беше ограничен. Нищо, следващия път… (смее се)

Режисьорът на филма сподели в интервю за „Дневник“, че е било трудно да пресъздадете любовна история, тъй като между вас с Анжела Недялкова (момичето в главната роля – бел.р.) е нямало никаква химия. Вярно ли е?

– Ами в живота между мен и Анжела няма никаква химия. Иначе във филма си играем каквото трябва. Това ми е професията. Не може някой, като ми е неприятен в драматургията, да ми е неприятен и в живота, и обратното. В крайна сметка затова съм учил.

Ти си завършил НАТФИЗ преди три години. Съгласен ли си с Божанов, че студентите, които излизат от там не се справят добре в киното?

– Мисля, че това се дължи на липсата на часове по кино. Има часове по актьорство за кино, но школата не е сериозна. Специално за това има какво още да се желае.Практиката е единствено, ако се сближиш с колегите от факултета по кино, станеш приятел с тях и те снимат. Това е практиката. Ако седиш само в твоя клас, няма как да стане. Аз така се учих да снимам. Всеки семестър ходих да ги питам каква им е задачата, после ги питам дали искат да направим нещо, да снимаме и два-три пъти по моя инициатива съм имал някакви студентски опити.Другият проблем, според мен, е, че Академията не разграничава двете изкуства кино и театър. Не искам да звуча претенциозно или грандиозно, просто по някакъв начин студентите не се обучават като за две различни изкуства, а сякаш са едно и също, просто едното е по-обрано, а то не е така. Разликата е огромна.За театър специално има много какво да научиш в Академията, но за кино засега няма. Моят клас например трябваше да има два семестъра за кино актьорство с Ивайло Христов. Единият семестър гледахме филми и ги коментирахме, а вторият трябваше да има вече практика, обаче времето не стигна. Не знам какво се случи.

И все пак много хора коментират, че младите актьори, които гледаме сега, се справят много по-добре на екран от много от по-възрастните. На какво се дължи това?

– Има някаква истина в това. Може би достъпът до кино сега е много по-лесен. В момента можеш да изтеглиш и да гледаш около 200 филма и да гледаш всякакви неща. По-рано не е било точно така. Сега се снимат и всякакви други по-малки неща, където се трупа опит.

Кои свои млади колеги би отличил?

– Ами Захари Бахаров е добър кино актьор. Тони Минасян също. Той играе в „Седем часа разлика“. Колега ми е и приятел от курса в НАТФИЗ.

Сега над театъра ли си се съсредоточил?

– Ами театър, но не само. Снимам. Ето сега излиза „Аве“. След него направих още три филма – „Аз съм ти“ на Петър Попзлатев, другият е „Малка хроника“ на Явор Веселинов – проект, който е на приятелски начала и с частно финансиране. В него също играя главна роля. Миналото лято снимах и филма „Три“ на Кирил Станков с Параскева Джукелова и Яна Титова.Трябваше да се снимам в доста други филми, но все се разминавам. Случва се. Можеше да участвам в „Цинкограф“, „Кецове“, в „Номер 1″…Имаше дори слухове, че ще участвам в „Островът“. Един ден видях Камен, беше дошъл с един мотор на едно кафе близо до НАТФИЗ, и го питах: „Абе, какво става – всички говорят, че ще се снимам в „Островът“?“. Той ми каза, че не знае дали ще се снимам. Предложих му да мина като някакъв минувач поне да оправдаем слуховете. Съгласи се, но филмът се правеше на морето и нямаше как да отида.

Кои са българските филми, които си гледал в последно време и ти харесват?

– „Кецове“ ми хареса. „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ много, наистина много ми хареса. Това е наистина хубав филм.

Той стигна много напред в класирането за наградите „Оскар“ преди време. Доволен ли си от победителите на най-големите филмови отличия тази година и защо ние все още не можем да пробием там?

– „Артистът“ все още не съм го гледал, но много искам. Мисля, че ще е много интересен филм.

Иначе на нас това, което според мен не ни достига е, че се правят много компромиси все още. Спестяват се пари за много неща, заради което филмите страдат. Когато няколко неща се снимат с компромис, в крайна сметка резултатът не може да е идеален. Хората влагат милиони. Ако искат да имат определена сграда в кадър, ще направят всичко възможно да снимат нея. Ние тук гледаме, ако можем по-тънко да минем. Зависи от филма, разбира се. Има и изключения.

А в театъра над какво работиш?

– Сега репетирам „Идиот“ в Народния. Преди това бях в Хасково. Работих с Лили Абаджиева по пиесата „Анархия Бавария“, тъй като ме искаше много за ролята в нея.

Кое предпочиташ всъщност повече – киното или театъра?

– Ами различно. И двете. Като репетирам в театъра, ми се снима във филми, а като се снимам във филми, ми се репетира в театъра.

В едно интервю казваш, че искаш да изиграеш Ромео?

– Ами те всички искат. Ама могат ли?

А ти можеш ли?

– Ами защо не? Дайте ми Ромео и ще видим. Ама искам Ромео – Ромео по Шекспир, а не Ромео в някаква формула или интерпретация.

Разбра ли, че Софи Маринова е избрана да ни представя на „Евровизия“?

– Ами да, супер. Просто не знам какво да кажа… Движат се явно нещата.

Ама не, защо? Всъщност тя Софка си пее. Добре, че не е някоя друга. Нея си я знаем поне…

Имаш интересна история. Семейството ти е дошло преди много години от Армения. Имаш роднини, които са свързани с театъра и операта. Брат ти също е актьор, а българският не ти е майчин език.

– Да, догодина ще станат 20 години, откакто живея в България. Български език се научих да говоря правилно едва в НАТФИЗ. Преди това правех много грешки. Дори и сега продължавам да уча някои думи. Доскоро казвах например „через“, а не „чрез“. Вече мисълта ми тече на български, но се случва да зацикля на някоя дума.Иначе вкъщи продължаваме да си говорим на арменски. Речникът обаче е ограничен в една фамилия, така че се позабравя и ми се налага да питам майка ми как беше тази или онази дума.

В последно време хората се обединяват и протестират за различни неща. Ти протестираш ли? Как и срещу какво?

– Това с протестите като цяло ми е нелепо. От протест до протест, разбира се, има разлика, но трябва да е за нещо смислено и сериозно, а не просто да излизаш, да седиш на студа и да викаш заради това, че всички викат.Мисля, че на много хора отгоре не им пука дали отвън има 200 човека или много повече. Нещата трябва да са по-кардинални. Да легнем примерно всички на влаковата линия и да се заключим с белезници и да кажем, че не ставаме, докато не стане… еди какво си. Има и индивидуални форми на протест.Аз протестирам срещу градския транспорт. Не си купувам билетче. Държавата не дава пари за изкуство. Казват, че съжаляват и че такава е системата, няма пари. И аз им казвам, че съжалявам, такава е системата, нямам билетче. Ако всичко е наред, няма да имам нищо против. В България нещата са такива, че всичко е на принципа „ако искаш“, така, че ако искаш правиш нещо, ако не искаш – не, за съжаление.

Що се отнася до ACTA, може би е добре да има някакво спазване на авторските права. Сега, като съм част от създаването на филми, мисля, че трябва да има защита, но от друга страна не съм сигурен дали това е напълно ОК. Мисля, че съм 50 на 50.

Какво мислиш за новите актьорски телевизионни риалити предавания?

– Има нещо сбъркано в тях. Изкривяват малко разбирането за актьорската работа. Първото, което излезе, не беше никак добро. Това второто – „Кастинг“, изглежда по-добре. Полезно е за продуцентите, които ще намерят подходящи актьори и ще ги използват вбъдеще в свой проект. Но иначе ме дразни, че участниците имитират филми и актьори в разни сцени. Защо трябва да се имитира Ал Пачино? Трябва да се прави нещо друго. Сцена от филм не може да се пресъздаде просто така, там има натрупване на образа и разни други неща. Колкото и да си гениален, не става. Някои мои колеги отидоха, за да си направят реклама и да ги забележат. Може би е полезно в някаква степен, но не съм сигурен дали не е нож с две остриета.

Предлагали ли са да участваш в някой от българските сериали?

– Да, предлагали са ми, но отказвам. Имаше предложение от „Седем часа разлика“, но отказах. Не искам да се обвързвам с телевизия и договори, които да ми казват къде да се снимам, какво да правя и за кой да давам интервю, когато и където някой реши.

Какво отговаряш на тривиалния въпрос за бъдещите творчески планове?

– Ами режисурата ми е интересна. Искам да се занимавам вбъдеще. Мисля, че знам и разбирам неща, свързани с това. Не мисля, че някой може да те научи какво да виждаш и как да снимаш. Това трябва да ти идва отвътре. Мислил съм си да направя специализация за театрална режисура, но не и за кино. Сега с брат ми имаме идея да правим един късометражен филм, който сме написали и кандидатстваме за финансиране.

Иначе участвам в едно театрално сдружение, с което обикаляме страната. Идеята е да показваме на хората извън София някакви стойностни театрални неща, защото покрай всичките тези актьори в разни предавания и актьорските риалитита, хората започват да си мислят, че театърът е просто да ходиш и да разправяш вицове и разни смешки. Нека да има и такива, нека се забавляват хората, да се смеят, но да има и от другия, по-сериозен театър.Наскоро с един колега бяхме седнали пред Народния театър и дойде момче, което ни пита дали разбираме от математика. Казахме му, че не разбираме, а той ни пита с какво тогава се занимаваме. Отвърнахме, че сме актьори, а той: „Ааа, палячовци!“ Това е тъжно.С това сдружение, чиято дейност ние инициираме, си правим разни наистина стойностни представления и обикаляме по-малките градове. Участват и режисьори, и актьори. Сега ни предстои премиера на една нова постановка в СФУМАТО на 15 и 16 април.Другата цел на проекта е и да вкарваме в представленията наши колеги актьори, които завършват НАТФИЗ или други учебни заведения за театър и са талантливи, но нямат място за изява и работа. Има много таланливи хора, които работят какво ли не друго просто защото не успяват да открият цепнатина в театъра.

dnevnik.bg