Въпросът защо очите на азиатците са „дръпнати” винаги е провокирал любопитство, особено на представители от другите раси. За съжаление обаче, в официалната наука липсва единна теория за тази биологична особеност. Различните източници и експерти дават различни възможни отговори.Преди да представим основните хипотези по темата обаче, нека въведем малко теория:„Епикантус” се нарича вертикалната кожна гънка, разположена във вътрешния ъгъл на клепачите симетрично и на двете очи. Докато наличието й при европеидната раса често е признак за болестно състояние (напр. „Синдром на Даун”), то при монголоидната раса тя е характерен и отличителен белег.

Развитието на епикантус варира при пределите на различните локални типове монголоиди, но като цяло остава постоянно и стабилно в границите на целия им ареал, с едно изключение – американоидите, т.е. коренното население на Америка. При тях епикантусът е характерен за новородените, но с израстването той най-често изчезва. Индианците се отличават от азиатските монголоиди и по други белези, като значително по-силното издаване на носа например, което ги приближава в известен смисъл до представителите на европеидната раса.

Предназначението на споменатите очни гънки най-вероятно е да предпазва очите при силно слънце, пронизващ вятър или екстремен студ. Тоест, при наличие на високи температурни амплитуди и ветровитост, особено характерни в областта на Монголското плато, откъдето се смята, че произхождат монголоидите.Също така, при по-голямата част от населението в Монголия, може да се забележи и развитие на допълнителна подочна гънка (образувана от долния клепач). При наличието на цялата тази снежна покривка, в комбинация със силно слънце и поривисти сухи ветрове (често предизвикващи висока атмосферна запрашеност), развитието на допълнителни приспособления за предпазване на тялото от суровите условия изглежда съвсем естествено, дори необходимо. Особено, когато става дума за предпазване на едно от най-важните ни сетива – зрението. Има логика, нали?

http://curious.actualno.com