Това не е ново, разбира се. Казвано е и е повтаряно, дъвкано и предъвквано. До степен, при която самото казване се превръща във фалш и лъжа. Но е истина, че България потъва. Никога това потъване не е било толкова осезаемо, колкото е сега. Можем реално да дочуем бълбукането, което Ани Илков пророчески изрази в стиха: “Бъл-гария се дави! Бъл-гария се дави!” – преди повече от двадесет години.Да, давим се. Заедно с България. Давим се сред собственото си омерзение – към всичко наоколо – и към себе си. Давим се сред фалша и лъжата, сред наглостта и простащината, сред моралната и духовна нищета, които вграждат в себе си нашия живот – и се превръщат в битие за нашите синове и внуци. “Не живей в лъжа!” – беше казал Солженицин – и с тези негови думи започна разпада на съветска Русия – тази “империя на злото”, както я нарече Рейгън.

Днес тези негови думи са забравени. Помните ли какво беше казал той в прочутия си призив? “Та ние така безнадеждно сме се разчовечили, че сме готови днес за едното ядене и пиене да захвърлим всичките си принципи, душата си, всичките усилия на дедите си, всичките възможности за потомците – само и само да не разстроим прогнилото си живуркане.” Забележете този глагол – разчовечавам се. Не правим ли днес същото? Не браним ли прогнилото си живуркане, като следваме само стратегиите за лично оцеляване – а човешкото ни достойнство, състраданието, съпричастността – тях кучета ги яли!

Да – чалга-културата – каква хубава думичка, какъв прекрасен боксов чувал за мускулите на гражданския патос! Територия за кръстосване на дискурси и интелектуални упражнения. Добре е да се обговаря, добре е да се обджавква, добре е да бъде обгризвана – както кучето обгризва подхвърлената му пръчка, преди да я донесе пак на стопанина си. Само без излишни и вредни въпроси от типа на “и какво от това”, моля. Защото когато след вечеря седнете пред телевизионния амвон, оттам ще се покаже отново Негово Величество Простакът.

Стига общи думи. Трябват конкретни примери, за да се разбере България – като школа за морален релативизъм, като ферма за привикване към злото. Германският президент Кристиан Вулф се оттегли от своя пост и отиде в манастир, тъй като беше заподозрян в корупция – като единственото прегрешение, за което го разследва баварската прокуратура, е че като премиер на Долна Саксония е бил на почивка в луксозен хотел в курорт край Северно море, осигурена от филмовия продуцент Давид Грьоневолд.

За сравнение: бившият български президент Георги Първанов е уличен в поемане на личен ангажимент за прекратяване на наказателно производство над извършило конкретни престъпления лице – широко известния цигански барон Дон Цеци – срещу уреждане на гласове за президентските избори – както публично свидетелства споменатият ромски бос. Неговият вицепрезидент пък е уличен в помилване и даване на българско гражданство срещу заплащане.

Пак Първанов е известен и с това, че част от съветниците му станаха жертва на поръчкови убийци – и тези атентати, макар и неразкрити, са съвсем очевидно свързани с мафията. Също и че един от големите спонсори на неговата кандидатпрезидентска кампания – Людмил Стойков – се оказа и една от причините за безпрецедентно спиране на плащания по присъединителните фондове – при което България изгуби стотици милиони евро.

Скромната му личност се оказа обект на свидетелски показания за това, че лично той е посредничил за оправяне на отношенията между Гриша Ганчев и Алексей Петров – след като този гангстер е “поръчал” ловешкия бизнесмен на офицер от управляваната от президента НСО.

Същият този президент е бабувал над едно от най-крадливите правителства в българската история – това на тройната коалиция. Както се оказа, премиерът на същото правителство, Сергей Дмитриевич Станишев, бил наел австрийския лобист Петър Хохегер, за да пере имиджа на България, наричана по това време “най-корумпираната страна в ЕС” – а като подизпълнител се изявила сегашната му любима Моника Йосифова, която успяла да прибере към 270 000 евро от отпуснатите милион и половина – пари на българските данъкоплатци.

Как ви звучи това – на фона на почивката на Кристиан Вулф край Северно море? Никой от тези господа не иска да отива в манастир. Искат да бъдат лидери, да управляват България, да бъдат примери за подражание и морални стожери.

И искат не само те. Иска и Румен Петков, Пикаещият в басейни, на когото приписват култовата фраза “Ние си обичаме Русия, а останалите да си е… майката!” Тия дни той я повтори в обновен и емоционално диверсифициран вариант: “Противниците на АЕЦ “Белене” работят срещу България”. А проводниците на руските интереси у нас, правителите на големия шлем – те за кого и против кого работят? А клоуните, дето ни разиграват скечове – и дето днес казват едно, утре друго, а вдруги ден – съвсем трето? Ами почтените и честни магистрати, дето пробутват челядта си като безимотна по черноморските брегове – и после строят хотели на получените парцели?

Пиша всичко това не защото се случва. Пиша го, защото го търпим. Пиша го, заради прогнилото ни живуркане, заради малодушното ни затваряне в себе си. Пиша го, защото наистина не мога да разбера защо никой не хвърля развалени яйца по тези кретени. Пиша го, защото все по-лесно става казването “Карай да върви, ние да си гледаме нашата”. Пиша го, защото заради това казване България потъва.

Едвин Сугарев