– Г-жо Савова, разбрах, че общината иска да изхвърли принудително клуб „Стронг” от помещението, което ползва. Кой държи клуба?
– Аз го държа. Може би не знаете коя съм, но съм многократна републиканска и балканска шампионка и 6-а в света по бодифитнес. Може да проверите в интернет. Направили са ми много висок наем, който не е плащан една година. Разноските по клуба са много високи, те са на пазарни цени, все едно не е спортен клуб, а фитнес зала. Де факто това е спортен клуб към училището. Децата идват тук безплатно.
– За какъв наем става дума?
– Става въпрос за неплатен наем от 4600 лева. Това са пари, натрупани за една година. Месечният наем за залата е 600 лева.
– Кой тренира в клуба?
– Предимно ученици и състезатели, идват хора на всякаква възраст – от деца до 70-годишни. Те си плащат членски внос, който отива за поддръжката на клуба. Ние сме едно „семейство” от 20-ина души, клуб сме, не сме като фитнес зала или „Фантастико”, където всеки влиза и излиза. Аз не съм никоя, правя го в името на спорта. Хващате ме в едно такова състояние…На системи бях днес, защото утре ме затварят. Не мога да го преживея. Животът ми е тука.
– Защо сте на системи?
– Не се чувствам добре. Мъка ми е отвътре.
– Няма ли никакъв начин да се реши този проблем, без да се стига до изгонването ви от залата?
– Нямаме още решение от съда. Пуснахме с моя адвокат жалба, в която обясняваме, че сме спортен клуб и искаме общината да ни го даде за спортни цели, а не да станем дупка за наркомани. Ако ни изхвърлят, за една седмица залата ще загние.
– Как може да се финансира нормално дейността на клуба?
– Има субсидии, които се отпускат от общината за спорт.
– Получавахте ли субсидии?
– Не съм. Затова ме затварят. Аз не съм искала да ме спонсорират. Плащам си ток, вода, стопанисвам помещението, а те ме затварят и ме оставят на улицата. Слагат ми невъзможен наем, вместо да ме спонсорират и да ми помагат да развивам спорт.
В тая шибана държава никой не ти обръща внимание, ако нямаш пари някого да подкупиш. Затова Божидар (адвокатът на Савова – бел. ред.) ми вика: „Ти си никоя, обади се на медиите”. Аз съм и от „Сървайвър”, хората ме познават. Всичко съм постигнала с честен труд.
– Преди да задлъжнеете на общината, как успявахте да плащате?
– Ами наемът преди беше нормален – 40 лева и с разноските се връзваше 400 лева на месец. След като общината ми сложи нов наем, започнах да пускам жалби, защото не мога да го поема. Понякога се питам дали някой няма интерес към това помещение, но не мога да кажа.
– Имате ли друга работа освен в клуба?
– Ходя и тренирам и по други зали, имам клиенти, ако ме извикат за някой филм… Но залата е нещото, на което разчитам. Това е моят дом, в който върша работата и на чистачката, и на човека, който сменя въжетата. Двайсет години съм в тази зала и ми е болно.