– Професор Димитров, как ще коментирате претенциите на Румъния към България? Вие бяхте министър на българите в чужбина и познавате проблемите с малцинствата.
– Румъния обяви акваториториални претенции към България за черноморския шелф. Става дума за спорна зона от 17 морски мили, за които говори румънският външен министър. Това е измислен проблем, България взе отношение на най-високо ниво. Външният министър на северната ни съседка Кристиан Дяконеску каза, че „съществува спорна зона“ със София във връзка с морската граница. Президентът и външният министър на България взеха отношение.

– Руската агенция “Медиафакс” писа, че през въпросната територия трябва да минава газопроводът “Южен поток”. Ако това е така, значи има сериозен икономически интерес?
– За “Южен поток” не мога да коментирам. Това не е тема, по която съм компетентен. Зная, че преди месец Румъния откри в Черно море огромни залежи от природен газ в партньорство с американската компания ExxonMobil и австрийската OMV. Находището е на 30 морски мили от морската граница с България. Става дума за много газ и за сериозни средства. В непосредствена близост има българско находище на природен газ.

Сами разбирате, че проблемът с румънското малцинство е смешен. Като човек, който има поглед върху “проблема”, ще ви кажа, че в България официално има 891 румънци. Нито повече, нито по-малко. Румънско малцинство в България няма, а външният министър на Румъния може и да ползва исторически данни, но според мен те са стари и спорни. Такива проблеми няма.

Румънската окупация в Южна Добруджа продължава до 7 септември 1940 г., когато е сключена Крайовската спогодба с помощта на Германия и СССР, призната и от останалите велики сили – Италия, Великобритания и САЩ. Условията на спогодбата налагат Румъния да върне на България Южна Добруджа, както и да се осъществи обмен на населението от Северна Добруджа и Южна Добруджа. Така 88 000 румънски колониалисти, заселени от румънските власти след края на Втората балканска война през 1913 г., са принудени да напуснат и да се преселят на север, докато 65 000 българи от северната част емигрират в родината.

Въпреки че Крайовската спогодба трябва да сложи окончателен край на взаимните претенции между двете страни, през години преди всичко в редиците на румънските националисти е повдиган въпроса за „румънска Добруджа“, но те никога не са имали подкрепа на официално ниво.

В Румъния, както и в България, има националисти и такива настроения се случват. Сами разбирате, че такива теми се хвърлят в общественото пространство. Проблем с няколко хиляди души от румънско малцинство са смешна работа. Та толкова хора няма в цяла Видинска област, нали разбирате?!

– Как ще се развие темата? Какво бихте казал на румънския външен министър? Има ли проблем, който ще продължи?
– Знаете ли, ще кажа какво мисля. Това е проблем, който отшумява. Кристиан Дяконеску, виждате, е млад човек, който, според мен се е повлиял от националистически настроения. Емоцията беше в повече при неговото изказване. Много внимание му отделихме. И родните националисти вече взеха отношение. Но за мен това ще се промени. Ние сме цивилизовани държави, членки на ЕС и НАТО.

http://www.blitz.bg/