– Каква е атмосферата сред колегите ви?

– Вече снимаме едни от финалните кадри на “Стъклен дом”. И все по-често се случва режисьорът да каже: “Ето, това е последната сцена с еди-кой си. Аплодирайте го!” В този момент настръхваш, разтреперваш се и целият период, в който си работил с тези хора, ти минава като на лента.

Аз съм сигурна, че пак ще ги срещна. Дали на театралната сцена, дали в киното, или в телевизията. “Стъклен дом” на всички нас ни даде много добър старт в живота и ни направи приятели. Не бих казала, че съжалявам, че свършва, единственото нещо е, че и сега ни е много мъчно един за друг.

– Яна Маринова е брюнетка в края на “Стъклен дом”. С вашата героиня Сиана Жекова какво се случва?

– Сиана винаги е била на ръба, в новите епизоди обаче ще направи избор, който е най-правилният за нея. Героинята ми не е тъжна, а понякога дори е отмъстителна. Но е много емоционална и на моменти прилича на мен самата. Мисля, че успях да я представя максимално добре на зрителите.Иначе всеки персонаж трябва да претърпява някакво развитие. Ако например ми дадат роля, заради която трябва да си обръсна главата или да отслабна и да играя анорексичка – бих го направила. Един артист трябва да прави промени и не само за да е интересен на хората, а да си е интересен сам на себе си. Тези неща са задължителни и трябва да ги има.

Засега обаче не съм правила подобни неща, защото ролята ми не го е изисквала. Единствено се наложи във втория сезон на сериала, когато Сиана взема решение да се самоубие и по сценарий първо трябваше да си реже косата. Тогава пред камерите отрязах изкуствени кичури, но след това нямаше как – подстригаха ме на черта и с бретон. Изтърпях го.

– Косата сте изтърпели, а голотата в киното? Баща ви гледал ли ви е в любовните сцени с Асен Блатечки и какво казва?

– Семейството ми следи сериала, но тази тема въобще не се коментира. Щом енаписано в сценария, го правиш. Каквото ти каже режисьорът, го правиш. Странно е, но на моменти тези сцени дори ги правиш технически. Не влагаш никакви емоции. Наистина има огромна доза притеснение, но се абстрахираш от всичко, правиш го и след това го изхвърляш веднага от себе си.

Да, имала съм любовни сцени, но никога не бих позволила да ми се види нещо. Голотата на екран и на сцена е нещо, което аз не приемам.

Аз съм на принципа, че моята голота ще я вижда само мъжът до мен.

– Ревнувате ли се с Деян Донков?

– Има и такива моменти. Но и той също се е целувал и е имал много любовни сцени в киното. Деян е абсолютен професионалист. Дори и да има в мен нотка на ревност, никога няма да я покажа. Просто това е работа. А и повярвай ми, човек винаги усеща, ако има нещо повече.

– Откога сте заедно?

– Близо година вече и съм много щастлива.

– Защо в началото криехте връзката си?

– Преди да станем гаджета, Деян по никакъв начин не е бил част от живота ми. Бях ходила да го гледам в театъра и винаги много ми е харесвал като актьор. Но не сме си говорели, бяхме просто на здравей, как си. След това никой на никого не се е натрапвал. При нас нещата се случиха постепенно. Дори много бавно. Изучавахме се един друг. Търсихме се, намирахме се и никой не е приклещвал другия по никакъв начин. Нещата ставаха поетапно. В началото ни беше много трудно и на двамата. И аз не съм лесен човек, защото трудно допускам човек до себе си.

– В началото всеки има страхове, вашите какви бяха?

– Аз страхове нямах. По-скоро и двамата току-що бяхме излезли от сериозни връзки. Той от връзката си с Кристина Милева (известен български модел – б.а.),аз – от тази с Калин. И трябваше да се изчака малко. Беше труден период и за двамата.

– Какво се случва сега с връзката ви? Живеете ли заедно?

– Може да се каже, че да. Споделяме вечерите си заедно, но официално не живеем заедно. В момента той си обзавежда неговото жилище, но аз си имам апартамент в центъра на София. Заедно сме и всичко ни е наред. Никой от нас двамата не може да готви, но май Деян се справя по-добре от мен. Много вкусни спагети ми прави.

– Само вечер ли е времето, в което сте заедно? Той идва ли да ви гледа в театъра?

– Различно е. Ако Деян няма ангажименти, ме пдридружава и в провинцията, когато имам представление там. И аз ходя на неговите, много обичам да го гледам в театъра. Той е по-опитен. Има едно особено качество и като излезе на сцената, я поглъща цялата. Играе спокойно и в същото време действа мощно. Все едно е негова цялата сцена. Това е красиво за гледане, но идва от опит. Искам и аз така да мога да играя. Гледам го и като актьор, но на моменти като моето си момче.

http://hotnews.bg