Цената за изграждането на АЕЦ „Белене“ ще е много висока, това е и основният аргумент България да се откаже от проекта. „Нямаме възможност да платим тези пари“, заяви премиерът Бойко Борисов, който взе участие в работата на парламентарната Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм.“При цена – около 6 милиарда евро, с кредитния ресурс, който ни се предлага – между 10 и 12% лихва, за 6 години строеж, тази централа отива някъде от порядъка на 10 милиарда евро или приблизително 20 милиарда лева. Ние нямаме възможност да я платим, а и да задължим държавата поколения наред да плащат тези пари – няма как да стане. В същото време целият ядрен риск, ако нещо се случи там, на този земетръсен разлом, остава за сметка на България“, заяви още Бойко Борисов.7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ ще бъде изграден, а на мястото на площадката на АЕЦ „Белене“ ще се появи газова централа. Премиерът обясни, защо ще се строи 7-ми реактор: „Защото 5-ти и 6-ти реактор са руски от поколение две, този е две плюс, а и нашата стратегическа цел е 5-ти и 6-ти реактор да работят за следващите 20 години“, заяви премиерът и добави, че по този начин централата ще си е изцяло руска. Той поясни, че в Козлодуй вече има изградена електропреносна система, а тази за Белене би струвала поне 1 млрд. Паралелно с това 1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти реактор ги извеждаме от експлоатация, обособява се площадка и след време имаме възможност да въведем 8-ми реактор в Козлодуй, каза още министър-председателят.

„Монтирането на руския реактор в АЕЦ „Козлодуй“ ще отнеме 6-7 години, ние така и така сме го платили по-добре да го вземем и специалистите да търсят варианти. Ако има желаещ да го купи, можем и да го продадем, ако няма – ще го монтираме. Там ще го пренесем – оттам нататък работим по тази тема. От 33 години централата в Белене не е построена. Мисля, че 6-7 години не са фатални“, заяви още премиерът Борисов.

„Ние и в момента плащаме най-скъпия газ в Европа – Германия плаща 330 долара, България плаща близо 600 долара. Така че и това беше тема на разговор с президента Владимир Путин и се надявам активно да се работи по проекта „Южен поток“ и да договорим по-ниска цена на газа с руската страна“, отговори той на журналистически въпрос. Борисов добави, че трябва да се види и какъв е начинът, за да се махнат посредниците. Газова централа имаме намерение да строим, всичко това ще зависи от финансовата обосновка, добави премиерът.

„Новият реактор ще бъде хибриден, с диверсифицирано гориво, турбина… В петък министър Добрев ще разговаря със своите колеги в Москва да намерим дружески начин да излезем от проекта, да не се съдим. В момента имаме две дела и това са огромни разходи, които продължаваме да правим. „Похарчени са за този проект към 1 милиард и 400 милиона и за наше най-голямо съжаление имаме да даваме още 500 милиона взет кредит към една френска банка. Лихвите по този кредит за 4 години наше управление, наследени , до момента сме изплатили 102 милиона лева само лихви. Над 600 милиона лева са отишли за този абсолютно губещ проект“, категоричен бе Борисов. Защо този проект не намери европейски или големи стратегически инвеститори, защото той е компрометиран още от самото си започване, призна премиерът.

В разговора с президента Путин му казах, че не ни отива да шикалкавим години наред и двете страни и да разваляме нашите отношения с един проект, който и двете страни нямат яснота по него, продължи той. В ЕС конкурсното начало, прозрачността на процедурите са основно мерило не само за демокрацията, а и за борбата с корупцията, а и за това колко едно общество е изрядно, посочи Борисов. Думите на премиера, които последваха бяха за дългата история на проекта „Белене“ с коментар от негова гледна точка. Порочен е целият проект и затова никой европейски или стратегически инвеститор с име не иска да дойде в този проект, отсече той.БГНЕС припомня, че България започва изграждането на АЕЦ „Белене“ още през 80-те години, но с разпадането на социалистическата система проектът е замразен в началото на 90-те години. Новият договор между АСЕ и НЕК за изграждането на АЕЦ е сключен през ноември 2006 г., на базата, на който се изпълняват всички дейности по проекта „Белене“. През юли 2008 г., след подписването на Протокол за откриване на площадката „Белене“, започват строителните дейности.

„Атомстройекспорт“ /АСЕ/ предложи на страната ни един от най-съвременните проекти за атомна станции, който се отнася към поколението 3+. Проектът отговаря на всички изисквания на възложителя и на международните норми и препоръки на Международната агенция за атомна енергия, заявяват от АСЕ.

Една от важните задачи, която стои пред такъв мащабен проект, е намирането на финансиране. Първоначално към проекта прояви интерес германският енергиен гигант Ер Ве Е, но той се отказа през 2009 г. заради неясноти. Държавната корпорация „Росатом“, чиято дъщерна компания е АСЕ, също така привлече и инвеститори за „Белене“. Това бяха водещият финландски енергиен концерн „Фортум“ и френската компанията „Алтран“. Подписан бе тристранен меморандум между НЕК, „Росатом“ и чуждестранните инвеститори. В съответствие с него чуждите компании получават възможността да увеличат своя дял в Проектната компания от 1% на 25%, за сметка на намаляването на дела на Русия и България.

bgnes.bg