След Лазаровден и Цветница, дните до Великден носят в себе си дълбок смисъл и припомнят последната седмица от дните на Христос. Дни на терзания – каквото всъщност от старобългарски и означава думата страст.В народната представа природата се възражда за нов живот – Възкръсва – нещо, което се е преплело с християнството. С тази седмица приключват и едни от най-строгите пости – великденските, като Великата събота е единствената събота в календара по време на пости, в която е забранено олиото и виното. Без да навлизам дълбоко в християнски смисъл ще разкажа за дните от седмицата и ще се опитам да изведа от всеки един ден свързан с различните притчи, нещо за което човек може да се замисли и не е обвързано само с религия. Смята, се че по време на страстната седмица, когато свещите ни не угасват, душите на нашите близки се ориентират по пламъка за да слезнат при нас за 40 дни, защото това е време, когато вратата между нашия и техния свят е отворена. През всеки от дните на Великата седмица в църквата, в определени часове, се извършва четене на Евангелието и се разказва за различни личности, събития, притчи. През първите три дни се спазва отново строг пост.Всеки ден от Страстната седмица християните наричат Велик. По традиция в първия ден от седмицата в българския дом започва голямо Великденско почистване – на дома, на градинките, за да се посрещне предстоящия празник подобаващо.

На Велики понеделник Христос влезнал в храма в Йерусалим и разгонил хората, които търгуват в него. В църквата в този ден се разказва за добрия патриарх Йосиф, който бил продаден от братята си е Египет. Това е ден, в който можем да се замислим за лицемерието и користолюбието.

На Велики вторник Христос разказва различни нравствени поучения на своите ученици. В църквата научаваме за 10-те девици – 5 мъдри и 5 неразумни. Едните били милостиви към по-слабите духом хора, а другите високомерно се надсмивали, забравяйки съчувствието и прошката, презирайки тези, които не могат да бъдат като тях, а по този начин пренебрегвайки многото малки други неща. На този ден е добре да се замислим за добродетелите. Защото мъдър е този човек, който осъзнава, че е добър не ако има само една добродетел, а много такива.

На Велика сряда литургията разказва за една блудница счупила алабастрен съд с миро, с което поляла Христос, за която той казва, че го е помазала за погребение. На Велика сряда Иуда /Юда/ уговаря да предаде Исус за 30 сребърника. Това е ден в, който можем да се замислим за хората около нас, някои дори и грешни искат да изкупят греховете си, но ние не им даваме възможност, други наши приятели правят сделки с любовта ни.

Велики четвъртък крие много символика. На този ден предците ни не работели и извършвали много обреди, най-важния от който боядисването на яйцата. Първото винаги е червено, като символ на Христовата кръв.

В четвъртък вечер в църквата се служи утреня на Велики Петък. Свещениците изнасят кръста от олтара. Извършва се помазване на болните с елей, който лекува душата, а от там и тялото.

По време на литургията се четат 12 определени откъса от Евангелието, между който и тези за Тайната вечеря и предателската целувка на Иуда /Юда/. Това е денят в който можем да се замислим за безрезервната любов на близките ни или цената на нечия целувка.

Велики, Разпети Петък е денят в който Исус е разпънат и положен в гроба. Това е ден, в който не се работи, а се съпреживява страданието. Българинът казва, че на този ден и пиле не е пее. (В Гърция това е официален неработен ден, а за първи път от 2010 г и в България). Сутринта на Разпети петък се изнася Плащаницата върху, която е изобразено погребението на Христос. Самата тя се поставя върху украсена маса. През целия ден и вечерта се може да се мине под Плащаницата, символизирайки нашата съпричастност и вяра. Вечерта Плащаницата се изнася за вечерно богослужение и с нея се обикаля храма като символично погребение на Христос. Поклонението на Плащаницата продължава до събота вечер, минути преди Възкресението.

Велика Събота: Това е последния ден от страстната седмица, в която се разказва как Христос слезнал в Ада. Обикновено на този ден се пече великденския хляб – символ на христовата плът /днес най-често козунак/, а който не е успял да боядиса яйца в четвъртък може да го направи сега. На този ден се ходи на гробищата, прекадява се и се раздава от боядисаните яйца и хляб за да споменем душите на близките. На вечерната литургия, вярващите носят хляб и яйца, които се освещават. Свещеникът носи Плащаницата и Евангелието и заедно със събралите се вярващи, носещи запалена свещ обикалят храма. В полунощ свещеника известява трикратно възкресението с думите „Христос Воскресе“, а хората му отговарят три пъти „во истина воскресе“.

Hera.bg