EUR
Зареждане ...
65-годишният Антон Радичев е едно от най-популярните лица от сцената, филмовия и телевизионен екран. От 1974 г. досега е неизменна част от актьорския състав на Народния театър „Иван Вазов”. Снимал се е в над 40 игрални филма. Мнозина тв зрители все още страдат по проекта “НЛО”, където актьорът с нестандартен глас и визия разсмиваше българина. През 2002 г. Радичев издава музикалния албум „Къса ми се сърцето”, а парчето му „Ваш`та мама” става класика в жанра. В момента той играе култовия образ на бившия военен Еделвайс Джамбазов в сериала по Нова телевизия „Етажна собственост”.
– Тони, столични хай-клюкари открай време те одумват, че си имал вземане-даване, да си го кажем направо – сексуални контакти с Невена Коканова; че незабравимата актриса харесвала в теб… първичното. Така ли е в действителност?
– А-а-а, изобщо няма такова нещо!!! С нея бяхме само близки приятели и колеги, участвахме в един филм – „Искам Америка”, в който тя ми играеше съпруга, а Георги Стайков играеше наш син. Явно оттам са тръгнали нещата. Който е гледал филма, може нещо да си измисля…
– Липсва ли ти Мария Сапунджиева, с която бяхте рамо до рамо в “НЛО”? Не смяташ ли, че малко „поизпростя” с ролята си на Мама Божка в „Пълна лудница”?
– Не само в НЛО си партнирахме, но и в няколко пиеси в Народния театър. С Марийчето си останахме приятели и редовно се виждаме, много добре се разбираме. Както го казваш – „изпростяването” не зависи от нея –то зависи от сценаристите, от авторите, от режисьора, от това, което й подават като материал. А те като са й дали този материал, тя трябва да го направи. „Изпростяването” е в авторите, в материала, не в актьорското изпълнение.
– “НЛО”, в което изигра незабравими роли, беше, така да се каже, „първопроходчик” в жанра. Как би оценил нароилите се след него комедийни шоута?
– Ами, просто не искам да ги оценявам – всичките са колеги, всеки прави, каквото може и както го може. Редовно се срещаме с Къци Лафазанов в Народния театър, говорим си за сериала, който снимат с Любо Нейков – „Столичани в повече”, споделям си и аз за моите неща в „Етажна собственост”. Пък и живеем наблизо в един квартал, приятели сме си. Аз нямам врагове в гилдията, нямам хора, които да мразя или някой да ме мрази. Аз не мога да завиждам на никого и не го разбирам, не го усещам това чувство.
– Изкарват те по-голям любител на чашката и от Чочо Попйорданов, с когото сте под покрива на най-стария театър в България. Каква е истината?
– О-о-о, беше отдавна, отдавна… Сега си гледам работата, гледам да си почивам, когато имам възможност. Ходя на Витоша с приятели, които нямат нищо общо с театъра, но го обичат. Време за купони вече няма. Още повече и годините за купони не са. Когато трябва рано да станеш за репетиции или снимки, ако не си се наспал, си половин човек. Вечерта пък имам главна роля в театъра или трябва да снимам. Затова гледам да съм свеж, да съм си отпочинал, за да мога да доставям удоволствие на хората, `щото това доставя и на мен удоволствие.
– Твоят колега от Военния театър Александър Дойнов се кандидатира къде на шега, къде на майтап за президент. През 2009 г. партията на енергийния бос Ковачки – “Лидер” – пък те издигна за депутат от 23-и Софийски избирателен район. Как виждаш мястото на актьора в политиката – като нова роля или нещо по-сериозно?
– Те /“Лидер” – б.а./ ме издигнаха, за да съберат повечко плюсове, повече гласове, да привлекат избиратели заради моето име, обаче се оказа, че само са ме използвали. Аз събрах много гласове, но въпреки тях не можех в никакъв случай да помогна на тази партия. Тогава бях на турне във Велико Търново, там ме намериха, притесниха ме. Върнах се в София, една-две срещи само направих, но нямах никакво желание да се занимавам с тая работа. И разбрах, че просто ме използват като име и нищо няма да се получи. Видях, че нямат и организация. Така че там не е моето място. Още повече, аз съм човек, който захване ли се с нещо, ще го направи като хората. А пък и няма да ми позволят да направя нищо. Затова по-добре да си върша работата в театъра, в киното.
– Ще има ли продължение на „Ваш`та мама” – песента от албума „Къса ми се сърцето”?
– За това трябва да има спонсори не само за втората част на песента, но и да има още един албум. Тогава се намериха спонсори – „Съни мюзик”. Направихме диска, голям успех имаше, но в края на краищата се оказа, че аз взех само 200 лева, а музикалната компания си взе сериозните пари. Така че сега нямам и желание да хабя толкоз много време, нерви и енергия от себе си, и накрая да взема някакви стотинки, а други, за моя сметка, да се облажват финансово.
– Тегли ли на „Съни мюзик” една мама?
– К`во да им теглиш – все тая…
– Преди време за малко да останеш инвалид вследствие на лекарска грешка. Кои са другите ти най-големи сакатлъци на сцената и в живота?
– На сцената не съм имал сакатлъци. В живота, стига да няма докторски грешки, а те са много да чукам на дърво – се оправям. А имам и доста приятели – доктори, но един голям процент от колегите им са хора, които не са на ниво и наистина продължава да има докторски грешки, от които си отиват от тоя свят или пък страдат хора, остават инвалиди за цял живот. А докторите пък същевременно стачкуват, искат много повече пари и т.н. Според мен не ги заслужават, но това е тема, която не ми се подхваща.
– По Нова телевизия се завъртя и вторият сезон на „Етажна собственост”, където идеално се справяш с образа на бившия военен Джамбазов – вечно подпийнал или с постоянно гонещ го махмурлук – типично за твоето амплоа. Набиват се на очи обаче репликите, написани от сценаристите, и твоите волни импровизации…
– Доста от репликите и нещата от сценария са предварително написани, но аз наистина импровизирам, вкарвам си мои неща. Доста мои лафове влязоха във филма, което е добре за самия сериал. И във втория сезон моят Джамбазов пак говори за Камбоджа, все дава някакви примери с Камбоджа. Вкарах си стара моя реплика: „Ако бяхме немци или поне малко германци, съвсем друга работа щеше да бъде в България; по съвсем друг начин тази ситуация или онази ситуация щеше да се разреши”…
– Какво става с продължението на „Оркестър без име”, което щеше да се снима? Кой с кого не успя да се разбере? А може би нещата, както винаги, опират до финикийските знаци?
– Не мога да кажа нищо, защото не съм се виждал с режисьора Живко Ботев. Дадоха ми сценария, прочетох го, но продуцентът не успял да намери пари, намерил само някаква сума, която била минимална. След това самият режисьор се реши да бъде и продуцент, но пак пари няма. Засега цялата работа е увиснала и може би нищо няма да стане. Хората очакваха продължението с интерес, но… Моят човек в продължението вече има автокъща, ходи до Германия с един автобус, купува коли, дава и на оркестъра един бус да тръгнат да пътуват из Европа. Няма смисъл повече да разказвам, след като засега нещо не става.