– Доволна ли си от това, което се случи на промоцията за твоя концерт на 22 ноември 2012-а?

– Щастлива съм. Обикновено не отговарям традиционно, че съм доволна, или както е модерно да се каже – дадох всичко от себе си. Гостите дано са оценили това, което случихме заедно. Благодаря за тази презентация преди всичко на моите приятели от „Фантастико“, на bTV, които показаха своето уважение към моя труд и името ми. Благодаря и на Живко Петров, един изключителен музикант и пианист, който даде нов нюанс на моите идеи. От голямо значение бяха най-елитните музиканти в България, които бяха тази вечер с мен и ще бъдат на концерта ми. Прекрасни бяхте, момчета! Радвам се и на моя музикален продуцент Стоян Захариев, който показа особено силни организаторски качества, за които не подозирах. И благодаря на всички, които ще дойдат на концерта.

– Имаше обаче и ужасни отзиви на фона на информацията за твоя голям концерт?

– Свикнала съм толкова години с тия неща, че вече и презрението ми се изчерпа. С нищо не могат да ме изненадат. Непрекъснато живея с тази омраза. Важното е, че всички разбраха, че на 22 ноември Лили Иванова има концерт в зала „Арена Армеец“. Начинанието е огромно. Ще ви издам една малка тайна – заедно с „Арена Армеец“ подготвяме скромна изложба на мои снимки, костюми и плочи от цялата ми дискография още от „Балкантон“ насам. И други неща.

– Ще има ли непубликувани снимки от живота ти?

– Може и да не намерят, ще трябва да потърся.

– Досега ти се дистанцираше от обществените изяви и живееш почти тайно?

– Е, идва време вече лека-полека – лисицата излиза на пазар (смее се). Това от дете го помня, когато някой не се е появявал дълго време, после хората казват – лисицата излезе на пазар. Знаеш ли, Оскар Уайлд е казал – публиката е ненаситно любопитна да знае всичко, освен онова, което си струва да се знае…

– Любим виц на Лили Иванова?

– Знам един – лисицата веднъж вижда, че гаргата лети назад. И с учудване я пита: абе гарго – защо летиш назад, каква е тая работа? Гаргата отговорила – сега е демокрация, всеки си прави каквото си иска. Така ли, рекла си лисицата, я и аз да опитам. Срещнали се след време и лисицата се оплакала – абе гарго, каква е тая демокрация – вървя назад, обаче който може – всички ме прецакват. А гаргата казала – е, лисо, демокрацията е горе, не е долу…

– Откъде непрекъснато толкова енергия у теб? Ти правиш повече планове от цялото ми поколение, взето заедно?!

– Нямам отговор. Това ми се прави, това е животът ми. Не го правя насила и не разбирам как има хора, които могат да стоят на едно място. Дори има хора с качества, които седят и чакат някой да им свърши работата. Няма да стане. Помогни си сам, за да ти помогне и Господ. Никога не съм чакала наготово, каквото и да говорят. Всичко, което съм свършила в живота си, е било с труд. Просто обичам да работя.

– Не ти ли става скучно по някое време?

– Никога. И никога не се чувствам сама. Обичам да съм сама. Колкото по-дълго време стоя сама, толкова повече неща измислям. И тия жълти души просто не знаят колко ми помагат – лошотията ми дава стимул да работя. Но най-големият стимул ще бъде тя – моята велика публика, която ме направи това, което съм.

– От какво се оплаква Лили Иванова днес?

– От липса на време. Имам всичко друго – имам приятели, имам колеги и планове. И не живея в миналото. Но има и нещо друго – човек, ако има малко или много приятели – това не е проблем. Лошото, ако нямаш нито един враг.

– Ще дойде ли краят на света през 2012 г.?

– Не ме интересува дали идва краят на света. По-важно ми е дали някой ден ще дойде краят на глупостта.

standart.bg