Нашите социолози напуснаха попрището на професията си и отдавна се изявяват като политолози. Но се сблъскват със следния проблем- всеки от тях е неразривно свързан с някоя партия и това му личи от километри. За Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Живко Георгиев, Петър-Емил Митев, Юрий Асланов, Кольо Колев, Татяна Буруджиева, Михаил Мирчев, Андрей Бунджулов е публична тайна, че работят за БСП. Как да очакваме обективни прогнози, анализи или каквото и да е мнение за партията-столетница от тези хора? Юлий Павлов е бил депутат от СДС, Цветозар Томов – главен редактор на вестник „Демокрация 91“, Мира Янова водеше семинари на сините в Боровец – от тези хора също не може да се иска и очаква безпристрастен поглед върху събитията в дясно. Техните събратя политолозите също са тясно свързани с партиите и както в Северна Корея всеки носи табелка каква длъжност има в йерархията, би трябвало да ходят по студията с обозначенията си. Светослав Малинов, Димитър Аврамов, Евгений Дайнов, Васил Гарнизов, Антоний Гълъбов – СДС, ДСБ. Мирослав Попов, Антоний Тодоров, Димитър Гронев – БСП. Телевизионните водещи заразени от някаква прилепчива мания продължават да канят тези компрометирани социолози и политолози и да ни принуждават да слушаме поръчковите им анализи. Вече е ясно, че никой не им вярва, но няма ли да се появят нови лица на хоризонта и да изместят тази скъпоплатена банда? В България по традиция нещата се случват много бавно, но в този случай ножът на празното говорене и безхаберието отдавна е опрял до кокала на търпението.