Бях си дал дълга почивка да гледам Слави Трифонов, тъй като грубостта, парвенющината в общуването и плоските шеги отдавна са ми дошли в повече. Но случайно попаднах на интервюто му с актьора Том Сайзмор и бързо си припомних отчайващата липса на талант на водещия да задава смислени въпроси, съчетана с блудкаво подмазване към всяка звезда седнала на диванчето. Фактите са красноречиви – Слави остарява не като катедрала, не помъдрява, а се е превърнал в телевизионна напаст, която харесват само хората с чалга в мозъка. На този фон ми изглеждаше странна подкрепата, която Кеворк Кеворкян му дава, хвалебствията далеч от истината и скритата надежда, че неговият приятел ще остарее като катедрала, а не като цървул. Но когато върнах лентата назад си спомних с какво пренебрежение Кеворкян се държеше с Димитри Иванов, прекъсваше го грубо, унижаваше го в ефир – същото прави Слави с Годжи и другите хора от екипа си. Вече не ми е странно приятелството между двамата телевизионни водещи, те са си лика-прилика по авторитарност, с тази разлика че Кеворкян беше наистина добър в работата си. Но докато Красимир Гергов защитава интересите на експрезидента Първанов, Меглена Кунева, олигарсите и Ахмед Доган, в подопечената му телевизия БТВ, всяка делнична вечер от екрана ще „грее“ интелекта на лицето Трифонов. Това е нерадостната съдба на българския зрител, имал нещастието бивш кадър на Държавна сигурност да притежава най-мощната рекламна агенция у нас. О, времена! О, нрави!
Иво Югов