EUR
Зареждане ...
В края на април излиза новият Ви албум „Когато има защо…”. Защо изчакахте цели шест години преди да го издадете?
– Не съм чакала. Просто сега му дойде моментът. Аз съм човек, който обича да се наслаждава на всеки етап от живота си. Последните години, докато работех по албума, извървях дълъг път с моите колеги, записвайки, експериментирайки, репетирайки. Това съвсем естествено доведе до споделянето на цялата информация, която сме събрали. Мисля, че времето не е определящо, а правилният миг.
Значи албумът е пропит с емоциите, които сте събрали през годините?
– Да, албумът не е никак малък – събира 16 песни и два бонус трака. Всяка една песен е преминала през етапи и периоди, които личат ясно вътре, като настроение, като тема и като музикалност. От малката бяла лодка, която наистина видяхме на един хоризонт миналото лято, през „Забравих си шала” – песен за една есен в София. Всяка една си има история.
Подготвяте голям концерт за представянето на албума. Знам, че имате някаква по-различна концепция за него. Какво точно сте намислили?
– Съвсем умишлено го нарекох концерт-премиера, защото когато кажем промоция, без да искаме принизяваме нещата до обичайно случващи се събития. Щом кажа концерт-премиера създавам за себе си един празник, защото за мен излизането на този албум е един празник, свързан с много емоции. Концертът ще бъде на сцената на зала „България”, която е един истински храм-паметник на културата за мен. Свързвам я с детството си, с концертите, на които са ме водили. Когато бях в трети клас, пях за първи път на тази сцена с Детския радио хор. Това място има голям сантимент и връзка с моя концерт и с миналото ми.
Поканили сме струнния оркестър „Арена Оркестра” с концертмайстор Пламена Жекова. Много е важно да има цигулки и щрайх, защото те успяват по много хубав начин да опишат танцувалната музика. Като тръгнем от диското, през фънка и стигнем до 70-те и 80-те години, през всички тези години цигулките са били много важен елемент в музиката.
С кои музиканти работихте по „Когато има защо…”?
– Всичко е дирижирано и аранжирано от Живко Петров, който е мой музикален партньор вече 12 години. Всичко сме осмислили заедно, нарисували сме по каква права да върви албумът. В проекта участва и барабанистът Димитър Семов, с когото също работя от 12 години. Антони Рикев пък е уникален басист, който също свири с нас. С него вече пет години крачим заедно, ръка за ръка. Той кара сцената да тактува по един особено ритмичен начин. За перкусионната сесия сме поканили Калин Вельов. Липсва ни много Лили Йончева, с която работихме, но все пак тя е в Лондон и гледа бебе. За нас ще е голяма чест Калин да я замести.
Изглежда не можете да се оплачете от липсата на добър екип.
– В никакъв случай. Държа да спомена двама страхотни певци – Елена Кокорска и Александър Славчев. Искам да дам цялата си гласност от позицията и трибуната на медиите, за да споделя, че това са едни невероятни гласове, които в бъдеще ще чуваме по-често. Голяма радост е да слушаш истински музиканти, с които си и истински приятел. В нашия живот всичко се случва от сърце и е много лично.