Мери Джей Блайдж има една страхотна песен, в която се пее „Без повече драма в живота ми”, но това реално е невъзможно. Нали всички сме актьори на сцената ЖИВОТ и влизаме в различни роли. А драматичната е съществена! И типична за повечето жени, които лесно биха се сдобили с „Оскар“ след поредното успешно изпълнение.Мислила съм си кое е най-драматичното нещо, което може да се случи в живота на един човек – да го напусне половинката, да остане без работа, да преживее здравословен проблем, изпълнен с болка и със сериозни последствия, които ограничават обикновения му живот…Една майка би казала: Да загубя дете! Едно дете вероятно би казало: Да загубя майка! Драмата е свързана със загуба и болка.Като че ли обаче напоследък губим представата за цялата картина и се вторачваме в малките неща. Те ни се струват сериозни, страшни и едва ли не екзистенциални проблеми, при чието наличие светът свършва. А най-интересното е, че първата реакция за решението им е свързана с ядене и пиене – вследствие на обзелата ни депресияОнзи ден попаднах на една драматична сбирка, в която бях и сред главните участници. Тъкмо научих „прекрасната новина”, че ще ми правят операция – уви, не пластична и реших да удавя страха и мъката в няколко палачинки, казвайки едно голямо „майната ти” на режима, който спазвах от месеци. Докато си пълнех бузите с тази вкусотия, телефонът ми звънна:

-Бейби, какво правиш – попита приятелката ми от отсрещната страна.

-Тъпча се със сладко, ще ме оперират. Ти? – отвърнах.

– И аз се тъпча, зарязаха ме. Хайде да се тъпчем заедно след малко ще те взема – допълни и вече драматичния план се бе задействал.

Не минаха и 5 мин една друга хубавица от нашия женски кръг се обади.

– Ало, какво правиш?

– В депресия съм, ям сладко. Ти? – попитах.

– В депресия съм, мисля да се напия тази вечер. Съкращават ме! – унило каза тя. И не устоях да я поканя на нашата сбирка.

– Идвай към нас, Жасмина ще ме вземе след малко. Първо ще те угоим, после ще пием

И нашата бойна дружина се заформи да лекува депресията си с храна, алкохол и оплакване. След като всяка си изказа болката, придружена от мелба, торта или гофрета плюс няколко чаши вино, настана мълчанието. Сега за какво да драматазираме. Казахме си всичко под всички ъгли и накрая ни погълна самотата или просто мълчахме вторачени в една точка. Всяка бе потънала в собствените си проблем или просто циклеше от изпития алкохол. Разделихме се и кой откъде е.

На сутринта всичко беше различно. На сутринта те обзема онзи сутрешен разум, който е отвъд емоционалния изблик, който те е ръководел вчера. Оптимизмът те лъхва и си казваш: „Какво, по дяволите, да става, каквото ще!”. Заемаш се да чертаеш план за действие и влизаш в някоя друга роля – комедийна, екшън героиня, фантастична, романтична… Никога не оставаш на едно място, на един емоционален градус, защото такъв е животът – пъстър и непредсказуем и винаги те поставя на ново изпитание.А проблемите?! Те никога няма да свършат, така че следващия път поглеждаш на „драмата” от комичната ? страна и винаги си намериш другарче! Самотните сцени са скучни, а и ти трябва публика!  Вкрайна сметка важното е да вървиш напред и се учиш да бъдеш оптимист. Ако не ти се получи веднага, винаги има вино, палачинки и куп други сладки изкушения!

Мария Господинова

http://www.tialoto.bg/