EUR
Зареждане ...
Христо Стоичков проговори, след като досега бе господар на мълчанието, независимо от всичко, което се случваше с “Литекс”.Най-голямата фигура в българския футбол коментира ситуацията в първенството, както само той може – директно, цветисто, спонтанно, пише trud.bg.Не пропусна да коментира и съдийството в мача “Лудогорец” – “Литекс” (1:1) и обвиненията към рефера Богомил Маринов за ощетяване на гостуващия тим.
– От 110 дни сте треньор в българския футбол, г-н Стоичков. В последните два мача реферите ви рязаха сякаш с тъп трион, но вие не издадохте ни звук, ни вопъл, ни стон. За псувня да не говорим. Да не би твърдият ви характер да е минал през мистериозна обработка с омекотител?
– Няма как да се случи. Характера си няма да променя. Аз благодарение на него каквото съм пожелал от важните неща в живота, съм го постигнал. Просто исках да си проверя нервната система. Да видя дали ще издържа да гледам и да мълча при толкова мърши около мен. Имам предвид онези палячовци, облечени на мачовете в жълто, червено, черно. Плюс някакви вратовръзкаджии с избелели костюми от времето на Георги Димитров. Хора, които вместо да следят дали се спазват правилата, гледат само каква дребна аванта да докопат.
– Не потърсихте ли бившия ви съотборник в националния и сегашен президент на БФС Борислав Михайлов, за да споделите какво виждате по нашите стадиони?
– Неговия номер го изтрих от паметта на телефона си. Обадих му се само за да му кажа, че го изтривам. Нямам вече сили да си мълча при това слабо ръководство, некъдърни и нагли съдии и неподготвени делегати. Видях с очите си какви некомпетентни хора се изпращат уж да следят за спазването на правилата в българския футбол.
– Съжалявате ли днес, че мълчахте, а не избухнахте още след първата несправедливост?
– Аз бях длъжен като треньор да покажа толерантност и уважение. Да помагам, а не да поставям под стрес реферите. За сто дни не казах пред медиите лоша дума за нито един съдия! Нито една! Но разбрах, че не са го заслужавали. Просто съм подал ръка на хора, с които, ако се здрависаш, после трябва да си преброиш колко пръста са ти изчезнали. Видях, че съдии и делегати живеят още в социализма. За две кюфтета и кебапче, две филии, една люта чушка и безплатно спане в мотел могат да продадат и душата си.
– Конкретни имена ще посочите ли?
– Не е моя работа да се занимавам с кокошкарските им истории. Всички във футбола са виждали този позор. Доказателства за кебапчетата ли искате? По-важното е БФС да ги отстрани тези порочни хора. С тях няма как да се оправим, защото те, заради мешаната си скара, провалят труда на всички, които работят, за да излезе на светло нашият футбол. Не може една мърша, облечена в жълто, черно или друг някакъв цвят, да се подиграва с труда на 22-ма футболисти на терена. И най-вече с хилядите, които идват да гледат мачове с обещания уж феърплей от БФС.
– Най-голямото ви разочарование?
– Оказах се голям наивник, като смятах, че когато покажеш уважение и добро, ще ти отговорят със същото. Получава се обратното. Мислят те за слаб и искат да те мачкат. Избиват комплекси. Сега разбрах защо у нас казват – когато и да ги набиеш съдиите, е късно. А футболният съюз си трае и не ги гони. Като не става за футболен рефер, да върши нещо друго. Ако иска, да мете улиците. А те какво правят – на последния мач един милиционер, дето не му дават да е регулировчик даже, го пратили да свири пред пълен стадион. И той какво? Не само се посира, ами и се омазва целия пред хиляди хора.
– Реферите ли са голямото зло на футбола ни?
– Не само. И тези, които ги управляват, също са в кюпа. Достатъчно ги търпях тези мишльовци. Несъществуващи картони, неотсъдени дузпи, допускане на ритане, каквото и магаретата не правят. Какво ли не видях за тези сто дни! Но поне се убедих – грешките не са само от некадърност. Има тенденциозност, има поръчки, има безскрупулност и мерзост. И всичко е на гърба на футбола ни. Всичко. Две кебапчета и някой лев няма да направят от мишока плъх, но българският футбол и феновете ще страдат на такава цена.
– Мълчахте пред медиите, но един рефер подаде жалба, че сте го обиждали и заплашвали по телефона.
– Щом е подал жалба, ще чака компетентните органи да му отговорят. Ама кой днес вярва на такива лъжовни съдии? Кой нормален? Викали му Мечката, ама него го е страх в гората да ходи. Сбъркана работа. Цяла България вижда, че е сгрешил, а той няма смелост дори да признае. Представяте ли си, ако не бяха го видели, че бърка, какви лъжи щеше да наговори.