Нестандартни превъплъщения имат хората по нашите географски ширини, но е редно да се запитаме, когато сменят професията си има ли това положителен ефект за тях и обществото. Варна отдавна бере срама на лицето Росен Марков, обявило се за председател на партията на Българските мъже /!?/ и безумните инициативи, които прави отдавна будят само съжаление, а ето кой оглавява едно от гражданските сдружения в града. Биографията на Кънчо Бонев е пъстра и изпълнена с премеждия, уволнения, побои, нападения, дела и жалби. Той е роден във Варна, завършил е ВВМУ „Н.Й. Вапцаров“, където по-късно преподава специалността „Теория и устройство на кораба“, но през 1989 г. е уволнен дисциплинарно и разжалван от министъра на отбраната  за агитация в полза на СДС във висшето училище. Според наши източници по това време у Бонев се извършва метаморфозата от уважаван преподавател в активист, който започва да се бори с неправдата на всички фронтове. През 1992 г. с решение на съда Бонев е възстановен на длъжност в Генералния щаб на армията, но по-късно се уволнява по собствено желание. Кънчо Бонев става застраховател и председател на Съюза на патриотичните сили, после се включва в Обединеното гражданско сдружение. На една от пресконференциите си активистът обяви, че кола го е блъснала над сп. „Дубровник“, а след време става жертва на побой в късните часове във вилна зона с вероятна цел сплашване. Наскоро той влезе в новините с нов побой извършен над него от охранител в сградата на Службата по геодезия, картография и кадастър във Варна.
През 2009 г. Кънчо Бонев обвини бившият областен управител Христо Контров и заместникът му Аврам Тодоров, че са взели подкуп за сделката за продажба на 118 дка от Морската градина на „Холдинг Варна“, но година по-късно им се извини публично. Подобни бомбастични изяви на Бонев и колегите му от Обединено гражданско сдружение предизвикаха водещи варненски журналисти да излязат със следната декларация:  “Ние не се страхуваме да посочим имената и организациите на тези „защитници“ на интересите на варненци – това са „екологът“ Николай Цветков, Светлозар Николов от Организацията за обществена самозащита „Едно“( ?!) , архитект Калина Павлова, представителите на т.нар. обединени граждански сдружения и целият кръг техни сподвижници. Категорично заявяваме,че ще бойкотираме изявите на тези хора, въпреки че по принцип подкрепяме всички смислени прояви на гражданското общество. Такива организатори на неадекватни „активности“ обаче маргинализират и обезсмислят истински стойностните и естествени протести, които са израз на смелост и непримиримост към всяка несправедливост. Не можем и да не си зададем въпроса кой издържа тези „защитници“ на истината, които по цял ден обикалят институции и пресконференции, кой финансира провеждането на брифинги, митинги и граждански неподчинения?! Ние, журналистите във Варна държим на професионалното си име и няма да занимаваме обществото с дребнотемие и с проблеми, които нямат нищо общо с гражданското общество и с безкористните каузи!”.
Декларацията е подписана от:  Юлия Колева – “Медийна компания”, Красимир Делчев – БГНЕС, Искра Сотирова –  в. “24 часа”, Ана Павлова – “Днес+”, Даниела Стойнова – кореспондент на БНР, Мила Едрева и Данаил Войков – кореспонденти на БТА, Хари Касабов – в-к. “Черно море” и Елица Виденова – телевизия “Черно море”.  Журналистите бяха обвинени, че защитават интересите на ТИМ и проекта „Алея първа“, но доколкото  познавам Даниела Стойнова, Искра Сотирова, Данаил Войков и други колеги е трудно да повярвам, че някой може да ги застави да подпишат декларация по поръчка. А житието на Кънчо Бонев продължава с драматични обрати – през 2009 г.  гражданският му договор със застрахователна компания „Армеец“ /собственост на ТИМ/ е прекратен. И наистина би било проява на самарянство от страна на „Армеец“ да държи на работа човек, който напада проекта „Алея Първа“. Кънчо Бонев продължава обществената си дейност подавайки жалба до Върховния административен съд срещу министъра на отбраната Аню Ангелов заради мълчалив отказ за достъп до обществена информация. Причината е, че в законно установения срок, министърът не е предоставил информация по два сигнала на сдружението, които касаят търговия със сертификати за чуждестранни морски лица в Дубай и некачествен ремонт на учебен кораб №421 на Военноморско училище – Варна. Вторият казус е за акционерното дружество „Национален морски университет“, което според Бонев незаконно учредява сдружение с нестопанска цел „Асоциация на възпитаниците на Морско училище“ и върти паралелна дейност без наем на територията на висшето учебно заведение. Кънчо пише до министъра, че има редица спечелени дела срещу организацията за нелегитимни общи събрания и признава, че е бил член на Асоциацията, но през 2010 г. е изключен.
Той вижда и масони в командния състав на Морско училище, но ВАС не се впечатлява от разкритията му и не започва разследване в учебното заведение за наличие на свободни зидари. Преди това Кънчо Бонев влиза в битка с фирма „Пазари“, като сезира ДАНС за престъпления, които се вършат от борда на директорите на фирмата, но резултат от жалбата му няма, освен този, че две граждански организации се разграничават от действията му, защото на своя глава давал пресконференции и ангажирал партии преди изборите за да се предприемат действия срещу управлението на дружеството. Без да уведоми ръководствата на гражданските организации и без да е упълномощаван от тях, активистът самоволно сезирал прокуратура, община и медии, за решения, свързани с вътрешната политика и управлението на „Пазари“, които не му харесвали. Двете неправителствени организации са категорични в писмото си, че не желаят действията на Кънчо Бонев да се свързват с тях. Малката подробност е, че активистът има търговски обект, за който отказва да плаща наем по новия си договор с „Пазари“, осъден е от фирмата и напуска полето на дребния бизнес. Но продължава с жалбите, като на прицел са Съюзът на запасните офицери във Варна, главният прокурор Борис Велчев, Варненската военно-окръжна прокуратура, Окръжната прокуратура във Варна. Срещу последните две институции Бонев печели заведените дела, но голямото предизвикатество в кариерата на гражданския активист се оказва проектът „Алея първа“. Мащабната инвестиция на „Холдинг Варна“ има привърженици и противници във Варна, което е нормално за всеки по-голям проект у нас, но преобладаващото мнение сред варненци е, че крайбрежната алея не трябва да остане в това плачевно състояние, в което е. Не така смятат Кънчо Бонев и колегите му, но анализ на действията им през годините показват, че писането на жалби до институции и завеждането на дела, не са достатъчни да се активизира гражданското общество във Варна. Ако варненци бяха против реализирането на проекта, гражданските сдружения отдавна трябваше да ги призоват на масов протест, но това не се случи. Този факт навежда на мисълта, че дейността на Бонев е по-скоро ефектна, но не и ефективна. Каквито между впрочем са и действията на Дон Кихот, който обаче е пример за идеализъм на десетки поколения, а с какво ще остане Кънчо Бонев в историята на Варна ще отсъди времето.
barometar.net