Стефан А. Щерев е едно от популярните напоследък тв лица. Освен, че е водещ в “Почивна станция” и на “Последно 10” в “Станция Нова”, той играе и едно от възловите роли в сериала “Отплата”. Играл на театрална сцена в Хърватска, Македония и Сърбия, във всяка страна – на съответния език. Преди 2 години със спектакъла „Наход Симеон“ на любимия му сътрудник, приятел и учител Томи Янежич печели 8 награди на фестивала Стерийно Позорие в Сърбия. За киното го открива филма “Лошо момче”, от където тръгва и прякорът му Смока, както наричат героя му. Фен на маниашките ретро очила, на (почти) всичко от Apple, на неделният футбол с приятели и на внезапните решения за динамични преживявания. Член на еърсофт бойният клуб „S. C.“ и на моторите.
– Стефане, столичен всекидневник писа, че вие сте отговорен за обира в дома на продуцента ви Иван Христов и Ирина Тенчева…
– Благодаря ви за въпроса. За първи път чувам за това твърдение. И в какво ме обвиняват?
– Пишат, че тъй като сте известен в миналото крадец, наричан Стефан Смока, сте главният заподозрян за кражбата отпреди две седмици в дома им.
– Аха! Старата история на нов глас. Това е една, вече придобила рамките на легенда, история, която очевидно този вестник е тиражил. Чудя се тази шегичка със Стефан Смока не спря ли да е актуална? Трябва да разочаровам хилядите си почитатели в изкуството на краденето, че не съм аз. По-добри от мен са били. Шегувам се, разбира се, защото нямам нищо общо с цялата история. Веднъж завинаги трябва да стане ясно, че Смока е прозвище на актьора Стефан Щерев от 1993 г. в ролята му във филма “Лошо момче” на режисьора Георги Попвасилев. Това лесно може да бъде проверено, че дори и да бъде видяно в интернет. Мисля, че един виц повторен повече от 5 пъти вече не е смешен. На мен може би все още ми е и се забавлявам с това.
– Ирина Тенчева обаче ви гледала “под око” и с подозрение?
– Щеше ми се да е вярно, но не, не е. Лесно може да бъде проверено в какви отношения съм с Ирина. Тя не ме гони с чантата да ме бие по главата, не ме преследва, дори шеговито ми предложи да ми дадат ключове от тяхното общо жилище с Иван, за да мога да влизам, когато ми трябва нещо, но да не плаша децата.
– С нея май отдавна се познавате?
– Да, още от училище, от 22-ро СОУ. Аз учех в специалния експериментален театрален клас “4хС”. Там учеха и Иван, и Андрей, но бяха много по-малки. Твърдят, че съм ги предреждал на лавката и съм им взимал топката, когато са играли футбол, както сега им взимам лаптопите и таблетите (шегичка). Официално казвам такова нещо няма, забавляваме се на тези твърдения.
– На какво се дължи тази акция срещу вас?
– Не смятам, че е акция. Досега съм го приемал с чувство за хумор. Смятам, че умея да отговарям на подобни провокации. Но вече смятам, че ако това продължи ще взема някакви адекватни мерки като например да заведа дело. Досега не съм го правил, защото съм го намирал за забавно и за разтеглящо възприятията към мен случване.
– Защо Ирина спря да води съботно-неделните предавания на “Почивна станция”?
– Това е една уговорка между нея и Нана. Нана има нужда да работи и да е повече с нас и затова се разбраха Ирина да й преотстъпи дежурствата си.
– Имате много интересна творческа биография – от елитарното изкуство, с което се занимавахте изведнъж влязохте в телевизионните шоу програми. Не е ли прекалено драстична тази промяна?
– Така е. Месеци преди да започна да водя “Да разлаеш кучетата” бях казал в едно интервю, че който ме види в телевизионно предаване, значи гледа телевизия на друга планета. Така се случиха нещата, че телевизията обаче предложи едно съвсем ново поле за развитие. Започна да ми става все по-интересно. А това, че винаги ме е интересувало изпълнителското изкуство от по-особен тип, въобще не ми пречи да участвам в шоу програми или да съм водещ на предавания. Смятам, че един съвременен артист трябва да намира себе си там, къде изявата му би била най-адекватна в дадения момент. В моя живот явно моментът е на телевизионните ми изяви и не намирам никакво противоречие.
– Между тв изявите ви обаче редовно играете и в Народния театър в Нови сад…
– Е, това е представление вече на шест години. Отдавна се играе. Действително е много специален проект, но е просто предпоследното представление, което съм правил там, но има по-дълъг.