Веднага след първия силен трус в нощта на 22 май известният наш сеизмолог проф. Бойко Рангелов прогнозира, че в следващите две седмици може да има по-осезаеми вторични трусове. Един от тях вече разтърси в 1 часа след полунощ на 24 май София и Перник.Преди две години, след подобни трусове, ученият подробно обясни пред ШОУ причините за заметресениета на територията на България, където има над 17 000 описани разлома. Активизирането на пернишкият обаче е изненада и за самия него.В района на Радомир, Батановци, Рударци. Перник, се е отместил един земен блок надолу, който е предизвикал земетресението на 22 май. Появил се е неизвестен досега “сляп разлом”, от който преди е нямало земетресения. Причината за неговата “анонимност” е, че той не си личи на земната повърхност, както са видими повечето разломи, а се крие под някаква седиментна покривка. Тук нещо е опънало земната кора в посока североизток-югозапад и скъсването е станало в перпендикулярната посока- северозапад-югоизток. Непосредствените последствия според учения са силна афтършокова поредица.

А ето и част от неговото интервю пред ШОУ през 2010 г със сбъднати прогнози сега.

– Кои са най-земетръсните зони в България?

– Районите на Кресна-Крупник и Шабла-Калиакра, където са възможни трусове с магнитуд до 8-а по Рихтер, а също Пловдивско, Горна Оряховица и София.

– Преди време казахте, че нашето поколение няма да се размине със силен трус – още ли сте на това мнение?

– Да. Вероятността да стане силно земетресение в следващите 10-20-30 години е голяма. Опасност винаги има по простата причина, че България е земетръсна страна и трябва да чакаме трус всеки момент.

– Докога според вас ще „минаваме метър“?

– Продължаваме да висим на тезата, че Господ е българин. Докога ще продължи това обаче – не знам. От над 80 години у нас не е имало нито един трус с магнитуд над 6 по Рихтер, което означава, че се трупа енергия и рано или късно тя ще избие.

– Какво трябва да знае всеки от нас, за да не се окажем неподготвени, когато се срещнем очи в очи с адския трус?

– На хората трябва постоянно да им се споменава, че живеем в земетръсна страна, и да се обучават какво да правят при земетресения, без да се плашат. Най-важното е да не се изпада в паника. Ако човек живее в блок, не може да направи нищо друго, освен да се скрие на най-безопасното в конструктивен план място. Обикновено това е под някоя от вратите.Новозеландският учен Бели Уилис препоръчва при земетресение да застанете на едно място и да броите до 40. Ако стигнете тази цифра – всичко е наред. След това няма значение какво ще правите.

– Могат ли да се предвидят земетресенията?

– През 1976 г. се случва първата и единствена засега успешна прогноза на земетресение с евакуация на хора в района на Хай Ченг, Китай. Два месеца преди земетръса започват да се наблюдават странни явления – слаби сеизмични събития, форшокове, промени в електричното поле, водата в кладенците се повишава и размътва, на повърхността на земята излизат влечуги и прочее. Тези признаци дават основание на китайските колеги да твърдят, че се очаква силно земетресение.

Властите предприемат мерки и започват да евакуират жителите на града.Три вечери поред хората не нощуват по домовете си и на четвъртата вечер става земетресение над 7-ма степен по Рихтер. Градът е разрушен, но загиват само 50-ина човека, които не са се подчинили на властите. Но само 6 месеца по-късно в района на друг град – Танг Шан, става земетресение със същата сила,при което загиват 600 000 души.

Това е едно от най-убийствените земетресения в историята на човечеството. Не са се обаче проявили никои от признаците, предхождащи земетресението от 1976-а. Поради това китайските колеги смятат, че „уцелената“ прогноза е по-скоро случайно стечение на положителни обстоятелства. След 1990 г. програмите по прогнозиране на земетресенията се закриват масово в почти всички страни, защото продължават да стават земетресения по цял свят, а те не са в състояние да ги предвидят.

Моята хипотеза е, че силните и слабите земетресения не стават по един и същ начин. За слабите земетресения са отговорни по-слабите разломи, които са в изобилие по нашата територия, а по-силните земетресения стават там, където са локализирани големите дълбоки разломи. /Разлом е нарушение на целостта на земната кора в резултат на геодинамични вътрешни причини – б.ред./

Има и „слепи“ разломи, които не се проявяват на повърхността. Досега се предполагаше, че силни земетресения стават само на дълбоки разломи, но у нас има много повече земетресения, отколкото разломи. Нашата теза с проф. Цанков от Геологическия институт е, че България е нацепена от 17 000 разлома. През 1999 г. с колегите от Масачузетския технологичен институт изработихме и карта на разломите.

– На какво разстояние един от друг са разломите?

– През 2 километра. Геотектониците не са единодушни по въпроса за разломите. Едни казват, че у нас няма ситни разломи, а само големи. Според тях ние се намираме в район, където действат разтегателни сили. От север и от юг България се разтяга с 1 мм годишно. В резултат на това земната кора се цепи, тя е крехка, не е ластик.
blitz.bg