От статия в “Ню Йорк Таймс” става ясно, че според официалната статистика Съединените Щати вече няма да бъдат предимно “бяла” (англосаксонска) страна.Броят на белите бебетата от не-латиноамерикански произход за първи път в историята на страната вече е 49.6 % от общия брой на новородените, а 50.4% процента са от африкански, азиатски, или “хиспаник” (латиноамерикански) произход. Този обрат се очакваше отдавна и не е толкова странен, нито плашещ сам по себе си, за една многоетнична и отворена страна.

Дори президентът Обама има африкански произход. Но е факт, че в една държава създадена от европейци и преживяла сериозни расови проблеми – робство, сегрегация, разпалени дебати за имиграцията – малцинствата вече стават мнозинство.Може би най-притесняващото в новата демографска статистика е това, че всъщност нараства по-зле образованата част от населнието. Само 13% от  хиспаник (те са мнозинството от малцинствата) и 18% от афроамериканците имат висше образование, докато сред белите процентът е 31. Разбира се, реалната причина за по-ниската образованост сред малцинствата е по-голямата им бедност, a не цвета на кожата.

Но тази демографска и културна тенденция не е само американска. Тя е световна. Най-много деца се раждат в най-бедните страни по света, а в богатите страни – сред тези социални класи, където нивото на образование е най-ниско. Така че пропастта между бедни и богати и тенденцията най-богатите да продължават да забогатяват, докато бедните обедняват, крие една по-рядко забелязвана опасност: образованието в световен мащаб е изправено пред катастрофа.Липсата на образование сред бедните произвежда още по-голяма бедност. Защото без образование много по-трудно се намира добра работа. (Този проблем касае с пълна сила и нашите малцинства. Образованието може да помогне за  решаване на социалните им проблеми.)

Липсата на образование освен това руши гражданското общество и демокрацията. Демокрацията изисква грамотно следен на  политическите процеси. Най-просто казано –  изисква четене на сериозни вестници. Още Томас Малтус преди повече от два века говори за пренаселението като опасност пред човечеството. Защото човечеството нараства в геометрична прогресия, а това с което хората се изхранват – земеделските и животински продукти ­– нараства в аритметична прогресия. Още не е измислен начин да се изхранваме с нефт, а и петролните запаси също са на привършване… (По времето на Малтус светът е бил по-малко от милиард, докато само през последния половин век нарастна от два на седем милиарда.) Екологическите заплахи за бъдещето на света също са функция на пренаселението. Човекът буквално изяжда земята.

Но преди екологическата катастрофа е вероятно да настъпи друга – образователна катастрофа. Тя ще е много по-глобална и страшна от образователната катастрофа, която е преживял Западния свят с  варваризирането и падането на Римската империя. Едни нови “тъмни векове” застрашават не просто Римската империя или Европа, а цялото земно кълбо.По принцип съм оптимист и вярвам, че човечеството има необходимия разум и воля да се справи с проблемите си. Но решаването на световните проблеми до огромна степен зависи от политиците. А те са склонни да не вижда много по-далеч от носа си. Или от мандата си, ако са демократично избрани… Колкото до недемократично избраните ­–  техните носове са толкова големи и важни, че светът напълно се губи от погледа им.

Важно е гражданското общество да оказва постоянен натиск върху политиците. Но за целта трябва да има гражданско общество. А такова може да съществува само там, където има достатъчно грамотни хора.През последния половин век постоянно се говори, че светът може да загине от ядрена война, или от глобално затопляние, или от масов глад, или от сблъсък с метеорит. Но масовата неграмотност е най-голямата заплаха. Тя може да ни попречи да се преборим с всички други заплахи.
Владимир Левчев