Един от най-популярните писатели в света, Хорхе Букай, предизвика истинска истерия сред почитателите на хубавата книга у нас. След като в България творбите му бяха продадени в огромния за страната ни общ тираж от над 250 000, той пристигна, за да представи най-новото си заглавие на нашия пазар – „Пътят на сълзите”. Това е третото му идване в страната ни. Специално за Дартс нюз авторът обясни защо е избрал именно тази книга да е първата в България от цикъла „Листа по пътя” и даде съвети как да се справяме в трудни ситуации.

– Г-н Букай, в българското издание на „Пътят на сълзите” е посочено, че изрично сте настояли тя да е първата книга от поредицата „Листа по пътя”, която се публикува в страната ни. Каква е причината? Нима българите ви се струват толкова нещастни?

– Не. Защото последния път, когато бях тук, имаше много въпроси към мен, свързани със смърт, скръб и развод. Тогава реших, че на българския народ му се случва същото, както и на аржентинския. С нас са злоупотребили, малтретирали са ни, изгубили сме славното си минало, своята славна съдба, изгубили сме възможността за икономическо развитие, националната ни идентичност е била заплашена. И на моменти дори нашето достойнство. И ми се струва, че за да започнем един нов етап, трябва преди това да изживеем скръбта. Вярвам, че толкова много въпроси, свързани със скръбта, които бяха отправени към мен миналия път, бяха знак за процесите, които протичат в обществото.

– Има още нещо, по което двете страни неволно си приличат. У нас преживяхме силно земетресение, което все още ни държи под напрежение. В Аржентина също имаше силно земетресение. Какво е нужно, за да се преживеят по-лесно подобни катаклизми, които поставят нервите на изпитание?

– Необходими са три неща. Първото е да не се плашим и парализираме от това, което се случва, а да действаме. Второто е да разберем, че не сме сами в това бедствие. Че и другите около нас преживяват същото. Има и други, които не са преживели същото, но са готови да помогнат. И третото нещо е да проумеем, че този момент ще отмине. Но трябва да разберем и каква е поуката, какво ще научим от всичко това. За да можем да излезем от тази трудна ситуация с нещо повече от това, което сме имали, когато сме влезли в нея.

– В книгата си „Пътят на сълзите” казвате, че болката идва, за да помогне за съзряването ни. Може ли човек да порасне без болка?

– Мисля, че не. Съжалявам, но мисля, че истинското израстване идва само след като човек преживее болката. Ако правиш нещо за първи път и го вършиш добре, не научаваш нищо. Защото вече си го знаел. За да се научиш, трябва първо да сгрешиш. А грешката също е загуба, също е скръб.

http://www.svobodnoslovo.eu/