EUR
Зареждане ...
Оскар Марине е роден в Мадрид през 1951 г. Дългогодишната му кариера започва със създаването през 80-те години на списанието „Мадрид ме убива”, посветено на испанското артистично течение „мовида мадриленя”. Оттогава работи с едни от най-добрите кинорежисьори и музиканти, като Брус Спрингстийн, Педро Алмодовар и редица други. Популярният график е автор на прочути рекламни кампании. Носител на редица престижни награди, последната сред които е националната награда за дизайн в Испания за 2010 г. Мотото в живота му е „Изкуството преди всичко”.
ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА
– В България сте за втори път. Тук сте по повод изложбата «Всичко е дизайн». Какво ви впечатли в нашата страна?
– Аз дойдох, за да представя работата на моята страна – всички тези образи, това, което се прави от най-добрите дизайнери, най-добрите производители на образи, на представители на марки, и също така да покажа в България усилието, което ежедневно полагат всичките, за да покажат колко осъвременен, модерен е образът на една страна, каквато е Испания.
– Кажете ни как подбрахте точно тези работи. Вие сте куратор на изложбата?
– Някой имаше тази идея да се обърне към мен и да ми възложи тази задача. Аз по принцип съм графичен дизайнер и част от тази професия ми е близка, така че аз трябваше да избера и аз да определя кои са най-добрите от моите колеги.
– А трудно ли ви беше?
– Много приятели загубих, обаче пък спечелих други, но все пак е добре от време на време човек да бъде арбитър даже на това, което самият той прави. Всъщност моят принос се състои в това – да изработя логотипа на изложбата, логото на изложбата, което е «Всичко е дизайн».
– Казахте, че дизайнът трябва да остави следа. Каква следа оставя дизайнът по принцип?
– Дизайнът показва интелигентността на добре направените неща. Нищо не става и не се прави от самосебе си. Всичко си има някой зад него, който го е помислил преди това, за да го създаде. Всичко хубаво искам да кажа.
– Как се промени графичният дизайн през последните години. Има мода в графичния дизайн, нали така?
– Да. Но дизайнът има няколко погледа. Единият, който е по-кратък, по-близък, другият, който е на средно разстояние и третият, който е на много далечно разстояние. Има продукти или марки, които трябва много време да се съхранят и запазят. Например марката «Мерцедес». Или марката «Кока-Кола», или «Луфтханза». Това не са моди. Но, разбира се, те трябва да бъдат модерни, трябва да бъдат в крак с модата. Така че всеки ден трябва да се работи така, че нещата да продължават да функционират по този начин.
– А социалната роля на дизайна каква е, защото той има социална роля и това е факт?
– Да, напълно съм съгласен с вас. Смятам, че първата роля на дизайна е всъщност точно социалната роля. Дизайнът е направен за хората, ние не правим дизайн за дърветата или за птиците. Ние винаги правим дизайн, който е насочен към хората, за да можем да се разбираме помежду си, за да можем ние и вие, вие и аз да се разберем. Това е начин да се идентифицираме. Културата на една страна с културата на друга страна. И това е много важно, защото създава въобще едно разбиране на ниво общество. Така ние се разбираме едни други.
– За да бъдеш добър графичен дизайнер, трябва ли да бъдеш добър майстор на четката, образно казано?
– Абсолютно е така. И четката, и светлината трябва да се използват. Аз съм учил кино, изкуство, учил съм фотография и сега например, за да мога да направя един афиш, който да бъде за Педро Алмодовар, е много важно също така да имаш познания и за театралното изкуство, защото ми се налага да изработвам афиши за опери. Тоест… дизайнът е всичко.
– Знам, че сте работили с Брус Спрингстийн и Педро Алмодовар. Бих искала да ми разкажете някакви любопитни истории около тях.
– За Брус Спрингстийн ние направихме афиш, който беше за първия му концерт в Мадрид. Аз мисля, че той даже и преди това не знаеше къде се намира Мадрид и години след това ние се срещнахме и участвахме заедно в радиопрограма на едно радио и той ни каза, че този афиш от Мадрид е в хола в неговия дом. Между впрочем това е единственият афиш, който той е съхранил и е запазил в дома си. И така той е открил къде е Мадрид.
– Това е признание.
– Да.
– В кой от филмите на Педро Алмодовар сте участвали? Разкажете ни нещо и за това.
– В първия му „Оскар“ – «Всичко за майка ми». Това русо момиче, горда испанска майка, млада и красива, е мое творение.
– За да работите с някой или да направите дадена реклама, някакъв графичен дизайн, трябва ли задължително да харесвате продукта?
– Да.
– Ако не го харесвате, отказвате ли?
– Опитвам се да подобря продукта. Също така да вложа нещо от себе си. Но обикновено винаги се работи за неща, които, ако не ти харесват много, поне проявяваш едно уважение към тях.
– Не ни разказахте за работата си с Педро Алмодовар. За да продължим нататък интервюто, ми се ще все пак да разкажете някакъв интересен момент, какъв е той? Ние го познаваме като много добър режисьор.
– Почти една година ми отне изработването на цялата концепция – що се отнася до филма. Работих много и работих даже вътре в самия филм, непрекъснато добавях някои символи, които те слагаха за онова, което е интериорът за снимане на филма. Примерно, когато някой минаваше по улицата, трябваше да се виждат известни картини, известни афиши – това правех аз или когато минавахме през театър, тогава целият театър беше по някакъв начин графично преобразен и нещо, което беше абсолютно оригинално създадено специално за неговия филм, т.е. това е един визуален опит, който аз мога да нарека абсолютно всеобхватен и пълен.
– Как се промени Оскар Марине от първата си работа до последната, до този момент?
– Работил съм в почти всички аспекти, всичко онова, което представлява като цяло светът на дизайна. Разбира се, това е много тясно свързано с това, че Испания е една млада страна, страна, в която са направени много неща и много експерименти през последните години, и се надявам да продължат нещата да бъдат все така, за да мога и аз да имам възможност да работя още много години напред.
– Желая ви го от сърце! Какви са посланията, които отправяте към публиката с вашите работи? Защото всяка една реклама, всяко едно нещо, което правите, предполагам, че има някакво послание, което искате да предадете.
– Опитвам се винаги посланието да е положително. Хората да се чувстват съпричастни с това, което се прави, с времето си, с момента, в който са, и искам да насърча всички да вземат участие, да се чувстват по някакъв начин включени, ангажирани. Също така се опитвам моите марки, моите афиши да имат един директен език, директна комуникация с този, който ги гледа, например с вас, ако ги гледате в момента, и това да събуди някакво чувство, някакво усещане у вас.
– Което е наистина много хубаво. Освен че казахте за посланията, кажете за това, което ви дразни. Кое е нещото, с което не можете да се примирите в съвременното общество?
– Несправедливите каузи – това е, което ме дразни. Аз не мога да понасям несправедливите неща.
– Най-голямата ценност днес за вас е…?
– Честността.
– Тук, в България, много често говорим с хората на изкуството за деградация на ценностната система. Кажете, според вас, съществува ли такава деградация на ценностната система?
– От една страна, е добре да има деградация, защото тогава могат да се изградят отново същите или други неща. Това е точно след зимата и идването на пролетта. И всичко излиза и се ражда за нов живот, но с много повече сила. Винаги всичко има своята форма, то обхожда един кръг, това е един кръг, защото след тъмнината винаги идва светлината. Така че ние сме живи.
– Позитивно сте настроени, което е хубаво. Какво е мястото на изкуството в съвременния свят?
– Изкуството е границата на интелигентността на човешките същества. Това е Леонардо. Красотата. Просто това е най-висшата проява, най-висшата изява на човешките същества. Тези, които са избраните, за да го правят, за да го създават, трябва да изпълнят своята отговорност и своята мисия и те трябва добре да направят нещата. Много време е отнело да се роди един човек като Леонардо – неговият дядо, неговият прадядо са работили с камъни, може би са рисували някъде и най-накрая горе на върха на пирамидата на всичките тези усилия на поколенията е Леонардо със своите картини.
– Ще ми се да поговорим за манипулацията в рекламата…
– Графичните дизайнери не ни интересува много точно тази част от рекламата. Нашата работа се състои в това, да изграждаме ясните канали за връзка – всичко да бъде прозрачно като послание и хората да могат да повярват в това, което ние предлагаме и предоставяме. Ние не сме подготвени, за да представяме и да говорим лъжи, ние не умеем да го правим. И също така не желаем това да се случва.
– Кои са митовете на рекламата?
– Рекламата е пазарът. Рекламата са парите, всичко е позволено. В дизайна не е позволено всичко. Ние имаме един много таен код от ценности, които изповядваме, и той е таен, следователно не мога да кажа нищо за него.
– За какво мечтаете?
– Може би да направя така, че светът да е по-добър, да мога да помогна с нещо, малкото, което знам, да мога да го предам на тези, които идват след мен. Мисля, че това, ако успея да направя, ще бъда напълно щастлив.
– Какво искате да пожелаете на българските зрители?
– Това, което искам да им кажа, е, че страната им е прекрасна. Аз се чувствам много добре, когато се разхождам из улиците на града. Искам да кажа на българите, че ви очаква едно много хубаво бъдеще, защото силата и енергията на българите наистина е впечатляваща. Аз се чувствам много жив, когато се разхождам по улиците на София. Расата на българите е наистина една прекрасна раса, която е много силна и която е много горда.