Наскоро разговарях с таксиметров шофьор, който ми припомни народната поговорка: „Мечката скача според тоягата“. Според него мечката е народа, а тоягата я държи държавата. Когато тоягата е къса и мечката подскача, държавата си казва – защо да не удължа тоягата, да видим какво ще стане? Удължава я, а мечката /народа/, продължава да скача и държавата продължава с упражнението, защото знае психологията на българина, на който му стигат вода, храна и покрив, за да е щастлив. Колко истина има в тези ръзсъждения си давам сметка едва сега, когато виждам какво правят хората в Гърция, Испания, Франция – страни, където държавата щом увеличи тоягата и мечката престана да скача и излезе на протест. Това в България ще се случи, когато водата и храната свършат и ни застигне абсолютната мизерия. Защото в момента живеем мизерно, безхаберно, затворени в черупките на собственото си оцеляване, обладани от егоизма на бедния, който не иска да помогне на още по-бедния. И така ще е още векове по тези територии.

barometar.net