– Г-н Константинов, чакахме дали ще станете треньор на националния отбор по волейбол, а вие станахте учредител на партия „България на гражданите“. Едното изключва ли другото?

– Не. Аз и тази година си имам договор с руския клуб. Така че идеята ми не е да се занимавам активно с партийно строителство.

– Защо тогава се хващате с чисто партийни дела?

– Мисля, че е хубаво по-популярни хора да подкрепят една новосъздаваща се партия, за да се привлече вниманието на повече симпатизанти към нея. Аз никога не съм бил член на партия, защото никога не съм участвал от самото начало в създаването на такава. Идеята да започнеш нещо от самото начало ме привлича повече, отколкото да тръгна по някакви утъпкани пътеки.

– А защо точно партията на Меглена Кунева ви привлече?

– Познавам голяма част от хората, които активно ще се занимават със създаването и развиването. Техните представи за това какво трябва да бъде управлението на страната съвпадат с моите в най-голяма степен. Партиите в крайна сметка са сдружаване на хора с близки идеи.

– Бяхте кандидат за депутат от НДСВ през 2009 година, преди това в инициативния комитет на Георги Първанов за втори мандат.

– Да. Президентът Първанов имаше добро отношение към спорта и конкретно към волейбола. С чиста съвест го подкрепих. Не съжалявам за това, нито за решението да подкрепя НДСВ. Най-вече заради личността на царя.

– Но сега сменяте тази личност с Кунева.

– Смяната не е много голяма. И двамата са изключително добре приети в Европа политици. А според мен е ключово ЕС да има доверие в нас, защото ние сме зависими от партньорите там. Това доверие няма само политически смисъл, а и икономически.
Не е достатъчно само да държим ниски данъците тук, за да сме привлекателни за чуждия бизнес. Нужно е да „изнесем“ към Европа политици, които се харесват и там. Не само ние тук да си ги харесваме по телевизията. Само така можем да извлечем максималната полза от тези хора.

Аз например мисля, че от царя не се възползвахме максимално. Личности като него не се появяват всеки ден в политическия ни живот. Същото е и с Меглена Кунева – доказана е, приета е в Брюксел, проверена е.

– Тя не е недооценена, подкрепиха я 15% на президентските избори, сега партията е трета по рейтинг в сондажите.

– Да. Надявам се тези хора да стават все повече. Време е вече след 20 г. свободни избори българинът да започне да мисли прагматично, а не емоционално, когато пуска бюлетина. Ние често отиваме на избори като на мач „Левски“-ЦСКА. Смесваме сериозните новини с жълтите, несериозните – с важните неща. И от това си пати държавата.

– Как определяме кой се радва на доверие в Европа? Сергей Станишев например е шеф на ПЕС. През ден някой международен политик хвали Бойко Борисов за нещо.

– До 2008 г. в България имаше годишно 6-7-8 млрд. външни инвестиции. Ето ви индикация за доверие. Последните 2 г. сме на минус. Най-големият външен инвеститор са емигрантите, които изпращат парички на мама и тате. Реалните инвестиции секнаха.

– Защото дойде кризата.

– Това е една от причините, но също толкова е и оправдание. Заради нея инвестициите може да намалеят, но не и да секнат тотално. По-важната причина е липса на доверие у нас, на последователна и дългосрочна политика, на стабилност, на яснота какво ще се случва в следващите 5-10 г.

– Къде във всичко това вие виждате собственото си участие?

– Не искам в аванс да правя заявки, на приказки всички сме много силни. Не искам и партията да ангажирам, дори не е създадена още. Ще се напише програма и всеки ще си е на мястото – в областта, в която е експерт. Моите идеи са свързани с развитието на спорта. То също минава през политиката.

– Откъде у вас този политически уклон?

– Интересно ми е. Влече ме. Като игра. Освен това няма друг начин да се променят нещата в държавата. Хубав, лош – този е.

– Ще се кандидатирате ли за депутат?

– Ако се прецени в партията, че така ще се привлекат повече симпатизанти – да. Но изобщо не ми е основната идея да ставам депутат. Аз си имам професия.

– Сега мнозина ще кажат, че просто ще бъдете използван за привличане на избиратели, защото сте популярен и обичан човек.

– Да ме използват. Какво лошо има в това? Не всеки гласоподавател има възможност да контактува директно с кандидатите и да ги познава лично. Затова може да се довери на определени хора, които имат такъв контакт. Ако аз пораждам доверие у хората,
нека се доверят на мен.

– А ако вие сте се объркали? Защо вярвате на Кунева, за нея се чуват много обвинения, съмнения, появиха се компромати?

– Познавам и нея, и тези около нея. Мисля, че тя е наистина европейски политик.

– Неродената партия е все така трета в сондажите. Вие с ГЕРБ или с БСП си избирате евентуално партньорство за властта?

– За 1 г. нещата може много да се променят и в двете посоки. На последните избори Ахмед Доган с едно изказване промени вота драстично. И обедини добър процент от колебаещи се хора да гласуват за ГЕРБ. Така че е рано за заключения какво ще става. А че се изпълняват политически поръчки, най-вече минаващи през властимащите, за да бъдат оплюти опонентите, е очевидно.

– И вие се вкарвате доброволно в това.

– Ако влизах в РЗС, щяхте да сте права.

– Как си се представяте в телевизионен дебат с Яне Янев?

– Национално падение е този палячо да е в парламента. Човек, който уволняваше Бойко Борисов преди президентските избори. А 24 часа по-късно почука на вратата му в стойка „винкел“ и каза: „Вие сте новият ми господар, кажете кого да плюя.“
Първият според мен беше Първанов. Борисов май предпочита Станишев пред него. Следващата ще е Меглена, защото „България на гражданите“ се очертава успешен проект. Така че очаквам концентрирана атака от такива като Яне Янев.

– Стана ли ви криво, че Кунева излезе от НДСВ и си спечели обвинения в ренегатство?

– След като изгуби царя, НДСВ изгуби лицето си. То много трудно може да бъде заменено и всеки следващ евентуален лидер малко или много щеше да бъде в неговата сянка. Според мен този проект изигра своята роля.
А и защо да се робува на една политическа формация? Ако някой си легне ляв и се събуди десен, това е предателство. Но когато идеите са близки, не е проблем да смениш една партия с друга. Това не е брак. Но съм против т.нар. независими депутати. Трябва правилата да се променят и тези, които напускат групите и партиите си, да излизат и
от парламента.

– Това не важи ли и за избраните от Синята коалиция общински съветници Прошко Прошков и Христо Ангеличин, които дойдоха при вас?

– Аз и тях бих посъветвал да напуснат.

– През 2009 г. изразихте надежда, че Бойко Борисов и правителството му ще обръщат повече внимание на спорта. Сбъдна ли се това?

– Бойко Борисов е премиерът, който е обърнал най-много внимание на спорта. В политиката на спортното министерство на места посоката е грешна. Но е безспорно, че се търсят начини да се подпомага спортът. При предишното правителство тази политика беше пародийна. При наличието на вицепремиер и министър на образованието (Даниел Вълчев) ресорният вицепремиер за спорта беше Емел Етем – министър на бедствията. Защо? За да може да се пипат парите от тотото. И като резултат – бедствие в спорта.

– Работа ли е на премиера да казва кой ще е треньор на националния отбор по волейбол?

– Не. Абсурдно е държавата да се намесва в работата на спортна федерация. То е и опасно, може да повлече след себе си вълна – всеки да иска оставки. Питам г-н Борисов, ако утре например министър Свилен Нейков излезе и му поиска оставката, той ще си я подаде ли? Мисля, че съм ясен.

– И понеже започнахме с това – ще оглавите ли волейболните национали, както се говори?

– Често се събуждам сутрин на различни нови „длъжности“. Не. Смятам, че тези, които са класирали един отбор на форум, както сега на олимпийските игри, трябва да завършат работата си. Не е колегиално, нито е коректно да се появиш директно на самолета за
Лондон. Обмислях това само в случай, че настъпи криза и никой не иска да поеме отбора преди квалификациите. До класиране. Такава ситуация няма.

24chasa.bg