Калин Сърменов е роден в София на 25 май 1963 г. Завършил е две специалности в НАТФИЗ –  ­ актьорско майсторство в класа на проф. Гриша Островски и кинорежисура при Мариана Евстатиева. Той е сред основателите на култовите групи „Контрол” и „Чувал Чувал”, автор е на хитове като „Леле, како” и „Булка”. Има два брака и две деца. От 15 години е собственик на рекламната агенция “Златен век”. В момента е изключително популярен като мафиота Милото в сериала „7 часа разлика”. И понеже явно си е навил на масрафа, играе само в пиесата „Вечеря за тъпаци” в Сатиричния театър. За “ШОУ” Калин Сърменов даде едно от най-откровените си и скандални интервюта. Напълно в стила на Милото.

– Втората ви съпруга ви е била фенка, дълго време ви е „гонела” и така сте оженили. Как се отнася сега тя към обожателките, които ви следват?
– Ако бях на 29 сигурно по друг начин щеше да се отнася, но като съм на 49…

– Какво? Тепърва започва живота!
– Да, да, сигурно. Всички вярваме в това, но фактите са други. Наясно сме със ситуацията. Знам колко е важно обаче да се обръща внимание на хората. Колеги си позволяват да се напиват, да карат пияни, да крещят, даже някои правят катастрофи. Не може! Даже една колежка като я хванали да кара пияна, казала: “Ми и аз съм човек”. Да, така е, ама нямаш право, след като си влезнала в тази индустрия. Аз винаги трябва да съм обръснат, да изглеждам прилично, някакъв фешън пиниз. Ти им продаваш мечти. И като ме видят с пръст в носа и една бира, приказката изчезва. Феновете са си фенове и те трябва да бъдат уважавани. Скоро срещнах един в едно село. И той ми разправя: “Абе, извинявай, ама тука беше при нас Деян Донков. Той е много голяма звезда, а ти не си”. Онзи лежал крак връз крак, гонел ги, викал ги, те му примъквали и отмъквали разни неща. Тъпотия!

– В България май не е много нормално да има звезди…
– Жалка история!

– Не мога да не ви попитам за Лидия Инджова…
– Да е жива и здрава, тя е едно много талантливо момиче. Тази история малко мина границите на добрия тон. Нейна работа – както иска, каквото иска да прави.

– Вие обаче бяхте заедно и в “Седем часа разлика”?
– Тя имаше един епизод. Нямаше нищо общо с мен. Тази история от журналисти беше преиначена – че ми е любовница, че апартамент съм й купил в центъра. Глупости на търкалета! Дето вика жена ми: “Що и на мен не ми купиш един?” То аз, ако можех така да купувам апартаменти…

– Но Лидия сама беше разказвала в интервюта, че имате връзка…
– Че ние сме приятели или любовници – това са две съвсем различни неща. Че съм направил нещо и съм й помогнал, а тя си е купила апартамент… Няма смисъл да ги коментираме тези неща изобщо. Защо не ме питаш за Алекс Раева? За нея също твърдяха, че ми е любовница.

– Алекс никога не е твърдяла, че ви е била гадже.
– Тя не, но пък Ивелина Пешева била казала. Или пък Бони…

– Какво за Бони?
– Бони е бременна от мен в четвърти месец, чака негърче (разсмива се с глас – б. а.)

– Между вас обаче има страхотна химия на екрана…
– Нека да има! Аз с Лидия ще имам, а с нея няма да имам! Бони е един голям сладур и е пич. С нея се работи много приятно и е страшно забавна, но това е всичко. Колкото с Лидия, толкова и с нея. Карай…

– Как се поддържа семейство, като си в тази професия и си постоянно обект на клюки?
– Много добре! Това се дължи на Боряна. Тя е човекът, който е наясно с нещата. Боряна всъщност е нашето семейство. Тя си дава сметка и много мъжки застава до мен.

– Много преди Милото вие бяхте прочут като музикант в култовата група “Контрол”. Не ви ли липсва рока?
– Много хубави време бяха – за съпротива някак си. Твърде дълго имаше само казионни неща, включително и “Щурците”. Моите уважения към момчетата, но техните песнички си бяха просто едни песнички. Докато в края на 80-те години като че ли натрупалата се огромна енергия изригна. Тогава се появиха и “Ера” и “Нова генерация”. Другото нещо бяхме ние. Написахме наистина големи страници. Тук не говоря за “Ахат”, защото там има само една “Черна овца” и нищо друго. Не говоря за “Клас” и тези групи, които се появиха после. Те бяха по-… абе, бяха обслужващи масовия вкус, меко казано. Говоря за тези групи, които направиха революция и това беше супер яко. Много ме е яд, че това в момента не съществува.

– Защо свърши?
– Грешката е само в нас. Скоро си говорихме с Кирил Маричков и му го казах. Викам му: “Кире, това, че ти в момента си в едно жури с чалгаджийка, е достатъчен факт, за да признаем, че ние сме победени”. Моите уважения към чалгата – тези хора направиха индустрия от нея и не мога да не ги уважавам. Успели са да разберат как се прави бизнес. Може да не ми харесва, но е факт – хората си пълнят стадионите, печелят пари, въобще не им дреме… Ние започнахме един друг да се избиваме да се дърлиме.

– Защо се разделихте с “Чувал Чувал” и “Контрол”?
– “Чувал Чувал” беше идея, която да смени хода на мислене на “Контрол”. Само с траш не ставаше вече. “Най-щастливият ден” е изключително показателна песен. Ние я направихме 90-та година и тогава я изпях за първи път в новогодишната програма. Никой не й обърна внимание тогава. Пет години по-късно тя стана абсолютен хит. И тогава на нейния гръб трябваше да минем по-нататък. Направихме “Чувал Чувал”, за да създадем ново звучене и един ден като се махнат чувалите, да се види, че това е “Контрол”. Но тук не издържахме на напъна…

– Все пак какво стана?
– Въпросът беше да устискаме. При нас ставаше дума за 15 000 долара. Дойде един и ни каза: Давам ви 15 000 долара за новия албум, но да не сте “Чувал Чувал”, а да сте “Контрол”. И аз казах: “Пичове, “Контрол” вече е забравен проект. Ние вървим напред”. “Ама, не. Ти си имаш друга работа, ние от това се храним!” “Не е въпросът сега да ядеш, бе, пич! Въпросът е след 10 години да ядеш.Сега ще хапнеш само…” Но те не го разбраха. И с новите парчета на “Чувал Чувал” издадоха последния албум на “Контрол”. Взеха го тоя малкия Пецко и ужким щяха да правят двете неща, а като им видях новия албум – всичките парчета бяха нашите. И викам: “Карай, до тук беше!” Реших, че просто няма смисъл. Това всъщност беше голямата ни раздяла. Много жалко, много!

– Сега, толкова години по-късно, отново сте суперстар. Като мафиотът Милото в сериала „7 часа разлика”…
– Да, и като раздаваха награди за актьорско майсторство за кино от Киноакадемията, мен даже не бяха ме поканили… Така оставам с впечатлението, че въобще не съм си свършил работата. Значи нищо не съм направил! Аз съм на 49, мога самостоятелно да се спася и да кажа: Майната му, знам какво правя. Но този, който е на 19, той какво прави? Нали някой трябва да даде критерий на всички тези млади хора. Някой трябва да им даде основа, принципи, те да са спокойни, че трудът им ще бъде оценен и имат спрямо кого да се измерват, да имат идоли. Как аз да бъда негов идол, като той ще каже: „Чакай бе, ти една награда нямаш! Аз много те харесвам, но нищо не ти дадоха, значи аз може би нещо не разбирам”… За младия човек е важен авторитетът. Кой е авторитет – институцията! Това е Киноакадемията, това е еди кой си професор. Те отиват в класа на Стефан Данаилов и почват да му викат веднага: “Мастър, Мастър”. Как да им обясниш, че този е един въздух под налягане!? Е, не може, те вече са облъчени! Една от причините да си направя тази моя самостоятелност в последните години е точно тази. Тук се знае кой контролира контролиращите!

– Увеличиха ли се клиентите на рекламната ви агенция, откакто започнахте отново да снимате?
– Не, такова нещо няма. Напротив. Хората завиждат страшно, пращат ти данъчни, мъчат те все повече.

– А истина ли е, че сте се съгласил да снимате за много малко пари в сериала, защото киното ви е хоби и по принцип сте богат?
– Факт! Дали е така, че съм богат и мога да работя за удоволствие, не знам. Но факт е, че хонорарите са много ниски. То е срамота! На мен даже не ми се говори на тази тема, защото не е просто обидно, а направо е гнусно. Толкова е идиотско. Но не искам да мисля за това и съм си забранил, защото искам да направя нещо доста по-важно. Искам да покажа една логика на работа, която проповядвам от години, но никой не ми обръща внимание. Тази система на работа реших да я пробвам при Милото.

– Каква е тази система?
– Да изградиш един нов свят, като сблъскаш противоположностите. Михаил Михайлов – Милото е израснал в интернатите, а е станал изключително влиятелен. Човек, който е живял в тоталната мръсотия и иска всичко да му е чисто. Бандит, който чете Шекспир, защото има дупки в образованието… В началото бях малко притеснен, но видях, че става и се развива. Гледах последните серии и видях как този човек ражда в себе си любов, ражда омраза, страх. В третия сезон страхът ще вземе превес у Милото. Та тази система е много проста и съм готов да науча всеки, но никой не ме пита. А и не само, че не ми дават награди, но и не ме канят даже.

– Как така? Даже нямахте покана за церемонията?!
– Нямах. Аз отидох там благодарение на Ваня Цветкова, защото тя нямаше кавалер и ме помоли да я придружа. Иначе на Симеон Лютаков имаше табелка с името му на мястото, където трябваше да седне. Моите уважения към колегите, но някак си не мога да ги сравня нещата. Свикнал съм с това нещо, защото мен не ме обичат в тези среди. Аз си позволявам да ги критикувам и да говоря открито.

– Излиза, че за да те обичат в тези среди, трябва да си миличък и мазничък, така ли?
– Да. Те това очакват. Пък аз им обяснявам как крадат пари, представи си!? Те са си направили много хубава схема за кинти и в един момент, ако това нещо се промени, вече няма да могат да крадат. Ще останат гладни. А те са много талантливи, изключителни, те са страшни творци всичките… Ела, да им видиш филмите – да ги биеш оттука до Пловдив с тояга по главата ще е малко. Не е възможно в 2011 г. да снимаш филм “Английският съсед”. Не е възможно! Ма Дочо Боджаков ми се сърдел, защото аз съм говорил за него. Ние сме добри познати. Казвам му: “Ми пич, съжалявам, направи хубав филм”. Тези, които са доказани имена нямат право на лоши филми. Не може да ми прави Дюлгеров “Козелът”. Съжалявам! Мислете, преди да правите. Хората искат примери.

Ето – баща ми е професор. В чужбина, слава Богу. Виолист. Той е един от най-добрите виолисти в света. Става всяка сутрин и свири гамата. И аз казвам: “Ти па не научи ли тази гама?” Той ми вика: “Не мога. Като отида при студентите, за тях трябва да съм съвършен. Те искат да видят това, което правя”. Ще ми обясняват, че “Кецове” е хубав филм… Ходих на фестивала “Златната роза” – един хубав филм имаше, а въобще не му обърнаха внимание. “Малък Голям” е филм, който ми взе акъла. И не само, че не беше номиниран, но дори го няма никъде. За сметка на това ми обясняват как “Кецове” бил страхотен. Дадоха награда за операторско майсторство на Емчо Христов, а не дадоха на оператора на “Под прикритие”, който създаде визуална среда, която отличава филма. Той също не беше номиниран. Дадоха на Емчо Христов за “Аве”, един много тъп филм. Въобще нямаме критерии!

Едно интервю на Надежда НЕНОВА