Политологът Огнян Минчев е роден във Варна през 1958 година. Доктор е на социологическите науки, изпълнителен директор на Института за регионални и международни изследвания и на българския клон на международната организация „Трансперънси интернешънъл”. Той преподава „Теория на международните отношения“ в Софийския университет „Св.Климент Охридски“.

Г-н Минчев, как виждате Варна днес?

Варна днес е един напрегнат, разтревожен за бъдещето си град, който се опитва да промени наследството на последните 20 години. През тези две десетилетия огромният икономически, човешки и природен ресурс на Варна попадна в ръцете на една политико-икономическа олигархия, която сменяше партийните цветове, политическите маски, но през цялото това време вършеше само едно – приватизация на Варна в полза на една много малка група хора. Днес гражданското несъгласие с такава съдба на Варна се изля по улиците на града и буквално за часове променя бъдещето на нашия град в полза на неговите стотици хиляди жители.

Според вас кои са неотложните проблеми, които трябва да се решат в града?

По-лесно е да се отговори кои не са неотложни проблеми. Вижте дупките по улиците – дори и през 90-те години нямаше такива. Вижте застроените детски площадки и междублокови пространства продадени на строителни предприемаче в разрез с интересите на хората от корумпираната общинска олигархия. Варна е град без „синя зона“ – защо ли? Защото в общината не могат да се разберат кой по-точно ще прибира приходите от нея. Във Варна всеки ден се анонсират проекти за арогантна приватизация на ценна публична собственост, която дава лицето на града, която служи на гражданите. Стигна се до това, да се говори и планира прватизация на училища – например Икономическия техникум, да се отдават ръцете на господстващия частен монопол все по-големи части от публичното градско пространство.

Какви са вашите прогнози за следващите парламентарли избори?

Ако ГЕРБ не успее да спечели мнозинство в парламента ни чака формиране на нелека коалиция от две или повече партии, които ще трябва да управляват страната в период на изключително слна нестабилност в Европа и света.

Какви са според вас настроенията в обществото спрямо кабинета „Борисов”?

Кабинетът „Борисов“ съхранява относително висока популярност и подкрепа в сравнителния план на другите правителства в България през последните 20 години. Но ерозия на доверието в кабинета има и тя очевидно се наблюдава във времето в серизните социологически сондажи, които се правят. Въорисът отнесен към следващите догодина избори е дали ГЕРБ и лично Бойко Борисов ще бъдат в състояние да убедят достатъчен брой гласоподаватели, че в сравнителен план те са най-добрата възможност за България през следващия политически мандат.

Постоянно ставаме свидетели на разпад на различни коалиции, означава ли това, че в България коалиционното управление не е успешен модел?

Коалиционното управление е принципно вредно за България, защото коалициите не се формират като съюзи на значими групи избиратели, дали доверието си на една или друга партия на базата на своите интереси. Коалициите у нас са партизански сделки за управление или за политическо оцеляване, които не се съобразяват с реалния мандат, даден на партиите от подкрепящите ги граждани. Затова аз съм привърженик на коалициите преди избори, а не след избори. Ако една партия прецени, че няма да й стигнат силите за изборен успех и последващо управление – тя трябва ясно да заяви коалиционните си предпочитания и да ги осъществи преди гражданите да гласуват, за да им предостави реално право на оценка и избор.

В качеството си на преподавател, каква оценка можете да дадете за интелектуалното ниво на студентите си?

Като общност студентите ми са с устойчиво високо ниво на интелигентност, въпреки, че Софийският университет, в който преподавам днес се намира в ситуация на открита конкуренция за студенти с всички други университети на Европа и Америка. Преди 1989 г. Софийският университет бе най-доброто място, където един българин можеше да получи образование – с някои малки изключения. Днес българите се учат и живеят по целия свят. Но интелектуалното равнище на моите студенти остава високо. Разбира се, има 20-25 на сто от студентите, които са с най-високо ниво на интелект, съчетан с устойчив интерес и системен труд за успешно напредване в специалността политология, която преподавам. Има и инертни, случайно попаднали хора. Като цял обаче това е една динамична общност от млади хора, която е предизвикателство за мен като преподавател.

Защо Първанов загуби битката за лидер на БСП?

Защото не успя да прикрие факта, че води битка за своя личен кариерен интерес, за своето лично политическо оцеляване, а не за бъдещето и успеха на БСП.

въпросите зададе Деница Герчева

briz15.com