Заглавията на жълтите медии у нас винаги са с отрицателен знак, търси се лошото, негативното, пошлото, но хората ги четат, защото докосват първичните им инстинкти и предизвикват радост, че и богатите, успелите и известните също страдат. Но масовата публика, трябва да е наясно, че щом харесва такива статии значи вижда собствения си живот в подобна светлина и колкото повече чете жълтите издания, толкова повече ще затъва в блатото на собствената си неудовлетвореност. Сигурно и другите народи завиждат на успелите хора, но в България беднотията, оскотяването, липсата на перспектива, съчетани с народопсихологията ни утежняват нещата. Ние от години чакаме възмездие, за тези които ограбиха държавата, но такова няма и ни остава да се радваме, че фолкпевицата Алисия я изоставили, а Вихра и спрели издръжката. Истината е, че съдебната ни система не работи ефективно, хиляди престъпници са на свобода, други получават условни присъди за убито дете на пешеходна пътека /!?/ и в хората се натрупват ненавист и омраза, че справедливост няма. Не може пияният Максим Стависки да не лежи в затвора, след като уби хора – това в бяла държава няма как да се случи. За съжаление в България продължава да важи правилото: „За кокошка няма прошка, за милиони няма закони“ и не знам какво трябва да стане, за да се вдигнат „кокошките“, за да защият правата си. Мозъците, които програмираха прехода явно добре познават психологията на българина и знаят, че той търпи до последно – докато ножа опре до кокала и започне да реже и него. Няма да дочакаме и покаяние от тези, които присвоиха държавата, доносничеха, съсипваха човешки съдби, мачкаха инакомислещите. Дори не ми се пише за българската църква, за владиците-доносници, които не намериха сили да кажат, че са сгрешили, за охранените свещеници, от чиито бради капе мас и вино. Преди време правих телевизионно предаване за различните вероизповедания във Варна и с очите си видях какво правят другите църкви и какво нашата. Свещениците ни мънкат под носа си цитати от Стария и Новия завет, нямат никаква връзка с миряните и основната им дейност е да прибират пари от сватби, кръщенета, освещавания и погребения. За разлика от тях, пасторите от другите църкви разговарят с хората, храмовете им са уютни и предразполагат към общуване, работят активно с децата и са като едно голямо семейство. Какво прави нашата църква? Напада Мадона, гейовете, владиците тънат в разкош, няма часове по вероучение в училищата – с една дума нищо. А вярата в Бог е важна за нас хората, защото ни прави по-силни, помага ни да преодоляваме житейските трудности, учи ни на смирение, прошка и любов. Православната ни църква абдикира от поста си и даде шанс за сектите да заемат мястото й – това е голямата й грешка, която има време да поправи. Защото народ без вяра е като кораб без кормчия – вълните ще го люшкат накъдето си искат.

Иво Югов

barometar.net