Минчо Празников е български синоптик, роден е през 1938 г. в Дряново. Синоптиката го влече още от ранна възраст. Завършва Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност Физика и метеорология. В продължение на 22 години работи като синоптик във Военновъздушните сили. Води прогнозите и по националната телевизия, сега работи в ТV7. Женен е за Цанка Бошнакова-Празникова, професор в Медицинска академия. Кръстен е на дядо си, опълченец, на два пъти раняван на Шипка.

Г-н Празников, последните дни са много горещи! Има ли от какво да се притесняваме? Ненормални ли са подобни температурни рекорди?

Горещините са нещо нормално, все пак е лято. Няма никакви особености.

Тоест, не е по-горещо от нормалното?

Не е драстично. Няма нужда от безпокойство.

Но тези безпокойства ги чуваме постоянно.

Ваши колеги се опитват да създават напрежение. Дали с времето, с катастрофи или с кражби, все едно. Хората може би имат по-голям интерес към това нещо. Демокрацията е това, всеки да говори каквото му дойде на ума, а дали има основание, това е друг въпрос. Не предстои някакво апокалиптично бъдеще. Лятото си е лято. Друга година пък е било по-хладно от нормалното. Хората не бива да се плашат. Преди няколко години беше предсказано земетресение в Хасково и хората бяха избягали. А всъщност нищо не се случи. А и нямаше наказание за автора на този слух. Виновни са тези, които му вярват. Но за всяко нещо има оправдание.

И все пак толкова се говори за т.нар. “глобално затопляне” – това ли ни предстои? Или ледников период?

Глобално затопляне – има, но не препоръчвам на хората още да си продават радиаторите. През ХХ век са се вдигнали с половин градус за цялото земно кълбо. Ако интензивното замърсяване на природата продължава, през 21-ви век повишението на температурата ще бъде с 4,5 – 5 градуса. Това вече сериозно ще промени климата. Ясно е, че няма как да спрем заводите или колите, защото са мръсни и опасни. Но трябва да помагаме на природата да преодолява тези катаклизми.

Вие свикнали ли сте синоптиците да бъдат обвинявани или да са виновни са времето?

Моето впечатление е, че ние си гледаме много съвестно работата, полагаме максимално грижи, все пак синоптиката не е на тази висота, на която би трябвало да бъде, но ще стане в бъдеще. Вие не помните, но преди 50 години прогнозите бяха много по-неуспешни. Тогава беше чудо да познае човек, без техника, без компютри, беше много тежка и пипкава работа! Прогресът е в синоптиката. Сега краткосрочните прогнози са успешни на 90%.

Вие как се предпазвате от жегите и от слънцето?

Непрекъснато се говори, че трябва да се избягват часовете между 10 и 17 часа. Слагайте шапки и чадъри, трябва да се използват сенчести места. Хората в по-напреднала възраст трябва да полагат повече грижи за себе си, все пак те са с високо кръвно – препоръчва се ореховата сянка, където лъчите не проникват. Нужно е да се пият и повече течности, по възможност айран. В никакъв случай алкохол и мазни тежки храни. Но всички зависи от възрастта, младият организъм по-лесно преодолява аномалиите във времето. Мисля, че има достатъчно информация по вестниците и всеки може да се ориентира за себе си.

Вие самият спазвате ли тези правила?

Мъча се да ги спазвам, но невинаги успявам. Зависи какви са обстоятелствата около мен. При тежък физически труд по-добре да се поемат калорични ястия. Аз избягвам калоричните, ям само до 7 часа вечерта, обикновено кисело мляко. Сутрин чай и малко сирене. На обяд супа, но да не е особено тежка като телешката например. Обичам зеленчуковите. Все пак зависи от труда, който полага човек – колкото по-тежка работа, толкова повече храна е нужна.

А кои са дните на Горещниците?

Те са от 15 до 25 юли. Невинаги всички са толкова горещи, но така е останало по климатични данни, но тази година може би ще са дори по-хладни.

Каква е причината за това?

Защото сега са много високите температури, между 30 и 40 градуса. Затова и предполагам леко снижаване на температурите.

Има ли вече някакви фактори, по които можем да предположим каква ще бъде зимата – дали по-лека и топла, или отново много студена? Има ли народни поверия?

Народните поверия са, че след студена зима следва горещо лято, както е сега например. Това е народната метеорология и тя се оказа права. Но за зимата е рано да се каже, нека да изкараме Горещниците и да дойде есента, тогава може да се каже правилно. Не е въпросът да се намираме на приказки, то сигурно има и автори, които може да си измислят и след пет години какво ще е. А това е несериозно. Дори престъпно. Такива предположения нямат практична стойност. Много обичаме да се намираме на приказки, а това е неправилно.

А поне за август имате ли прогноза?

И за това е рано, те излизат между 22 и 25 юли. Август трябва да е по-хладен и по-дъждовен, но това не е качествена прогноза. По начало юли месец е най-горещият месец.

А да очакваме ли температури до 50 градуса?

Може. Но в Ирак. Или в Судан. Но тук – не! За София това е безумно.

Вие сте винаги много “празнично”, весело настроен. Това свързано ли е с интересната ви фамилия?

Фамилията ми е останала още от прадядо ми, който е бил дребен занаятчия, но не е бил ученолюбив като мен. Аз съм се метнал на дядо ми, не на прадядо ми, който често не е ходел на училище и като го питал даскалът: „Защо така бе, Иване?“, той започвал да изрежда празниците от църковния календар. И всеки ден така… днес е еди какъв си празник, вчера беше еди какъв си… И така останала фамилията.

Но явно от него сте наследили чувството си за хумор. Имате ли любим виц за синоптици?

Вицове имаше много преди, сега няма, защото познаваме вече по-добре. Аз вицове много рядко използвам. Любимият ми виц е доста популярен – за индианците. Вождът на индианците си харесал девойка от племето и я поканил в шатрата, но те после започнали да му чукат, да го смущават и той не можел да се съсредоточи. Тогава на него му писнало, извикал индианците и им казал да отидат да събират дърва. В същия момент попитали националната синоптична служба каква ще е зимата и от там отговорили: „Щом индианците събират дърва, значи ще е много люта“.

С прогнозата за времето станахте легенда преди време. На какво се дължи това?

Чак легенда не мога да кажа. Просто времената бяха такива. Имаше две телевизии и няколко синоптици, които се редувахме. Аз имах чувство за хумор и се харесах на хората.

Как се чувствате, ако прогнозата ви не се сбъдне?

Страдам много, честна дума. Предполагам, както би страдал един журналист, ако допусне грешка в дописката си. Така че ставам нощем, за да видя какво е времето навън – хората се интересуват най-много от валежите. Взирам се през прозорците в тъмнината – “Боже, май вали. Ама дъжд. Аз пък съм предрекъл сняг”. Лошо, сърцето ми се свива. Ако пък вали сняг, както съм прогнозирал, удоволствието е неизмеримо. Може би като на актьор, на когото ръкопляска залата.

http://www.vsekiden.com