– Предстои ви специална среща и откровен разговор с човека, който винаги може да ви разсмее, винаги може да се притече на помощ – това е Владислав Карамфилов-Въргала… Кажи ми равносметката почти година след предишната ни среща, какво се случи след това? 

– Във всички сфери е направено така, има двама най-големи и те казват какво ще бъде. Условията на играта са направени от тях и за тях. Всички останали сме ей такива, преминаващи, които трябва просто „свали за малко гащите, ела тука – аре бегай“. Това е истината. Правенето на бизнес, кино, медицина, всичко е унищожено от едно-единствено нещо – липсата на морал… Няма по-голям регламент от морала. Но морал може да има само където има вяра. Например проблемите с филмовия център. Това е такъв заболял организъм, че там трябва само евтаназия. Какъвто и регламент да се направи или принцип да се избере, той ще бъде поредният, който е нарушен, защото няма ли морал, не може да има регламент.

– Според теб защо се ражда такава завист в гилдията? 

– Не е киногилдията, ами волейболът какво е? Ами футболът какво е? Полицията, медицината, политиката?

– Добре, обществото. 

– …От едно време досега нищо не се е променило. Един Яворов, ако вземем, и той става жертва на медиите. Поруган от обществото: чули – недочули, знаят – не знаят, сигурни – несигурни – „ауу, ти знаеш ли“ … ние сме клюкарска нация.

– Май не само ние сме такива.

– Виж и Англия, влез в техните таблоиди, и там ще видиш, че тоя е такъв, оня – онакъв. Затова ти казвам – личният морал е в основата на всичко.

– Като го нямаш, обаче…

– Ами като го нямаш, лошо и за теб.

– Кажи ми за наградата, която получи в Москва. 

– Страхотен кеф… Беше наградата за най-добър филм.

– Колеги обадиха ли ти се да те поздравят? 

– Не, в момента тече дебат за принципа на правене на кино в България и неговото финансиране. Всеки казва, че трябва да има и друг начин да се прави, но никой не се обърна да каже „Влади го направи по друг начин“, никой не ме пита мене, защото аз съм дал милиони за тоя филм, и то лични пари. Аз съм ги дал наистина, не в някаква ниша да се наместим, да изкарам пари. Аз съм ги дал, бе, мамка му, заради едно-единствено нещо – да ви разкажа тази история, да се погледнем отстрани, защото се надявах да се повлияе на идиотщината, в която сме главни действащи лица, но май няма смисъл.

– Би ли направил толкова рискован следващ проект, да се хвърлиш с главата напред? 

– Виж ся, има два вида роби. Малка част от тях искат да си махнат веригите, другите гледат да си намерят по-удобни, по-леки, по-златни… За мен материалният стремеж е окова, тя ме прави роб. Ако ме интересуваха материалните дивиденти, нямаше да се занимавам с кино и телевизия. Важно е да имаш ресурса, парите, но пари като цел основна – това е гибелно. Затова съм обърнал погледа си навътре, но можеше да го направя, когато имаше парите, иначе щеше да си остане една идея. Тук трябва да подчертая – г-н Цветан Василев ми помогна да завърша филма, но той не е платен от него.

– Успя ли да откриеш баланса в живота? 

– Ами да, за мен това е моралът. Когато има казус, в който ще има потърпевши, пречупвам през собствения си морал това, което ще се причини на другия, какво е – дали отговаря на моя морален критерий или не – и тогава решавам какво да направя.

– Знам, че се молиш и вечер, и сутрин, за какво се помоли днес? Нека така да завършим. 

– Аз се моля за някои неща, които касаят мене, в частност хората, и хората, в частност мене, но се моля за близки и за хора, за които смятам, че трябва да се моля.

http://www.tvevropa.com