Днешният пренаселен глобален свят е немислим без толерантност. Иначе можем да се изядем взаимно като кучета затворени в тясна клетка. Нужна ни е толерантност към инакомислещите, към друговерците, към другите народи и другите раси. Нужна ни е толерантност към Другите в смалилото се пространство на света. Но ни е нужна толерантност към Другите и във времето: към по-младите или към по-старите от нас. Никога досега в записаната история толкова много поколения, и толкова драстично различни помежду си поколения, не са съжителствали на земята. Никога досега не са били живи и активни по едно и също време толкова различни епохи. Светът се променя толкова бързо, че наистина само 20-ти век съдържа в себе си няколко различни епохи.
Но поради удължаването на живота, тези епохи сега съжителстват.
Осемдесетгодишните са все по-голям процент от населението. И са все по-трудоспособни. Но осемдесетгодишните днес са се формирали като личности още преди Втората световна война. А това значи преди телевизора, преди рок-енд-рола, преди атомната бомба, преди космическия кораб, преди Студената война и Комунизма…Четирийсетгодишните са най-реализираните и най-активните днес. Британският министър-председател Дейвид Камерън става на 48 тази година, а президентът Барак Обама спечели изборите в САЩ, когато беше на 48. Но и 40-годишните са започнали да се формират като личности преди края на Студента война – преди появата на интернет и дори преди да започне масовата употреба на персонални компютри.
А новото поколение, двадесетгодишните, петнадесетгодишните, се формира в радикално различна епоха, която ние, по-старите, само се мъчим да разберем. Но едва ли и най-младите все още разбират новия свят. Информационната революция, която се извърши през последните 20 години променя и ще променя света по-радикално от гутенберговото изобретение – печатната преса. А без печатната преса и масовата грамотност модерния глобално-капиталистически и демократичен свят не би бил възмовен. Информационната революция е по-скоро сравнима по важност с изобретяването на писмеността и началото на историческото време.
Но на фона на тези радикални промени светът, или поне западният свят като че ли остарява. Все по-малко деца се раждат и все повече хора са активни на възраст, която до преди половин век се е смятала за преклонна. През последното десетилетие стана модно да се казва, че 50 е новото 40 – в смисъл на човешка възраст и това как се чувстваме, как живеем на тази възраст. Дори ражданията на деца на майки, които са над 50-годишни се е увеличило с близо 400 процента!… Идват нови поколения преди старите да са си отишли.
Думата „поколение“ за първи път става модна в Западния свят в някакъв глобален, а не лично-семеен смисъл след Първата глобална война, през 1920-та.  Гъртруд Щайн за първи път употребява, а Хемингуей популяризира чрез епиграфа си към романа „И изгрява слънце“, термина „изгубено поколение“. Той се отнася за младежите ( главно за американците, но не само), които са се сражавали в Европа по време на Първата световна. Това са хора родени между 1880 и 1900 г.  (В края на тази първа глобална война се появява и първата глобална грипна пандемия –  т.нар. испанска болест, която отнема живота на повече хора по света, отколкото самата световна война.)
От Втората световна война насам обикновено се разграничават четири поколения. Но всяко следващо като че ли обвхваща все по-кратък  период . С изумление установих, че аз ( роден съм в края на 1950-те) съм в едно поколение с родените през 1945 г. Babyboomers –  нашето поколение носи името си от факта, че след войната е имало „бум“  на новородените бебета. Смята се, че това поколение включва родените от края на войната до към 1960-та, според някои –1964-та година.  А аз си мислех като дете, че Втората световна война е далеч назад в историята…
Следва ни поколението Х на родените между началото на 1960-те и 1980-та година. Това са децата от време на Революцията на цветята, хипарските радикални години, годините на голяма либерализация на света, на анти-военното движение, на рока и хард-рока.  Следва поколението Y, на родените през 1980-те – времето на рейгъномиката и консервативния ренесанс и после – края на Студената война. Някои смятат, че началото на интернетната революция, започнала през 1994-та маркира края на това поколение. Покоелнието Z, интернетното поколение, включва тези млади хора, които са отрасли от деца с интернет, общо-взето родените след 1990-та година.  С новия век дойде и още по-ново поколение, което сега расте…В известен смисъл най-старите са най-млади и незрели, защото нямат опита на по-младите поколения.
Но какво става със света, накъде се е запътил?
Още Томас Малтус преди повече от два века говори за пренаселението като основна опасност пред човечеството. Защото човечеството нараства в геометрична прогресия, а това с което хората се изхранват – земеделските и животински продукти ­– нараства в аритметична прогресия. По времето на Малтус светът е бил по-малко от милиард. Само през последния половин век, по време на моя живот,  светът е нарастнал от два на седем милиарда. Екологическите заплахи за бъдещето на света също са функция на пренаселението. Човекът буквално изяжда земята  като паразит. Но паралелно с пренаселението, светът като че ли постоянно се забързва. (Само за последните 10-20 години животът се промени толкова радикално, колкото в миналото не се е променял и за много столетия. ) Какво означава това забързване на света?
От безкрайната епоха на файтона и каляската, до века на парахода и парния локомотив, до нашето трескаво време на автомобили, самолети, космически кораби, виртуална реалност. . .От хилядолетията на меча и стрелата, до няколкото векова на куршумите, до века на динамита, до нашето все по-бързо време на бомбите, атомното оръжие, Звездните войни. . .От бавния валс и операта на 19 век, до подскокливия джаз на ранния 20-ти век, до лудия рок на 60-те, до френетичния къртечен рап от началото на новия век . . . От многотомните романи на Толстой и Дикeнс, до джобната Агата Кристи, до телевизионния сериал, до компютърната игра. . . от сричането на самотния средновековен монах надвесен над непонятен ръкопис-палимпсест до светкавичната и масоводостъпна интертекстуалност чрез Гугъл. . .
Днес ние не четем, а прелитаме над масиви от текстуална, аудио и визуална информация, прелитаме в треска и шемет над  цялата памет на вековете . . . Но знаем ли нещо повече за вековете и за бъдещето? Знаем ли повече от хората през 19-ти век? Човекът в треска трудно може да види и осъзнае нещата, които стават около него. Той е като ухапания от паяка тарантула, който танцува неистова тарантела…
Дали светът остарява и сетивата му са се похабили?  Дали отмираме като вид?  Или сме на прага на нещо радикално ново,  на един  напълно  нов свят отвъд познатото ни време и пространство? Дали това  постоянно, трескаво забързване са предсмъртните  гърчове на света?… Или са родилни контракции? . . . Дали сме вече в навечерието на Края?…  Или пък идва време да се роди Свръх-човекът, когото предрече Ницше? Но всички ние – толкова различни генерации – живеем заедно на един исторически предел .  Ако светът радикално се променя към нещо по-добро, без толерантност и опит за разбирателство, няма  как този свят да оцелее в новия свят. А ако наистина сме остарели и умираме – кому е нужно истерично да се караме и да изискваме настоятелно това, което безвъзвратно сме изгубили? Не трябва ли старостта да ни учи на смирение и толерантност? Каквото и да ни чака в бъдещето – толерантност е ключовата дума. Толерантност към различните – по националност, по вяра и политически убеждения, но също така, и не на последно място – толерантност към различните от нас по възраст. Толерантност и опит взаимно да се разбираме. Краят на света се отнася до всички. Човекът не е сам.

Владимир Левчев