От няколко седмици социалните мрежи, форумите, блоговете и всички средства за масова комуникация излязоха с призиви да помогнем едно момиче да се възстанови от коварна болест. Аделина е на 19 години, от Бургас, красива, усмихната, нежна, мила и има нещо в нея, което провокира да не останеш безучастен. Погледът й говори, но си личи, че тя не търси помощ, а иска да оздравее, без това да се разчува и както каза баща й „Да бъде известна с болест”. Точно болестта й oбаче се оказа  факторът, който обедини десетки хиляди българи в една кауза „Angels for Adi”. Идеята Аделина да се оправи „зарази” всички, почти всеки споделяше нейна снимка във Facebook с молба за помощ. Малки и големи, хора от села, градове, българи и чужденци  отвъд океана се включиха в каузата, изпращаха своите послания, постваха снимки с платежните нареждания на банките, където са превели парични суми за момичето, писаха стихотворения, апелираха – всичко това за Ади, която не познават.

Защо това се случи?

Българската Коледа е далеч, Великден мина, няма ги празниците, които те подтикват да вършиш добро, но въпреки всичко то се случва. С какво Ади е по-различна от всички онези деца, които също имат нужда от помощ, от подкрепа, но някак си остават извън погледа на обществото и подминаваме техните съдби и злочестия. С Аделина обаче не стана така, за броени дни тя превърна своя проблем в общ и с призива на непознатия успя да извоюва правото си да живее. Правителството реагира, хората се надигнаха, започнаха инициативи в различните градове и непосилната сума за родителите й беше събрана. Хората, които не вярваха, че детето им ще оживее, получиха подкрепа, за която баща й каза, че не се е надявал. Ади е фемомен, пробуждане за българската нация, тя показа, че в хората има морал, цености и съпричастност.  Нейното лице говори  повече от думите -с един клип, с една усмивка от абитуриентския си бал, тя промени съдбата си. И клишето, което се е превърнало в твърдение, че „никой не е застрахован” доказа теорията си. Всеки може да бъде покосен от нелечима и тежка болест, за броени дни човек би могъл да загуби всичко, здравето, вярата, щастието, надеждата и живота си. Но Ади ще оцелее, тя ще живее, защото всички го искат, тя се превърна в национална кауза.

Аделина ли имаше нужда от хората или хората от Аделина?

Имахме ли нужда едно момиче да се разболее, родителите й със сълзи на очи да молят за помощ, да видим  как един живот гасне пред нас, за да прогледнем? Това ли трябваше да се случи, за да се разбере, че българите не сме темерути, каквито се опитват да ни внушат, че сме? Да не гледаме в чуждата паница със завист, а с труд да напълним и своята? Изстрадал народ е българския, много са факторите, които говорят защо е такава народопсихологията ни. Появи се светлина в нашия тунел, страданието на едно момиче събуди заспалата човещина, започнахме да градим, да се обединим върху нещо, от което няма да спечелим нито лев. Българите не сме скъперници и Аделина, макар и легнала кротко на болничното легло, доказа това.

Деница Герчева

barometar.net