– Какъв е погледът към игрите вече на ръководителя Любо Ганев?

 – Олимпиадата е състезанието мечта за всеки спортист и то остава в спомените му завинаги. Тук имаш възможността да срещнеш хиляди спортисти от цял свят. Да се храниш на една маса с тях и да си говориш. Въобще всичко тук става много непринудено.

 – На олимпиадите в Сеул и Барселона са се грижили за теб, а сега ти отговаряш за спортистите ни. Каква е разликата?

 – Аз се радвам, че съм покрай отбора и си припомням младежките години. От 10 години не бях слагал маратонки, а сега ходя с тях и с къси панталони заедно с момчетата и ми е много хубаво. В качеството си на ръководител се стремя на волейболистите ни нищо да не им липсва. Мога да кажа, че се справям много добре с организаторските качества. Ходя всеки ден и взимам бюлетините. Останалата кореспонденция ми я пращат по мейла. Уреждам пропуски за всички, които искат да гледат нашите мачове. Радвам се, че момчетата имат всичко и играят успешно, със сърце и с желание, защото за мен това винаги е било най-важното.

– Нещото, което ти направи най-голямо впечатление в олимпийското село в Лондон?

– Всичко е много сполучливо събрано. Хубаво е изградено, вероятно защото няма климатици в стаите (смее се), което мен ме мори. За нормалните спортисти обаче това не е проблем. Радвам се и съм горд, че селото е строено и от българи. Доброволците също са много, а и вършат хубава работа. Няма случай спортист или ръководител да е поискал помощ и да не я е получил от тях.

 – Видях, че и в селото, а и не само, ти си една от атракциите. Само заради ръста си?

 – Най-вече защото съм по-висок и затова е интересът към мен. Като състезател явно са ме позабравили. Все пак от 15 години не играя за националния тим на България, а от 13 пък изобщо не играя. Разбира се, се радвам, че хората си спомнят за мен като волейболист. Пожелавам на всеки спортист толкова години, след като се е отказал, да си спомнят, и то с добро, за него и да има фенове. Радостното е, че хиляди българи идват да ни подкрепят на мачовете в Лондон и затова се чувстваме като у дома си. Сигурен съм, че ще направим всичко възможно, за да ги зарадваме още повече.

– Олимпиадата стартира преди близо седмица. За това време успя ли да разгледаш нещо от Лондон?

– За съжаление не. Още не съм успял да изляза на разходка. Единствено ходих да гледам премиерата на филма за Христо Стоичков в българското посолство. Видях обаче, че има един магазин за големи като мен на Рочестър точно срещу магазина на „Хародс“, и със сигурност ще отида да го посетя. Нека да минат първите 5 мача и да си свършим работата, а след това ще намерим време да излизаме.

 – Кой е спортът, който искаш да гледаш освен волейбола?

 – Много са. Все още обаче не съм намерил свободно време да отида и да гледам нещо друго. Мислех да отида в залата за квалификацията на Данчо Йовчев, но нямаше как да стане, защото трябваше да се върнем късно през нощта, а на другия ден за мача с Великобритания трябваше да станем в 6. Благодарение на това, че по телевизията дават всичко, успявам да гледам бокса и плажния волейбол. Радвам се на успехите на всички наши спортисти.

 – Всички очакват от волейболистите ни минимум четвъртфинал. Това вече е факт след трите поредни победи. А какво е твоето желание?

 – Все още не мислим за никакво класиране. Целта ни е да играем топка за топка, гейм за гейм и мач за мач. Искам момчетата да играят така, както играха в първите мачове. Със сърце и желание и играта да им доставя удоволствие. Стане ли това, резултатите рано или късно ще дойдат.

 – Пристигането на приятелките на волейболистите ни в Лондон ли е тайната на силния старт на игрите?

 – На който му дойде жената или приятелката, почва да играе, и то здраво, защото трябва да се покаже в най-добрата светлина пред нея. Техните половинки ги поздравяват първи след мач. Това е в рамките на шегата. За нас е важно момчетата да се чувстват комфортно и да не са лишени от нищо. Радостно е, че всички спазват треньорските указания. Момчетата признават, че толкова добър климат отдавна не е имало в състава. Шегуваме се помежду си, вижда се, че всеки играе за отбора. Нещо, което допреди време лично аз не го виждах да се получава. Сега играта на отбора ни много се разнообрази и дори почнахме да правим много разигравания през центъра, а това отдавна не се беше случвало. Това показва, че всички, които играят, са един тим, независимо че са млади. А когато има желание, нещата стават.

 – Пречат ли на спортистите засилените мерки за сигурност в селото и по олимпийските обекти?

 – Абсолютно не. Напълно нормално е мерките да са много засилени, все пак олимпиада е, Лондон е. Всички знаят как всеки може би иска да направи нещо срещу игрите. На нас обаче това не ни пречи. Всичко е много добре организирано. Съпровождат ни до тренировка. Ако нещо става по-бавно заради сигурността, всеки е склонен да прояви разбиране. Лично българския тим не го притеснява това.