Варненската галерия „Теди” представя изложба от предварителната програма на биеналето на визуалните изкуства „Август в  изкуството” 2012, което преминава през тежък период поради изненадващо спряно финансиране от Община Варна. Тя ни изправя пред един достоен проект, за който галеристката Йорданка Торнева се готви от зимата. Г-жа Торнева представя една от най-уважаваните български художнически фамилии – Калина Тасева, Юлий Минчев, Десислава Минчева, Хари Арабян, Сандро Арабян. Три поколения са в проекта Заедно. И буквалността на битието им няма значение – те са удивителен пример за артистична общност.

Част от тази фамилия участва с друг проект на предното издание на „Август в изкуството” и ние още добре помним тази силна изложба. Както ще запомним и сегашната.Сега обаче конфигурацията е усложнена и ни дава възможност да се върнем във времето с работите на бащата Юлий Минчев – уважаваният график, ученик на Илия Бешков, който ни напусна през 2006 г.  и който остави в паметта ни образи още от нашето детство – от в. „Септемврийче“, от много любими книги, от списание „Антени”.

В тази изложба ние виждаме Юлий Минчев с работи предимно от 80-те, които са знакови не само за неговия стил, запомнен с чистота и елегантност, а и за неговата битност на варненец. Художникът е роден на 1 август 1923 г. в морския град. Може би затова са селектирани работи, докоснати от морската тема, в които морето е лодка, а лятото – уловена риба. Матриархът – живата класичка Калина Тасева, е представена с нови работи в така ценените от колекционерите тематични кръгове – планинския пейзаж и натюрморта. Запазената и марка – кипариси под неземни небеса, този път има и един специален червен акцент. Както и червени точки, разбира се.

Дъщерята – уважаваната преподавателка в Националната художествена академия проф. Десислава Минчева, радва познавачите със серията портрети. Но изненадата е венецианският цикъл. Има ги легендарните мостове, има ги гондолите, има ги каналите, има ги отраженията, но всичко това е само грубата основа на разказа на художничката за един град. Защото нейният разказ е разказ за светлината. Всеки, който е влизал в магичното пространство на Венеция, ще си припомни стените на палаците, белязани от благородното увяхване на бои и камък. Този сложен цвят на отминалото време ни подарява проф. Минчева, но го потапя в струите златна и сребърна светлина, в които варненската публика се влюби от последните и изложби в Теди. Само припомням, че става дума за истински сребърен и златен прах, при това с фамилна история.

Третото поколение на рода – Сандро Арабян, студент по фоторафия в НБУ, показва серия черно-бели работи, правени „Из Ичера”. В тях виждаме човешки лица с релеф на напукана земя, моменти от всекидневното оцеляване на кошничарите, в което пуйчетата и сателитните чинии участват в една обща история.Бащата на Сандро – Хари Арабян, е в сбирката с бронз и стъкло – работи, които сякаш са дали на Борис Данаилов основание да каже за автора им: „Хари Арабян създава обекти, които се налагат с вложеното в тях творческо въображение, като едновременно респектират и внушават празничност, тържественост и необичайност.”Изложбата е в подкрепа на „Август в  изкуството”. И на нейния плакат могат да се видят стикерите, знак за поддръжката от страна на частните варненски галерии на каузата на престижния форум.
barometar.net