Цветелин Атанасов е истинското му име, но всички го знаят като Цецо Елвиса. У нас той става популярен още през 90-те години като двойник на попкраля Елвис Пресли. От години Цветелин живее в кожата на легендарния певец. Безброй пъти е посещавал имението му Грейсланд в Мемфис, а е президент и на българския фенклуб на Елвис в САЩ. Потърсихме Цветелин по повод 35-годишнината от смъртта на Краля, която този път е оградена от две щастливи събития в живота на родния изпълнител – раждането на дъщеричката му и неговия собствен рожден ден.

Цецо, честит рожден ден! Другият радостен повод – раждането на дъщеричката ти, попречи ли да отбележиш подобаващо 35 години в памет на Елвис Пресли?

Много хубаво се получи. Сега работя в Слънчев бряг, в големи хотели, на много готини сцени. На датата на Елвис се паднах на едно от най-готините места – бар, пълен с англичани. Заведението просто избухна, имаше овации, танци. Даже на няколко пъти им казах, че се чувствам като крал благодарение на тях. Беше прекрасно. Имаше и скандинавци, немци, дори няколко групички унгарки, които се раздадоха яко и наистина се получи един уникален концерт. Екшън беше.

Кои хитове на Краля изпя?

Моята концертна програма е към един час и включва почти всичко най-добро. Като се започне от рокендролите – Рокът на затворниците, Сините велурени обувки… Всичко съм направил – концертът ми е едно към едно като неговия, за да е пълен ефектът със специфичния костюм, с всичко.

Специален нов костюм ли си поръча за случая?

Най-после си поръчах желания костюм. Той се казва Американ айдъл, понеже в Америка всичките костюми имат имена. Този е най-националистическият му, тъй като камъните му са в червено, бяло и синьо, каквито са и цветовете на флага. А на гърба е орелът, разперил крила, инкрустиран с тия камъни.Преди време си бях направил направо при шивача на коланите му Майк Маккгрегър, който вече е покойник и аз съм много щастлив, че имам колан, лично произведен от него. Така че ефектът „уау” беше отвсякъде.

Как се снабдяваш с такива тоалети и аксесоари, не са ли скъпи?

Няма да се изхвърлям. Имам един-два хубави, скъпи костюми, направени от тези, които са правили навремето за него. Сега те имат фирма и произвеждат за имитаторите на Елвис. Но костюмите започват от 1500 долара и завършват до 7000. Имам такива за средната цена от 3000 долара, останалите са ми шити от добри български шивачи за по-нормални участия, защото не мога навсякъде да се появя с най-скъпите костюми. Гледам да ги ползвам за международни участия, или за конкурси, където нещата трябва да са едно към едно.

Предвиждаш ли пътуване до имението на Елвис в Мемфис?

Аз съм се напътувал до имението му и се водя президент на официалния български фенклуб там. Пътувал съм много пъти – от 93 до 98 г. съм ходил там три пъти – и на рождените дни, и на годишнините от смъртта, и на конкурси. Докато живях в Америка до 2001 г. пък, се явих поне на 4 конкурса там. Но напоследък правя концерти в Германия, Скандинавия, Швеция, Норвегия.

Което означава, че Елвис наистина е жив, както казват милионите му почитатели.

Аз мисля, че Елвис вече излиза извън рамките на легендата, той е някаква марка, която надскача всичко. Той е във всичко – от анимационни филми до реплики от сорта „Елвис напусна сградата”, или „Елвис не е мъртъв, просто го взеха извънземните”. В Англия той непрекъснато завзема първите места в класациите с поредни ремикси. „Цирк дьо Солей” направиха огромен спектакъл и гостуваха по цял свят с него в памет на Елвис. Но най-много ме радва, че напоследък гастролирам и пред млади хора, които се кефят на негови неща, танцуват яко. Радвам се на добра популярност, добри неща ми се случват. Ето сега и бебето – не мога да се оплача. Имах рожден ден в събота.

Рожденият ти ден е до датата на смъртта на Елвис.
Да, и разни шарлатанки, гадателки се опитваха да пускат в публичното пространство, особено когато започвах, че едва ли не това не е случайно, Елвис е починал на 16 август, на 18 са го погребали и духът му се е преселил в мен. Аз просто вярвам, че той е някакъв вид моя съдба. Но не вярвам на такива прераждания и глупости.

Не се ли ласкаеш?

Да, но аз лично не мога да го приема за себе си, защото не съм такъв тип човек. Но смятам, че се получи някаква магия още в детството ми, когато родителите ми го показаха и някак си той ми стана като близък човек. Когато те бяха на работа, насам – натам, аз слушах песните му и чувствах, че не съм сам, че някой е винаги около мен и така стана съдбовно. Само не си отговорих на въпроса как в един момент аз започнах да пея като него. Защото визуално човек винаги може да се докара, но откъде се появи и гласът…

Толкова години в кожата на Елвис, чувстваш ли се понякога, че сякаш живееш неговия живот?

На моменти го чувствам много близък, но не се идентифицирам с него самия , а все едно съм му роднина, или някакъв негов близък. Ние сме много близки и по характер. Той е имал брат – близнак, който е починал 6 часа след раждането. Чувствам се по-скоро като негов брат. Но пък нито един път не съм го сънувал, което е странно.

Сблъсквал ли си се с подигравки, с подмятания при имитациите на Елвис.

В началото имах много сериозни подигравки от по-посредствени хора. Но не ми е пукало, защото си викам – те просто не са толкова ерудирани, да си казват каквото искат… Когато бях в радио Благоевград, на интервю, 2 години след като станах популярен, се включи по телефона един и каза: „Аз съм доктор и ми се струва, че това момче е болно от шизофрения”. Той си мислеше, че имам раздвоение на личността, такива глупости.Но за пореден път ще кажа, че много добре осъзнавам всичко. Най-малкото се изхвърлям, че съм Елвис или нещо такова. Забавлявам се, кефи ме, това е станало и моя професия, носи ми доходи, с честен труд си изкарвам хляба чрез него. Десетки хиляди хора по света живеят на гърба на Елвис.

А стана ли богат от музиката на Елвис?

Аз се чувствам богат с това, което имам. С това, което Господ ми е дал. Ето, имам едно добро семейство, дете, финансово достатъчно добре се справям. Често пътуваме до чужбина, правим си почивки. Щастлив съм ,че навремето направих и тая инвестиция и си купих с розовия Кадилак, който е реплика на този на Елвис и така допълвам имиджа напълно. Старая се някакви глезотийки да си правя, да си подновявам костюмите, да правя нови неща, да влизам все повече в образа. Казват – какво повече да му развиваш, при Елвис всичко е казано. Но конкуренцията е голяма, елвисови двойници има много по света.

А общуваш ли си с другите елвисовсци?

Да, покрай тези конкурси за двойници съм се срещал с тях, участници са между 100 и 200 човека. Като бяхме в Мемфис, 1995, когато спечелих за младия двойник, бяха 200 човека. Общуваме, като се засечем някъде, познаваме се с повечето. Сега, в момента, във Фейсбук имам много приятели елвисовци и си общуваме.

На какво могат да се научат от него днешните звезди?

Хората трябва да четат биографии на велики личности, защото те не случайно са велики. Това са едни от любимите ми четива. Имаше едно изказване на Синатра или някои от колегите му – че ако имаше повече хора като Елвис в света, той щеше да бъде много по-добро място за живеене.

Как отпразнувахте рождения ден?

Толкова се напразнувах за щерка ми – от 1 август сме почнали, че останах без глас. Празнувахме и за Елвис, сега и рожденият ден. Така че реших да обърна повече внимание на семейството. Събрахме се с приятели, разляхме уискита. Аз си падам по „Джак Даниелс”, защото е от Тенеси, на Елвис мястото, а то ми е любимо.

http://www.vsekiden.com