„Добър ден, разговаряте с Ваня, с какво мога да ви бъда полезна“? Така операторите от мобилните оператори се обръщат към клиентите. Обучени са дори да ги напсуваш, да ти кажат „Приятен ден“, което автоматично те изнервя още повече, но това е друга тема. Обучените оператори не си позволяват заплахи, лошо отношение към клиенти, дори към сериозно задлъжнели. За тази работа има други оператори – от фирмите за събиране на задължения. Там „Добър ден“ е забранен израз, а валят заплахи.Баща ми получи обаждане на мобилния си телефон, който се води на мое име. Мъжки глас с отчетлив диалект го заплашва, че скоро ще дължи четирицифрена сума, ако не плати до седмица задължението си към БТК – 13,44 лв.„Как БТК, аз съм прекратил договора си лично преди 4 години?“, пита баща ми. „Не си си платил последната месечна такса от 13,44 лв през 2008 година“, обяснява мъжът и диктува адреса, на който живеят родителите ми. Следва повишен тон, заплаха, че ако не плати до седмица, ще си има проблеми. Баща ми се притеснява, записва някакъв клиентски номер и уверява, че ще си плати. „И да ми се обадиш, да кажеш, че си платил – на вътрешен 415“, завършва  мъжът.

Баща ми се притесни, а аз му казах, че това са някакви измамници, тъй като нещата не се случват така – със заплахи по телефона. Първо – аз тогава заедно с него отидох да прекратим договора към БТК, заплащайки неустойки и второ – за да се стигне до телефонни обаждания, първо се минава през писмено уведомление, каквото със сигурност не е получавано. Казах на баща ми да се успокои, че все пак не живеем в средата на 90-те.Той обаче настоя да проверя за какво става въпрос…Обадих се на номера. Оказа се фирма „Свети Георги Груп“. Записан глас ми каза да набера вътрешен номер. Набрах 415. Започнах  с „Добър ден, казвам се Оля Желева, звънели сте на мобилен номер на мое име за някакво задължение. Можете ли да ми кажете кой сте вие и всъщност с каква фирма съм се свързала?“ „Нищо ня‘а да ти обяснявам, к‘ва си ти?“, ми отговаря господинът и аз започвам да си мисля, че нещо недочувам.  Отново казвам името си, смятайки, че това е знак за откритост и очакване за нормално обяснение за случилото се. „Ни мъ интирисува к‘ва си, коя си, нищо ня‘а ти казвам“. „Ама Вие сте звънял на моя номер, говорил сте с баща ми и сте му казал, че дължи пари!“, повишавам тон. „Кажи си ЕГН-то“, подканва господинът. Чакайте сега, май нещо недочух – не знам с кого говоря, но той ми иска ЕГН-то… „Как ще ви дам ЕГН-то си, това са лични данни“, продължавам наивно. „Дай на баща си, тогава“, казва гласът. „Мога да дам само името му“, категорична съм аз. Оказа се, че можело и само с името. Баща ми дължал 13,44 лева и ако не ги плати, щяло да стане лошо. Защо не сме получили писмено уведомление? Господинът казва, че „сигурно скоро ще пристигне писмо“ и трябва да си платим и да му се обадим. Помислих, че нещо ми се е причуло и целият разговор е някаква пълна щуротия. Поведението, тонът, отношението…

Отидох във „Виваком”. Опитах да намеря обяснение там, защо, ако дължим 13,44 от 2008-а година, никой не ни е потърсил досега, и защо е това заплашване? Момичето в офиса на Виваком или беше дишало лепило, или беше нарочно обучено да ме изслуша с безизразно лице и да ми каже: „В системата ни под продиктувания клиентски номер излиза, че дължите 13,44 лв.“ Не излизало защо, не излизало уведомление, не излиза история на търсене на длъжника. Почудих се как е възможно да имат точния адрес на родителите ми, ЕГН на баща ми, да са го открили на мобилен номер на Мтел, купен на мое име, но да нямат информация затова, дали са го уведомили за задължението му от 13,44.
„Обадете се на 123“, безлично посъветва служителката… (Б. р. – любима хватка на „Виваком”. В техните офиси постоянно те пращат да звъниш на 123). Звъннах, обясних заплетената ситуация и че търся информация за изпратено писмено уведомление и документ, който да посочва задължението, а не просто някакви служители да ми казват „дължите 13,44 лв“. Операторът каза, че задължението е прехвърлено към фирма за събиране на задължения и единствено могат да ми кажат: „На този клиентски номер излиза сума 13,44, която трябва да платите“.

Как е възможно, след като никой от семейството ни не е бил клиент на „Вивател”, отдавна не сме клиенти на БТК, да се свързват с баща ми на мобилен номер на друг оператор и да вадят и моите, и неговите данни? Обясниха: „О, това е нормално, фирмата за събиране на задължение има достъп до данни на клиентите на всички мобилни оператори“. Аааа, добре, сега ми е по-спокойно!…
След кратко проучване в интернет на фирма „Свети Георги груп“, се оказа, че за тях такова поведение е абсолютно нормално. Операторите им така си процедират – с повишен тон, заплаха, мъмрене.

В Интернет има форуми на „заплашени длъжници“ от „Свети Георги Груп“, като най-често сумите са под 100 лева. В много случаи под 50 лв. „Едно време БТК спираше телефона за неплатена сметка. Сега „Виваком” не го спира, но ти се обаждат момчета от “Свети Георги Груп” и ти казват че ще се срещнете, понеже ти знаят адреса….“, констатират в един от форумите. Преди няколко месеца от ГДБОП се похвалиха, че са „разбили група за насилствено събиране на кредити“. Задържаните действали в София, Кюстендил и Добрич. Използвани били всички възможни средства – от заплахи, до склоняване към простуция. След дълго ровене назад във времето, не намерих информация за „осъдена група“.  Което означава, че всеки събирач на задължения може да си действа както си поиска.

Кратката справка по темата показа, че хората много се плашат и тичат да си плащат задълженията, след подобно обаждане. Без значение дали са сигурни за задължението си или имат колебания.По повод неясното задължение, липсата на уведомление и заплашителното обаждане, исках да пусна жалба, да се разровя. Баща ми само махна с ръка: „Не се занимавай, платил съм ги – 13,44 лева.“ История за малка сума…

Оля Желева

e-vestnik.com