Илиана Раева даде интервю за агенция БЛИЦ. Чаровната специалистка говори за причините да не желае да бъде старши треньор на националния отбор, за изминалите години, радостите и неволите с ансамбъла и бъдещите й планове.

-Г-жо Раева, шесто място на Олимпиадата. Провал ли е, за да искате да си тръгнете?
-Искам да уточня, че съм взела това решение не под влиянието на емоции. Премислих го добре. Все още не съм подала оставка, ще го направя в петък на Управителния съвет. Не искам обаче повече да съм треньор на националния отбор. В последните години направих страшно много за развитието на отбора, отношението на международните структури към нас, отношението на хората към нас. Доволна и щастлива съм от това, което постигнах като треньор. Мисля, че мога да бъда полезна, когато съм 100 процента отдадена на нещо. Чувствам се щастлива, не мислете, че съм недоволна или обидена или разочарована от резултатите. Напротив, хората ме поздравяват за шестото място. Ние имахме силен и конкурентно способен отбор и съм доволна от това, което постигнах.

-Ако не е класирането на Олимпиадата, какво ви накара да си тръгнете?
-Аз съм човек, който обича предизвикателствата, промяната. Искам нещо различно. Вече отхвърлих едно предложение за треньор в чужбина. Предлагаха ми в пъти по-добри условия, но аз съм категорична, като треньор ще работя само в България. Имам още две предложения, отново свързани със спорта. Не мога да ги обявя сега, ще го направя след заседанието на Управителния съвет. Вижте, казвам го за пореден път, съвсем честна съм, не се оттеглям заради шестото място на Олимпиадата. Доволна съм от това, което постигнах, най-вече от факта, че върнахме хората в залите, заобичаха ни. Спират ме по улиците и ми пожелават успех, ето, това ме радва и топли. Пълни зали, успехи, златни медали. Станахме световни шампионки, имаме три златни медала от Световни купи.

-Какво ви каза Мария Гигова, след като разбра за решението ви?
-Тя въобще не ме е търсила след Олимпиадата. Да ме пита какво мисля да правя, за общите ни планове.

-Искате ли да я смените начело на федерацията?
-Повтарям, имам амбиции да се развивам в друга посока. Не мога сега да ги споделя.

-Предлагате за ваша наследничка една от помощничките ви – Ина Ананиева?
-Винаги съм била отговорен човек и смятам, че съм подготвила не само отбора си, а и треньорите, които бяха и работиха с мен. Ина е страхотен човек, който има изграден стил на работа, израснала е покрай мен, научена е, момичетата се чувстват добре с нея. Тя беше една от първите ми състезателки, когато аз станах треньор – на 23 години. Бяхме заедно още на Олимпиадата в Атина, когато взехме медал. Най-важното е, че всички момичета остават, искат да се готвят с нея до Рио 2016 година. Искам да уточня, че това е само мое предложение. Трябва да има конкурс за треньор, за да бъде избрана Ина. Но смятам, че така ще има най-добра приемственост, няма да има сътресение в отбора. Тя е напълно наясно с всичко, с начина на работа, как съм реагирала в дадени моменти с момичетата, за да продължат напред.

-Притеснявате ли се, че ако тя бъде избрана за ваша наследничка, може да не издържи атаките, които имаше срещу вас. Винаги ще гледат на Ина Ананиева като на човека на Илиана Раева?
-Да видим! Бъдете сигурни, че тя ще има най-големия лъв зад себе си, който ще я защитава. Знам какво може като специалист, вече е на 34 години, така че й е време.

-Ако бяхте взели медал от Олимпиадата, щяхте ли да останете?
-Не, категорично. Ако бяхме взели медал, още тогава щях да обявя, че се оттеглям. България показа страхотна класа, стабилен отбор с качество. Аз се гордея с това, което постигнах. Да, можеше да бъде по-добре на Олимпиадата, но спорт е, случва се.

-Как приеха момичетата новината, че се оттегляте?
-Никак не им стана добре, не им е приятно. Това, което ме зарадва, е, че съм успяла да си свърша работата. Казах им три изречения и ме разбраха, че те са необходими на българския спорт, те тепърва ще печелят, научени са да тренира както трябва, да бъдат дисциплинирани, да се състезават. От тук нататък ще бъде много по-лесно, гимнастиката има нужда от тях, а и най-важното е, че те искат да продължат. Фактът, че нямаше драми и нито една от тях каза: “Аз си тръгвам след вашето решение” означава, че съм си свършила работата като педагог и учител.

-Помните ли мухлясалите мотели, в които се подготвяхте на път за световното първенство в Монпелие през есента на миналата година?
-Никога няма да го забравя. Истината е, че съм изживяла много трудни моменти в последните години. Хубавите обаче бяха много повече, затова съм щастлива и доволна. Какво да кажа за Франция?! Поредното изпитание.

-Никога обаче не се оплакахте, не използвахте неволите за оправдание?
-Точно така, нямах право да се оправдавам. Стискахме зъби и продължавахме. Така бях научила момичетата. Понякога ми се налагаше да мина през ада, но отново продължавах.

-Успехите ви накараха ли хора да стоят зад ъгъла и да чакат да се провалите?
-Така беше постоянно в последните години. Сигурно е имало хора, на които не им е било приятно да печеля.

blitz.bg