– Липсва ли ви, че не сте на екрана? Продуцирате няколко предавания, но никъде не сте водещи.
-Андрей Арнаудов: За първи път от 12 години започва тв сезон, в който нямаме планове поне до Нова година да сме на екран. От 2000 г. това не се е случвало. Честно да ти кажа, се чувствам прекрасно от това. Може би защото сме в бизнеса и правим предавания, не го усещаме. И може би защото получихме 2-3 предложения да водим, които отказахме. Но това поддържа самочувствието ни, че още сме търсени.
Иван Христов: Аз не съм се замислял, че от 12 години за първи път няма да водим. Тоест голяма част от аудиторията може би ще се завърне пред тв приемниците, защото нас няма да ни има. Шегувам се. Това, че не сме на екран, не ни липсва, защото когато си водещ в продължение на 12 години, в теб се натрупва празнота. Осъзнахме, че засега сме поизчерпани и няма какво ново да покажем, затова предпочетохме да се скрием за малко. И сега имаме огромния късмет да работим с едни от най-добрите – г-н Кеворк Кеворкян, който е епоха в телевизията, и Любен Дилов. Мога да уверя теб и читателите, че това е най-доброто училище, което млад продуцент (все още сме такива) може да си поръча.
– Притесняват ли ви авторитетите, имате ли чувство за свян, докато общувате с двамата?
Иван: Имахме го в началото, но г-н Кеворкян скъси дистанцията изключително умело. Гледаме в американските филми, че студентите и преподавателите им са приятели. И при нас е така.
Андрей: Особена е ролята да си продуцент на човек, който толкова много повече е преживял и направил от тебе. Но пък е допълване и на моменти дори ни изглежда малко смешно. Кога сме си мислели преди 10 години, че ще сме продуценти на „Всяка неделя“? При Любо Дилов е по-друго, защото с него сме били по-близки, по-малка е разликата във възрастта и там от самото начало нямаше дистанция.
– Много сте усмихнати, като говорите за Кеворкян, за когото разправят, че бил строг с екипа си, дори мятал телефон по някои.
Иван: В България хората много обичат да преувеличават лошите неща и не е ясно дали те са истина, или не. Истината за Кеворк Кеворкян такъв, какъвто ние го познаваме, е, че той е изключителен професионалист, който живее, става и си ляга с работата. Това по никакъв начин не му пречи на личния живот,
да ни кани
по ресторанти
и да ни черпи с различни видове торти. Мен не ме е целил с телефон.
Андрей: Аз го познавам от дете. В по-съзнателните си години сме имали 1-2 контакта с него. През последните 6 месеца, като започнахме да се съветваме с него и когато се раждаше идеята за „Всяка неделя“, едно от първите неща, които му казах, е, че съм чул как хвърля предмети и че нямам никакъв проблем да ме обижда колкото пожелае. Но засега не се е случвало.
– Кой кого покани? За първи път друга телевизия, а не БНТ и чужда продуцентска компания ще прави „Всяка неделя“.
Иван: Имаше един момент, в който Андрей и аз бяхме на кръстопът, шоуто не се получаваше както го искахме, чудехме се да правим ли нови продукции.
Андрей: Даже по едно време се чудехме дали въобще да не сменим посоката.
Иван: Бяхме толкова преуморени, че смятахме да сложим кепенците, аз – артист, Андрей – нещо друго. Та тогава Андрей му звънна по телефона, за да го попитаме като доайен „А сега накъде“. Видяхме, че е човек, който, въпреки че не се е показвал по телевизията и не е работил активно в нея толкова дълго време, е много повече в час от десетки други. От дистанция се наблюдава по-добре, но губиш детайла и механизма. Той не беше загубил нищо. Тогава се попитахме какво ще стане, ако му предложим, най-много да ни откаже.
Андрей: Посъветвахме се първо с телевизията. Тя прие с огромна радост.
Иван: Идеята се беше родила паралелно и в главата на Дидие Щосел и Светлана Василева. Казаха: Вие така и така сте близки с него, защо не го питате как е настроен. До ден днешен в интервютата, които дава, Кеворкян казва, че насила сме го накарали. Това, което ни ласкае, е, че навсякъде споменава, че го прави заради нас.
– Мартин Карбовски ще има ли рубрика както едно време?
Иван: Г-н Кеворкян го е поканил и е много вероятно да се случи нещо подобно.
Андрей: Духът и визията на предаването ще са много близки до последното му издание. И „Събеседник по желание“ ще има. Също и прословутите мостове, с които е известна „Всяка неделя“ и които отсега ни изправят на нокти.
Иван: С Кеворк Кеворкян и предаването „Всяка неделя“ в телевизията ще се върне един малко по-дълбок смисъл. Сега има предавания, които копират „Всяка неделя“, но те минават по леката допирателна. Каниш фолкпевица и си говориш за визията на новия й албум.
Андрей: Не че ние не сме го правили.
Иван: Дълги години се водехме от мъдростта, че нито един продуцент не е обеднял от подценяването на аудиторията.
Андрей: Мъдрост, която ни е казвал Росен Петров.
Иван: А Любо Дилов каза, че идеята е негова и Петров я е заимствал. Сега слагаме край на това подценяване. Ще се канят хора, които не са масово популярни, но наистина има какво да кажат.
– Ако Кеворкян реши да покани Галена, какво правите?
Иван: Каним Галена. И тя може, разбира се, да му върне поканата, когато той участва в неин клип след време.
– Любен Дилов е другият ви нов водещ. Той превзема ли се, че има говорен дефект?
Андрей: Мисля, че това няма значение. Казах му, че според мен се оправя вече, а той отговори, фъфлейки: Не, пичове, вие просто започвате да ме разбирате.
Иван: Този говорен дефект беше интересен навремето, когато бяха малко хората в България, които можеха да се подиграват на собствения си недостатък. Няма да акцентираме въобще върху това. Дилов наистина е цяла вселена. Активен, интелигентен, талантлив.
Спи по 3,5 ч, пуши
като луд
и работи по 20 часа на денонощие. В колата си е с шофьор, защото през цялото време пише нещо. Говорихме си, че можем да сложим и субтитри, но не ми се вярва.
Андрей: Той разсъждава и говори по начин, по който много малко хора умеят да го правят. Най-важното е, че ще има какво да каже. Все пак той е идеолог на най-успешните неща, които са се случвали от 1989 г. насам като шоу в телевизията. В предаването му „Удавете водещия“ (премиерата му е утре от 9 ч – б.а.) важните тези и послания ще се чуват не само от гостите, но и от водещия.
– Защо досега вие сте били най-известните лица във вашите предавания? За първи път каните хора, по-популярни от вас.
Андрей: През последните 5-6 години се бяхме капсуловали. Имаме близки и приятели, които са в телевизиите, и се въртим в един кръг от 20 души, като по този начин твърде много се затваряме. Сега, почвайки да работим с Кеворкян и Дилов, се чувстваме събудени. Те мислят по съвсем различен начин от нас, допълват ни и си помагаме взаимно, идвайки от съвсем различни светове. Това ни вкарва в по-добро функционално състояние.
Иван: Голямо признание, а и някакъв вид обществено легитимиране е да се съгласи г-н Кеворк Кеворкян да работи с нас. И не само това, а да тръби, че ние сме единствената причина той да се върне. От друга страна, Любен Дилов с такава охота да приеме да е водещ на нещо, което наподобява старо наше предаване, също е голямо признание.
Другият вариант е да си работим със Супер Бианка цял живот.
– Тя вече не работи за вас, нали?
Андрей: Да. Хората, които са работили при нас, никога не са били закрепостени. Ние собственоръчно сме скъсали договора й, както и на много други, а такова нещо не прави никой от останалите продуценти.
Иван: Ние сме направили много хора популярни.
Андрей: Но сме прекратили импресарските им договори с нас, за да си търсят бъдещето сами, когато не можев да им предложим нищо. Димитър Павлов дойде навремето и каза, че има предложение от Би Ти Ви, и ние просто го пуснахме. А можеше две години да не работи нищо, защото такъв му беше договорът с нас. Другите продуценти не биха направили така.
– Плащат ли продуцентите за време, в което звездите не работят, но са обвързани с договор?
Иван: Не. Лицата в България са крепостни селяни на 5 големи продуцентски компании. Ние сме една от тях, но сме единствената, която не третира лицата си като крепостни.
– По света има ли подобни заробващи договори?
Андрей: Не знам, но да те държат няколко години гладен, е дори противоконституционно.
Иван: Да, човек има конституционно право на труд. Подписвайки свръхобвързващ договор, повечето хора не си знаят правата. А и се знае, че правосъдието е за богатите хора. Така че един артист трудно може да излезе на глава с една продуцентска компания.
– Какво ново ще има в „Станция Нова“ след Любен Дилов?
Андрей: Ще има някои вътрешни промени в познатите предавания между 11 и 16 ч. „Съдебен спор“, който е изключително успешен, остава. Ще се излъчва и „Съпругите“ с Мая Савова и Жени Калканджиева.
Иван: Има трансформация в „Най-добрата майка“. Предаването вече ще е „Най-добрият човек“ и ще разказва истории за герои, които не са известни, но са важни и са променили или спасили живота на някой друг.
– Този сюжет напомня на новото предаване на Наталия Симеонова „Предай нататък“ по Би Ти Ви.
Иван: По авторекламите само можем да се досещаме до каква степен ще си приличат. Като започнат, ако са много близки, ще видим какво ще правим.
Андрей: Има и ново лице в екипа на „Станция Нова“. Това е Диана Алексиева, която хората познават от „Българският топ 100“. Ще прави 30-минутно докуриалити – „Необичайните заподозрени“, от 16 ч, което ще разказва уникални жизнерадостни истории на хора със заплетена съдба.
– С какво ще замените „Почивна станция“ в събота?
Андрей: Имаме чисто ново предаване. Ще се излъчва от 12 до 14 ч. Казва се „Специалистите“ и е формат, който се прави за първи път у нас. Премиерата му е на 15.09. В първата част ще гостуват успешни и речовити доктори, във втората – хора, които се занимават с трансценденталното и духа.
Иван: Връзката между двете части е водещата, която ще е Маги Желязкова. Здравно токшоу – педиатър, гинеколог, дерматолог, пластичен хирург и кардиолог ще участват, като във всеки брой 4-ма от тях ще са в ефира. Под формата на диалог всеки според своята специалност ще говори по темата, например депресия, преумора, пороците и т.н. Предаването ще бъде за здрав дух в здраво тяло.
Андрей: В първата част ще се говори за тяло, а във втората – за дух.
Иван: Лекарят ще бъде представен като нормален човек. В 90% от телевизионните здравни предавания кардиологът обяснява: не пушете, защото това е вредно. Нашият кардиолог казва например: много по-добре е да пушите по 5 цигари на ден, ако това ще ви спести стрес, сърцебиене.
Андрей: И двамата сме лекарски деца и знаем, че докторите имат нещо, което и ние имаме – черен хумор. Зрителите ще разберат, че едни от най-забавните и интелигентни хора са лекарите.
– Какво донесоха тези 12 години телевизия в личния ви живот?
Андрей: Толкова е банално, ако се оплакваме. Още повече че другите хора вероятно си казват: гледай ги тия нещастници, толкова им е хубав животът, а само се оплакват.
– И двамата имахте проблеми в семействата си.
Андрей: Хората и без да ги дават по телевизията, имат проблеми в семействата си. Само че нашите проблеми стават по-популярни. Така или иначе, правиш някои жертви, психиката ти при всички положения се изкривява, но гледаш да се справяш. Минаваш през кризи, после пак си добре, после пак си зле и така.
Иван: При всички положения, ако си много отдаден на работата, каквато и да е тя – лекар, продуцент, бензинджия, бизнесмен, семейният живот започва по някакъв начин да изостава. Ние сме на по 30 години. Надявам се, че тепърва в рамките на 1-2 години ще постигнем много по отношение на това да намерим баланса.
Андрей: Имам приятел, който живее основно в Индия. Оня ден ми каза трите важни неща в живота – живей сега, бъди благодарен и третото, което е най-важно, е, че щастието е само вътре в теб, не зависи от околния свят.
– И двамата нямате фейсбук, защо?
Иван: Има достатъчно хора от всякакви населени места, села и паланки, които имат всякакви страници във фейсбук, включително и открити. Предостатъчно е и няма нужда и ние да имаме.
– Това отношение към технологиите ли е, или към публичността?
Андрей: Не обичам модерните технологии, защото смятам, че колкото повече напредва техниката, хората губят. Застинал съм някъде в 1995-а и не мърдам напред.
Иван: Аз не мога да се справям кой знае колко с модерните технологии. Наскоро се научих до голяма степен да си ползвам телефона. Имам си таблет. Нямам фейсбук, защото още не съм разбрал чара на това нещо.
Андрей:
Покрай „24 часа“
виждам какво пишат
хората във фейсбук,
защото вие ги публикувате. Но да занимавам другите с това дали съм на море, спи ли ми се, дали съм си изпил кафето, не мисля, че трябва да досаждам. Аз съм и клюкар и ми казаха, че ще се закача много, защото пространството във фейсбук било много клюкарско.
Много често си купувам вестниците вечер, преди всичко „24 часа“, и виждам, че след това много бързо ви преписват.
– И двамата вече отказвате да говорите за личния си живот, защо?
Андрей: Като изключа едни две години от живота си, когато го направих заради работата, никога не съм говорил за личния си живот. Иван е малко по-емоционален и романтичен и обича да говори за някакви чувства.
Иван: Аз изхождам от нещо, което вярвам, че до момента ме води по успешен път. Това е абсолютната искреност и честност. Като се напивам, всички разбират за това. Като работя, пак всички разбират.
Такъв път съм си
избрал – да съм
популярен и хората
да ме знаят
Сега обаче покрай мен има хора, които не са длъжни да играят в този филм. Най-важният човек е детето ми. Там, където хората започват да се интересуват от едно момиче, на което му предстои да влиза в първи клас, затварям завесата. То трябва да расте нормално и здраво, а няма да може да го направи, ако продължава да излиза на корицата на всеки вестник и списание. За съжаление това не е еднопосочен път. От моята страна е затворено. От страна на майка й това е магистрала, която прави самата майка известна. Надявам се един ден да узрее за това, че не е полезно. Може би й трябват още 700-800 прераждания.
Иначе не искам да говоря толкова за личния си живот. Желанието ми е да съм честен пред хората, но ми се струва, че те го приемат по-скоро като някакво натрапване в техния личен живот. Затова смятам, че позицията на Андрей е по-правилна. А по отношение на детето ми не мога да контролирам майка му.
– Иване, можете ли вече да карате кола?
Иван: Отдавна карам. Присъдата ми изтича и се наричам „реабилитиран“ след Нова година. Книжката ми беше отнета само за 6 месеца. Когато си осъждан и си изтърпиш наказанието, което в случая е условна присъда, след това си чист човек, който продължава да води живота си в обществото. Вместо това получаваш документ, на който пише „реабилитиран“. Андрей примерно е неосъждан. Ти, ако си работодател и вземеш двете автобиографии, кого ще предпочетеш? Не е коректно някак си.
– Убиваш например и после искаш да си същият човек след затвора?
Андрей: Друга тема е, че онези, които са убили човек на пътя, имат същата условна присъда като него. Много е интересен критерият, по който българският съд определя как той, който е счупил мигач, и другият, убил човек на пътя, получават по 3 години условно.
Иван: Когато си общественовреден, трябва да изтърпиш адекватно и справедливо наказание пред обществото. След това вече си същият като другите. Условната присъда при убийство на пътя само показва, че наказанието е неадекватно, но това е проблем на наказващите.
24chasa.bg