Докато повечето съквартиранти в къщата на „ВИП брадър“ бяха отдавна заспали, малко след 1 часа през нощта журналистката Соня Колтуклиева притисна извънбрачния син на Стефан Данаилов – Владимир, и му зададе серия от въпроси.

Това не е моят баща (бел. ред. Стефан Данаилов).

– А кой е твоят баща?

– Амии, това какъв баща е? Ти знаеш ли какво е баща?

– Твоят биологичен родител тогава.

– Е, да, ама аз не съм взет отнякъде и даден някъде.

– Противоречиш си в рамките на две минути. Първо казваш: „Той е моят баща”, а сега казваш: „Той не е баща”. А ти какво очакваш от него?

– Нищо. Нищо не очаквам от него. Смешно ми е. Как ще очаквам нещо от някого? Особено от такъв човек. Слаб човек.

– В такъв случай отношението ти към него не може да се нарече обич.

– Защо? Ти познаваш ли какво означава обич?

– Да.

– Какво е?

– Когато обичаш някого…

– Да обичаш – това e много…

– …Когато обичаш някого ти повече внимаваш той да се чувства добре, отколкото ти самият. А вие изведнъж дойдохте с майка ти, пуснахте бомба. Предполагам, че сте го разтърсили, разтърсили сте целия му свят.

– Цялата му лъжа.

– Лъжа…

– Светът е лъжа. Ти не знаеш ли това? Лицемерство, лъжа, мазане… Как не може да знаеш това на твоите години?

– Не може да се спори с тебе, знаеш ли, ти си монологичен.

– Не, аз съм … прав.

– Да… ако така си говорим, значи има нещо налудничаво в тебе. Никой човек не твърди: „Аз съм прав!”

– Може да бъде прав човек. Това е твоят проблем – че не вярваш в нищо.

– Вярвам в толкова много неща…

– Е… много бе! Това е проблемът – малко си объркана. Че във всичко вярваш.

– Да така е.

– Значи вярваш и в това нещо, дето става сега? И в моето отношение към баща ми, и във всичко това вярваш?

– Доверявам се на казаното от теб. Аз вярвам, че съществува бащинска обич и синовна обич, но твоето за моите представи не е синовна обич.

– И откъде съдиш?

– Ти си дошъл да накажеш този човек. Не да му покажеш обичта си.

– Как се наказва човек?

– С публичната бомба, която пуснахте с майка ти.

– Човек се наказва от публиката?

– Да. Създадохте му проблеми. Ако ти го обичаше, нямаше да го направите.

– Значи, ако ти обичаш, какво правиш? Криеш се.

– Сега ще кажеш: „Това е лицемерие, това е лъжа…”

– Факт е! Това е факт. Да криеш, ти казваш: „Крий се и после лицемерстваш”. Ти преди месец какво каза? Аз ти казах: „Аллах акбар”, ти ми каза: „Не така!” После казах нещо за Исус и ти наака Исус. Това не е ли лицемерство?

– Не бих не посъветвала, когато говориш с мене, да използваш такива думи.

– Не ме интересува! Ако ти не можеш да разбереш подсмисъла на думата, значи нямаш никаква представа за живота.

– Нека да използваме по-елегантни думи просто…

– Не ме интересува… Елегантност е илюзия. А ти си … чиста илюзия. Ти ще умреш с нещо елегантно ли, или с нещо неелегантно? Ти как си се родила? Елегантна?

Начало