– Г-жо Хранова, как върви подготовката на концерта ви послучай 40-годишнината ви на сцена?

– Под пара съм, защото няма много време. Той ще е на 6 ноември в зала едно на НДК. Вече дори се продават билети. Слава Богу, намериха се хора и фирми, които в тази криза спомогнаха за реализирането на концерта. Той ще започне с една ретроспекция на творчеството ми. Не случайно е озаглавен “Маргарита Хранова – “Устрем” по повод една от най-харесваните ми песни, която Найден Андреев написа за мен. Истината е, че подобен концерт трудно се прави. Организацията е сложна и изисква много сериозна подготовка.

– Кои певци поканихте?

– Много колеги ще уважат моя празник. Поканих Йорданка Христова, Веселин Маринов, Нели Рангелова, Петя Буюклиева, Михаил и Кристина Белчеви, Орлин Горанов и Кристина Димитрова, Роси Кирилова. Самата аз ще направя дуети с Искра Радева на песента “Любов раздвоена”, с Асен Гаргов, с Михаил Йончев, с Христо Кидиков, с Борислав Грънчаров и Етиен Леви. Специално участие ще има и композиторът Найден Андреев. С него освен че ще изпеем един дует, ще изпълним и песните “Моето мъжко момиче” и “Романтика”. Мисля, че ще стане прекрасен празник.

– Готвите ли изненади?

– Ще участва балет “Веда джуниър”, а от националната спортна академия ще гостуват двойки по спортни танци. Ще изпълня и една песен на Валентин Пензов на фолклорна основа с квартет “Ладени” и танцовия състав на Представителния ансамбъл на въоръжените сили, чийто член от една година съм и аз.

– Защо напоследък не работите с Найден Андреев, който написа едни от най-хубавите ви песни?

– Последно с него направихме един мюзикъл “Цвят на изтрито червило”, където двамата изпълнихме много хубави дуети по стихове на Георги Мравов. С песните издадохме един албум, който бързо изчезна,защото бе в ограничен тираж. За съжаление спектакълът финансово не може да издържи. Но с Найден Андреев продължаваме, съвсем нови неща не сме правили, защото той се насочи в друга посока – пише малко по-симфонични неща. Но за него писането на шлагер е нещо лесно и вероятно ще направим такъв в бъдеще. Истината е, че моят старт като певица е свързан с него. Едни от най-обичаните ми песни ги е написал той – “Устрем”, “Безсъница”, “Романтика”, “Младост”, въобще цялото ми творчество е свързано с него. До ден днешен с Найден сме приятели, ходим си на гости по летните къщи, той идва при нас със семейството, ние им гостуваме със съпруга ми.

– Вие сте от малкото певици в бранша, която успява да запази семейството си над 30 години? Каква е тайната на щастливия брак?

– Няма тайна. Със съпруга ми се оженихме през 1976 г. и вече 36 години сме заедно, а преди това 2 години бяхме гаджета. Това е обич, любов, разбирателство, разбира се, и много компромиси Защото в едно семейство никога нищо не е изключително гладко. Всеки си има трески за дялане. За дългия ни брак много допринесоха и децата, които крепят семейството. Освен това през всички тези години със съпруга ми работехме заедно – той ми бе мениджър, грижеше се за групата, за оркестъра.

– Как се издържат съпрузи, които са 24 часа заедно?

– Не мисля, че постоянната близост изостря отношенията. Всеки си има свой свят, но се правят и много компромиси. Аз не му преча той да си има своята мания по футбола, той не ми пречи аз да се занимавам с моите песни. Напротив, това че работихме заедно, много ми помагаше. Аз постоянно се допитвам до него и през цялото време той ми е бил истински коректив, защото човек понякога се самозабравя. Имаше време, когато много често съпругът ми ме сваляше на земята и съм му много благодарна за това.

– Той съветвал ли се е с вас за бизнеса си?

– Да, когато е започвал нещо ново, винаги се е допитвал до мен – какво мисля и т.н. Винаги съм му помагала с каквото мога.

– Как се запознахте?

– Емил Димитров ни запозна със съпруга ми. През 1972-1973 г. бях в една вокална група и той ме
помоли да изпея за него един вокал на песента “Каква невеста си била ти, мамо”Тогава още не се познавах с Кико (съпруга  – бел. ред.), чийто брат живееше във Франция и той не можеше да го види. Тогава Емил ходеше до Париж и брат му го бе помолил да го вземе със себе си, когато има концерти. Стана така, че той ни запозна. Пламна една любов, беше голяма романтика и паралелно с това работехме заедно. Истината е, че съпругът ми е виновникът да си направя своя група, но в това отношение ми помогна и Найден Андреев. Обикаляхме цяла България. Малко след това Емил ме покани да направим голямо турне в републиките от бившия СССР. Бяхме във всички възможни столици. Толкова го обичаха, че винаги пеехме в претъпкани зали. За мен това ще остане един изключителен спомен.

– Емил Димитров лек характер ли беше?

– Изключително. Толкова широко скроен човек беше Емил,толкова над суетата и над ежедневното злободневие. Невероятен, благороден, бохем. Един изключително приятен човек. Жалко, че си отиде.

– Дразнеше ли се, ако нещо не е наред? Ако го спират фенове?

– Не мисля. Той винаги приемаше нещата с усмивка. Знаеше, че хората го обичат. Но и никога не се е самозабравял. Вярно, знаеше, че е Емил Димитров, но не е парадирал с това. Беше един изключително любезен и точен човек.
Никога не се е карал с музикантите си, въпреки че беше перфекционист и много изискваше от тях.

– По принцип ли сте позитивен човек, или на моменти играете?

– Да съм чак такава актриса, въпреки че играя в театъра, не съм. Ако беше така, щях да съм страхотна. Но истината е, че не играя, просто съм такъв човек. Опитвам се да съм над суетата, над дребнавостите, не харесвам този начин на общуване. Искам приятелски да се отнасям с хората. Аз съм много контактна и обичам да общувам нормално дори и с непознати хора. С тях се държа по същия начин. Никога не съм обичала надутите хора, които се отнасят с пренебрежение към останалите. Може би дължа това на възпитанието ми, а може и да ми е вродено. Не знам дали може да се изиграе да си сърдечен или емоционален. Според мен или го имаш, или нямаш, или имаш харизма или не.

четете още на:

http://www.168chasa.bg/