10 млади български режисьори ще ни разкажат 10 различни истории за нещата от живота. Истории смешни или тъжни, реални или въображаеми, вдъхновени или саморазрушителни, горчиви или солени,  тревожни или безгрижни. Истории за нещата такива каквито са и такива, каквито бихме искали да бъдат.Два от филмите в късометражната програма вече са с награди от други фестивали. „Солено и сладко”на Поли Генчева за самотния баща и неговия малък син, които търсят пътищата един към друг, за да излекуват осиротелите си сърца, впечатли журито на „Сънсет фестивал” в Лос Анжелис. Лентата си тръгна с отличие за най-добър чуждестранен филм и сега авторите му гледат към наградите „Златна роза”.

„Парафиненият принц” на Павел Веснаков, филм за рухналите мечти, за търсенето и спасение в спомените и дрогата, беше отличен със специална грамота на журито в друг международен  кино фестивал  – „Сараево 2012”.  Тази година световно внимание получиха още два български късометражни филма, които ще видим на кино феста във Варна.  „Short Film Corner” в Кан селектира в програмата си лентата на Любомир Печев „Драсканица”, а международният филмов фестивал в Монреал показа „Отивам в Италия” на режисьора Ивайло Марков. „Драсканица” е за трима възрастни, които трябва да впрегнат цялото си въображение, за да открият изчезнало дете по единствената му рисунка. А когато на нея има само спирала и точка в средата, нещата изглеждат невъзможни. Главните герои на „Отивам в Италия” също  са деца. Във филма участва детският оркестър „Карандила джуниър”, а лентата разкрива колко упорити могат да бъдат хлапетата, когато мечтите им се сблъскат с бюрократичния свят на възрастните.

 В късометражната програма на 31-вата „Златна роза” участват и две продукции на Българската национална телевизия – „Жълто куче” на Мария Николова и „Виолета, Жоро и Аз” на Любомир Попов. Историята на „Жълто куче” е за това дали може да съществува тунел в пространството, който да свързва далечните светове на влюбените един в друг писател и художничка. Те са разделени, но когато става дума за любов, това, че той живее в София, а тя – в Токио, не е проблем. Разстоянията и мястото на срещи нямат никакво значение, когато хората се обичат и търсят пътища един към друг. Нямат значение дори и тогава, когато общият тунел се оказва  пространството между две перални.  Другата продукция на БНТ „Виолета, Жоро и Аз” е за това как различните обстоятелства, пътувания и усещания могат да дадат нова посока на живота ни, да променят хората около нас и самите нас. Дали това е намеса Свише, дали всеки от нас следва предварително начертания път на Съдбата или животът е такъв, какъвто сами си го направим – всеки се оправдава различно за несгодите в битието. Но когато попадне на диво и красиво място край морския бряг, човек става друг и тогава може да намери светлина за себе си.

barometar.net