Изложбата е организирана по повод 100-годишнината от Балканските войни и ще бъде открита в Парк-музей „Владислав Варненчик” на 3 октомври, сряда, в 16.00.  Художествени произведения на едни от най-изтъкнатите и популярни майстори на четката – Борис Денев, Петър Морозов, Александър Мутафов и Симеон Велков представят атмоферата на войната. В годините на Балканските войни (1912 – 1913) част от тях са мобилизирани, а останалите постъпват в българската армия като доброволци. Националният военноисторически музей, съхранява в своите фондове  почти всичките им произведения, рисувани по фронтовете на водените от България войни. Двадесет и четирите платна, подредени в залата за временни изложби на Парк-музей „Владислав Варненчик” включват и едни от най-известните творби на Ярослав Вешин, художник от чешки произход, майстор-живописец, живял и творил в България – „На нож. Боят при Селиулу 1912” и „Маневри”.

Картините гостуват за първи път във Варна и ще останат в музея до 21-ви ноември.

 Борис ДЕНЕВ (1883 – 1969)

Завършва живопис в Художествената академия в Мюнхен. Участва в изложби в Берлин (1915 г.), Прага (1926 г.), Белград (1933 г.), Венеция (1942 г.). До 1943 г. открива 25 самостоятелни изложби. В Балканските войни (1912 – 1913) е доброволец в 20-и пехотен полк от 5-а пехотна дунавска дивизия. От създадените през войната около 200 рисунки Националният военноисторически музей притежава 71. През 1914 г. Борис Денев е назначен за военен художник при Щаба на Действащата армия. Националният военноисторически музей притежава 428 рисунки (молив, креда, акварел, пастел, въглен, гваш), както и 20 живописни платна от Първата световна война.

 Петър МОРОЗОВ (1880 – 1951)

Завършва живопис в Държавното рисувално училище, София при професорите Иван Мърквичка, Ярослав Вешин и Иван Ангелов. Специализира (1905 и 1915) графика в Академията на изящните изкуства в Париж при Юберт и в Художественото индустриално училище в София. Родоначалник на техниката акватинта в България. Участва в Балканските (1912 – 1913) и Първата световна войнa (1914 – 1918), когато е художник към щаба на Трета армия и от този период в Националния военноисторически музей се съхраняват 172 рисунки – акварел, туш, креда. Организира 40 самостоятелни изложби България, Европа (Прага, Загреб, Белград) и Америка (Чикаго, Вашингтон) и др.

 Александър МУТАФОВ (1879 – 1957)

Роден на 50 км от морския бряг (1879 г. в гр. Шумен), след като завършва Художествените академии в Торино и Мюнхен, Александър Мутафов свързва трайно своето творчество с морската идея.По време на Балканската и Първата световна война Александър Мутафов е военен художник в Четвърта преславска дивизия. По негово искане е прехвърлен в Черноморския флот, където рисува по преки впечатления едни от най-известните си акварели и маслени картини.

През 1920 г. започва преподавателска дейност в Художествената академия в София. От следващата година е професор по практическа и конструктивна перспектива.В десетилетията след Първата световна война морските пейзажи, рибарите и моряците се утвърждават като основни сюжети в неговите творби. Александър Мутафов е постоянен сътрудник в списание „Морски сговор”, предоставяйки свои рисунки и оформяйки графично изданието.

 Симеон Велков (1885-1963)

Симеон Велков е български художник, живописец. Той е сред ярките представители на баталната живопис у нас. Създава портрети, илюстрира исторически книги. Завършва (1910) Живопис в Художественото индустриално училище, София, (днес НХА) при проф. Иван Мърквичка. Посещава редица музеи в Италия и Германия. Гимназиален учител в Пловдив и Асеновград (до 1923), проф. (1926-1947) в Художествената академия, София. По време на Балканската война сътрудничн в печата с рисунки и създава редица батални творби: „Обоз“, „Опълченuи“, „Бежанцн“, „Обоз край завоя на Черна“, „Бой при Куманово“ – всички във Военно-историческия музей. Рисува портрети, в които проявява умение да долови вярно типа на модела: „Г. Костов“ (1909), „Ана с.“ (1910), „Дамски портрет“ (1910). Създава и пейзаж – „Асенова крепост“ (1934, акварел, НХГ). Илюстрира исторически съчинения и учебници. Участва в изложбите на Дружеството на южнобългарските художнини и в OXИ По-голяма част от творбите му се намират във Военно-историческия музей в София, в СГХГ, в галериите в Пловдив, Габрово, Стражица и другаде.Удостоен е със званието заслужил художник. Награден с орден „Кирил и Методий“ – 1 ст. (1963).

 Ярослав ВЕШИН (1860 – 1915)

 Ярослав-Франтишек-Юлиус Вешин е чешки художник, майстор живописец, живял и творил в България, един от създателите на българското изобразително изкуство в края на XIX и началото на ХХ век.Започва да учи в Пражката художествена академия, но през 1881 година се прехвърля в Художествената академия в Мюнхен при К. Пилоти, Зайц и Юзеф Бранд, която завършва през 1883 година. След дипломирането си живее и твори в Мюнхен и в Словакия, като създава предимно картини, свързани със селския бит в Словакия.Ярослав Вешин пристига в България през 1897 година и остава в нея до края на живота си. До 1904 година е преподавател в Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия) и твори предимно в областта на битовата живопис – „Вършитба в Радомирско“ (1897), „Орач“ „(Земя“, 1899), „Конски пазар в София“ (1899), „Контрабандисти“ (1899), „Пред пазар“ (1899), „Вършитба“ (1900) и други. Основна тема в творчеството му от този период е животът и трудът на българския селянин.

След 1904 година е военен художник при Министерството на войната и макар че не изоставя останалите теми (битови и ловни сцени – „Въглищар“ (1910), „Дървари“ (1910), „По следите на дивеча“ (1910), „Ловец с хрътки“ (1911) и др.), става известен с шедьоврите си в баталната живопис – „Маневри“ (цикъл, започнат през 1899 и продължил до Балканската война), „Самарското знаме“ (1911), „Атака“ („На нож“, 1913), „Отстъплението на турците при Люлебургас“ (1913), „Люлебургас-Чаталджа“ (1913) и цяла серия ескизи и готови творби от обсадата на Одрин – „Бивак пред Одрин“ (1913), „На почивка след 13 март 1913“ (1913) и други.

barometar.net