Любомир Бенковски – Бенджи е работил първо като оператор в ТВ Студио Враца, в няколко плевенски вестника и телевизии като фоторепортер и оператор, а също и в гръцката телевизия „Епилогес“. Достигнал максималния връх във фоторепортерската кариера в родния си град Плевен, като фотокореспондент на БТА. От 2000 г. живее и работи във Варна. Работил е във вестниците „24 часа“ и „Труд“ като фоторепортер. Член е на Съюза на българските журналисти от 1990 г. В момента е репортер и регионален мениджър на Агенция Булфото за Североизточна България. Основател и основен лектор на първите в България курсове за фоторепортери и журналистическа фотография. Ето какво разказа той пред Андрей Велчев в интервю специално за сайта на СБЖ.

Какви стъпки се предприемат, за да се научи изкуството и професията „фотограф“? Класове, уъркшопи, книги?

Фотографията е необятна материя, която непрекъсната се развива и трябва човек да е в крак със съвременните технологии и тенденции. Без четене не става, но също така трябва и много практика, разговори с други фотографи,  курсове и уъркшопи с професионалисти в различните типове фотография.

Вие сте успешен фотограф и фоторепортер, но малцина знаят, че вашата кариера  започва по друг начин. Разкажете ни повече за вашият път като фоторепортер?

Запалих се по фотографията още като ученик – от любителски клубове, като самодеец. Училх и други неща, пробвах се за кратко да работя различни неща, но разбрах, че фотографията и по-точно репортажната фотография ще бъде моята професия.

Спомняте ли си първата продадена или публикувана  фотография?

Честно казано не си спомням, беше толкова отдавна…

С бума на цифоровизацията, кой може да се нарече професионалист?

Има две разбирания за професионалист: 1. Човек който с това си вади хляба и 2. Човек, който с майсторство и професионализъм  върши определена работата. Във фотографията  доста често се случва хора, които не си вадят хляба с фотография, да правят по-професионални снимки от „профитата“. Цифровизацията само направи занаята фотография по-лесен, но все още важи правилото, че не е важно средството, а резултата.

Какво харесвате най-много в професионалния Ви живот и ежедневието на фотограф във водеща агенция?

Мога да кажа, че съм щастлив човек. Почти винаги съм работил само неща които обичам да правя. Обичам да снимам, обичам работата на фоторепортер, обичам да преподавам знанията и опита си на другите. Обичам разнообразието, което дава работата на фоторепортера, обичам изненадата, която ми готви утрешния ден. Мисля, че всички които работим това, мислят като мен, макар някои да не си го признават.

Какви съвети могат да помогнат на младите фотографи за да получите повече гледни точки и опит, достоен за място във вестник или друг тип медия?

Да четат много, да посещават курсове, да снимат много, да се учат от грешките си и от другите. С упоритост и постоянство се става фоторепортер, а добър фоторепортер се става с всичко това по две.

Как станахте член на СБЖ?

Станах член на организацията още като фоторепортер в един плевенски вестник през 90-те години.

Как снима фоторепортерът, когато работи под напрежение и в ситуация на криза?

Снима с напрежение и с повишено внимание. Има си правила на безопасност, които се опитваме да спазваме. Има и рискове, но това са си рискове на професията.

Вашата кариера  обхваща два периода – прехода от филм към цифрово заснемане. Какви смятате , че са най-големите предимства на снимането с цифров фотоапарат пред един филмов фотоапарат?

Най-голямото предимство е очевидно: Бързината, с която може заснетото събитие да се публикува. Контролът по време на снимането и възможността за корекция на място също не са за пренебрегване. Аз нямам никаква носталгия по филмовата ера. Не искам никога повече да помириша проявител и фиксаж.

Как се роди идеята за Школата на Булфото?

Идеята първоначално беше да обучим наши сътрудници на правилата на журналистическото снимане, така че те да станат пълноценни и добри фоторепортери кореспонденти. Оказа се че в България има много хора, които се интересуват от репортажно снимане дори без амбиция да работят това и така разширихме курсовете за всички желаещи. В момента имаме много бивши курсисти, които са кореспонденти или вече работят като наши сътрудници. С публикациите си при нас някои вече са си изплатили многократно вложените средства за курса.

Курсовете Ви се провеждат в партньорство със СБЖ. Влияе ли атмосферата на СБЖ, където се провежда школата, на младите?

Базата на СБЖ е чудесна и напълно удовлетворява изискванията за съвременен семинар, но по-важна е атмосферата на една от най-старите и уважавани професионални журналистически организации в България.

Почти като за край, какви са вашите няколко кратки съвети, които бихте дали за някой, който иска да придобие  своите умения във фоторепортерството?

Да намери начин да завърши курс за правилата на репортажното снимане и да започне работа като стажант в медия. Само с теория не става, но и без азбуката на репортажа не може. Много е важно както във всичко друго човек да има добри учители, както в теорията така и в практиката.

Има ли ключ за това как се прави име в професията?

Ключът не е един, но за мен най-важно е постоянството, много снимане и остра самокритичност.

Пожеланието ви към членовете на СБЖ и читателите на сайта ни?

На всички пожелавам най-важното: здраве, а на колегите освен това професионална отговорност, самокритичност и журналистическа коректност.

Източник – СБЖ