Какво общо имат помежду си актрисата Анди Макдауъл, основателят на Амазон Джеф Безос и комикът Джей Лено? Някога всички те са работили във веригата за бързо хранене „Макдоналдс”, също както и още хиляди тийнейджъри в страната, измислила концепцията за бързото хранене. Оказва се, въпреки всеобщото мнение, че работните места във веригите за бързо хранене не позволяват никакво развитие, работата в „Макдоналдс”, случайно или не, е била първата крачка за успешната кариера на мнозина.Работещите в „Макдоналдс” се научават на много повече от това да правят бургери и пържени картофки, обяснява Коуди Тийтс, работила във веригата цели 32 години, и автор на книгата Golden Opportunity: Remarkable Careers that Began at McDonald’s.Тийтс започнала да работи в Макдоналдс на 16-годишна възраст, а днес отговаря за 800 ресторанта на веригата в ролята на вицепрезидент и генерален мениджър за региона на Скалистите планини. Тя смята, че има хиляди възможности да се научи много за живота, докато човек работи като почти незабележимо колелце в огромната машина на такава компания.В книгата си авторката пише, че, откакто веригата е основана през 1955 г., повече от 20 милиона американци са изкарали първата си работна заплата именно като служители в Макдоналдс. Всяка година броят им нараства с още 400 хиляди.Тийтс била сред тези младежи преди 30 години и се задържала в компанията, но винаги се чудела какво се случва с повечето млади хора, които работят в Макдоналдс около година, след което се захващат да градят кариера другаде.За книгата си авторката е интервюирала 43 от най-дългогодишните служители в „Макдоналдс” и ги помолила да споделят какви уроци за живота са научили, докато са работили във веригата. Петте основни урока, които излезли наяве са:

1. Нито една задача не е под нивото ни: Всяка честна работа е достойна, твърди Тийтс. В един добре управляван ресторант всеки член от екипа трябва да поема отговорностите за своята работа и да помага в общите задачи , за които някой се нуждае от помощ – и то без да го молят – дори това да е почистването на тоалетните, обяснява тя.Основателят на „Макдоналдс” Рей Крок е известен с това, че веднъж когато минал през един от ресторантите на веригата в своя скъп Кадилак, облечен в бизнес костюм и със златен часовник, помолил да му дадат парцал за под – за да изчисти малко разлята горчица.В книгата присъства и още една легенда – поне за американците – вторият бейзмен на L.A. Dodgers Джери Хеърстън-младши, който разказва, че работата в „Макдоналдс” го е научила колко е ценно да се работи в екип. Хеърстън споделя, че винаги се опитвал да не става небрежен, защото другите членове на екипа разчитали на него.

2. Предизвикателство за усъвършенстване на нови умения: Без значение колко лесна е задачата, трябва да се гордеем с това, което вършим, набляга на това Тийтс. Когато Анди Макдауъл работела в един от ресторантите на Макдоналдс в Гафни, градче в Южна Каролина, тя установила, че е добра в поддържането на регистъра с документи и броенето на рестото. Станала толкова добросъвестна в желанието си да смята правилно всеки път, че започнала да сънува нощем как тревожно брои ресто.Основателят на Амазон Джеф Безос си припомня колко горд се е почувствал, когато е счупил в купа 300 яйца с една ръка. Както казва Тийтс, всяка работа може да ни научи на нещо ново за нас самите, дори и просто на това какво не обичаме. По-често обаче в такава ситуация хората откриват нови свои умения и силни страни.В книгата си Тийтс цитира изпълнителния директор на „Макдоналдс” за САЩ Джен Фийлдс, която преодоляла срамежливостта си, докато работела с клиенти в един от ресторантите. Тогава открила, че има дарба да кара хората да се чувстват комфортно.

3. Справяне с трудностите: Работата в „Макдоналдс” или всеки друг бизнес, работещ на бързи обороти, учи служителите на още едно много ценно умение – да остават фокусирани върху задачите си дори под напрежение, твърди Тийтс. Майк Грайс е е подполковник в морския корпус и първата му истинска работа извън семейното ранчо била в ресторант на „Макдоналдс” в Колорадо.По време на натоварените часове около обяд и вечеря, екипът трябвало да работи задружно, за да се свърши работата и за да са доволни клиентите. Нямало как да спрат, когато се появял проблем – не можели просто да затворят вратите и да решат въпроса.Нещата, които Грайс научил за ефективното взимане на решения при ситуации на стрес, му послужили, когато няколко пъти бил командирован като военен в Близкия Изток.„Във всяко предприятие винаги ще има по някоя криза”, твърди Тийтс, „Успешните лидери са индивидуалистите, които успяват да решат проблема без да се паникьосват и без да създават нови проблеми около първия”.

4. Да се учим от успеха на другите: Тийтс интервюирала и много емигранти и хора от малцинствата, които в последствие успели да отворят франчайз на веригата. Всички те успели да го постигнат като следвали примера на супервайзърите си и на собствениците на ресторантАстронавтът от НАСА Лирой Чао си спомня как е бил впечатлен от добрата организация на всичко и от това че ресторантът работел като добре смазана машина. Той цени тези уроци, които са му от полза и след като е станал инжинер и пилот. Дрю Нийпорънт, успешен нюйоркски ресторантьор, който притежава заведения съвместо с актьора Робърт ДеНиро, все още използва уроците, които е научил, докато е работел в „Макдоналдс”, дори и след като е отворим свои гурме ресторанти, открила Тийтс. Сега, ако види в биографията на някой кандидат за работа, че има опит в Макдоналдс, собственикът го смята за сериозен плюс.

5. Как се работи с хора: „Да бъдеш добър лидер означава да знаеш какво кара всеки един човек да работи добре”, споделя Тийтс. Това значи да разбираме, че всеки си има свои собствени силни и слаби страни и, за да получим най-доброто от всеки, трябва да се възползваме от уменията, които му се удават.Тийтс добавя, че бившият ръкаводител на персонала в Белия дом Андрю Кард, който успял да завърши колеж, работейки в „Макдоналдс”, твърди, че голяма част от работата му е да открива различни начини да помага на всеки служител да успее в начинанията си.Несъмнено в книгата на Тийтс има немалко количество пиар и голяма доза емоционален елемент. Но въпреки това тя е и ценен източник за това как можем да научим нещо ценно и да го използваме по-нататък в живота си и на най-неочакваните места. И ако не се опитваме да разглеждаме живота единствено като черно и бяло, всеки урок може да бъде ценен

zdrave.bg