20 дни преди големия си концерт в зала „Арена Армеец“ в София на 22 ноември легендарната българска певица Лили Иванова гостува в предаването „Под лупа“ на ТВ „Европа“ и разказва за трудните моменти в живота си, за песните си и за силата да продължава напред, дори когато животът изглежда много труден.

ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА

–  Много се радвам, че ни гостувате 20 дни преди концерта, на 22 ноември, в зала „Арена Армеец”. Последният път, когато ни гостувахте, се написаха какви ли не неща, най-вече в жълтата преса, че няма да напълните залата, но сега вече можем да кажем, че билети няма…Пуснати са 2 000 билети по изключение. 3-4 седмици преди концерта бяха изкупени билетите. 

–  Това е моят отговор на тези писания.

–  Вие сте първият български изпълнител, който се осмелява да напълни залата – 12 000 места. Това е мащабен проект. Разкажете ни нещо повече.

– Искам да започна с едно важно и скъпо за мен в този момент име – Валери Николов. Ако не беше неговото предложение, сигурно нямаше и да помисля за такъв мащабен концерт. Това е жест на г-н Николов не само към мен и моето творчество, но и към моята публика.

– „ Гранд Ли” е оркестърът? Доколкото знам, го измисляте с Васко Василев… 

– Да, беше в къщи. Беше преди година и му споделих, че събирам музиканти и умувам откъде да ги взема. И той вика – предлагам ти едно име – „Гранд Ли оркестра”. И това се случи, за което му благодаря.

–  Дали ще имате общ следващ проект с Васко? Четох за „Ковънт гардън”… 

–  Не обичам да слагам каруцата пред коня. Нека да видим нещата, тогава ще се похваля.

–   Казвате, че любовта може да бъде само една в живота… 

–   Така е. Човек може да се влюбва много пъти, но влюбването е мимолетно. Но човек не може да обича някалко пъти, само веднъж.

–  Любовта към музиката обаче е вечна…Как се живее с музиката? 

–  Нормално. Аз не се вживявам чак толкова в тези неща. Аз не обичам „пудрата”. Сега да почна да обяснявам как не спя по цяла нощ и как мечтата ми от бебе е била да бъда певица – това не е за мене. Всичко, което правя, го правя за моята публика и ако има нещо, което да й кажа, го казвам на сцената.

– Разкривате ли напълно душата си на сцената? 

– Това не е само мое усещане, а на всеки, който присъства на моя концерт.

–  Вие сте един от тези изпълнители, който е отдаден изцяло на публиката. Нали? 

–  Пак малко клиширано ми звучи.

–  Чудех се как да ви задам въпроса, но е факт, че всеки път говорим за публиката. Вие всичко правите за публиката. 

–   Ами да. Това е моята благодарност към моите почитатели, към моята публика, която си е позволила, независимо от трудните времена да си купи един билет и да присъства на моя концерт. Аз съм длъжна да направя своите жестове към нея.

–  Появиха се информации, че този концерт е юбилеен. Нека да кажем, че не е. 

–   В никакъв случай. Аз не правя юбилейни концерти. Аз просто правя концерт на Лили Иванова.

–  Казвате, че не обичате клишетата. „Примата на България” също не го харесвате…

–   Ами ако се съберем всички прими, много ще се блъскаме. Аз искам да съм по-назад.

–  Кои са периодите в живота ви? 

–  Първия е ясен – когато идвам в София и започвам кариерата си. След това имаше страхотна безработица и в шоу бизнеса, ако изобщо има в България щоу бизнес…

– Кое ви накара да продължите? 

–   Когато дойдох от Кубрат, бях решила да стана певица и станах. Но когато ми стана много трудно, заминах за Германия започнах от нулата и успях да се докажа. Няколко пъти съм почвала от нулата. Аз не се страхувам от трудностите. След това, като станаха промените, се върнах тука. Тогава, както казах, беше безработица, нямаше концерти, нямаше нищо и г-н Дочо Шиков ми помогна да превъзмогна това. Той за мене е първият меценат в държавата, който ми отпускаше една сума всеки месец, за да мога да се оправям. Помогна ми и да издам един диск, но парите, които ми даде, бяха откраднати от хората, които се занимаваха тогава с мене. Никога няма да забравя това име – на г-н Дочо Шиков. Следващият ми период беше участието ми в зала „Олимпия” в Париж, за което ми помогна Стефан Зашев. И третият най-важен момент е предстоящият сега концерт и г-н Валери Николов. Една огромна зала, за която аз не можех и да си помисля. За да направиш такъв концерт, не е достатъчно да имаш само музиканти и певица, трябва и много стройна организация.  Аз имам страхотен екип и благодарение на г-н Николов имам и реклама навсякъде, плътна. Благодаря на екипа, благодаря и на музикантите, които са до мене. Независимо от безработицата сега, имах покани за участие, но ги отказах заради концерта. След концерта, след Нова година ще продължа. Но те стоят плътно до мене, макар да няма работа, за което им благодаря.

– В какво вярвате? 

– Вярвам в себе си.

– А в Бог? 

– Това е ясно. Но много добре знам коя съм, какво мога и какво искам да постигна.

http://www.tvevropa.com/