София е над средното европейско ниво – 75 процента, по показателя „градско развитие“, в т. ч. и по ниво на заетост. Най-изостанали са населените места в северозападната и в южната централна част на страната. Черноморските градове са в т. нар. златна среда.За следващия програмен период – 2014-2020 г., България ще преговаря за 2,4 млрд. евро с Европейската комисия (задача максимум) за развитие на градовете у нас, съобщи строителният министър Лиляна Павлова на семинар, организиран от групата на ЕНП в Комитета на регионите, предаде БТА.

Приоритетите, за които се предвижда да бъдат насочени европейски пари, са устойчиво интегрирано градско развитие, държавна инфраструктура (болници и училища), туризъм, регионални пътища, с акцент върху тези, които се свързват с европейските коридори, превенция на риска (наводнения, пожари, бедствия).Инвестициите чрез националния координационен механизъм се предвижда да бъдат по три от оперативни програми – за регионално развитие, околна среда и човешки ресурси. Фондовете ще бъдат използвани за финансиране на дейности, свързани с развитие на градската инфраструктура, водната инфраструктура и човешките ресурси, обясни Лиляна Павлова.Фокус в политиката на правителството са изоставащите региони, със слаба икономика и голяма безработица. Министърът на регионалното развитие отбеляза, че двигател на икономическия растеж у нас са големите градове, свързани с европейските мрежи за градско развитие и с транспортните коридори.

24 български градове са центрове на науката и изследователската дейност, посочи Павлова. Тя отличи като
центрове с потенциал за по-нататъшно развитие в тази сфера София, Бургас, Варна, Русе, Плевен, Стара Загора, Благоевград.Общо 52 града са определени като двигатели за растеж, за бъдещето интегрирано градско развитие, подкрепено в контекста на кохезионната политика 2014-20 г., обобщи Лиляна Павлова.Точният брой на градовете – бъдещи бенефициенти, трябва да бъде определен през следващите седмици, поясни министърът и уточни, че всяка една от общините-кандидати разработва минимум три зони за развитие. Първа зона – за социални инвестиции, втора – за интервенция за икономическо развитие, трета – за предоставяне на публични услуги, в която са концентрирани административни сгради, здравни заведения, детски градини, сгради на градския транспорт.

dnes.bg