България отбелязва 250 години от написването на „История славянобългарска“ и 290 години от рождението на един от най-видните български будители – Паисий Хилендарски.Трудът канонизира част от стожерите на българската национална идентичност. Тя дава добра картина на общобългарския национален избор по време на Просвещението и как той се реализира през т. нар век на нациите.Творбата полага крайъгълния камък към осмислянето на българското самосъзнание, подчертавайки историческата значимост на българския род и неговото величие. Тя е оценявана като повратна точка от Средновековие към Новото време в България.Единствената творба на Паисий, която достига до нас, е „История славянобългрска“, но това въобще не принизява паисиевото значение в българската ренесансова мисъл.Паисий успява да провокира народностното самосъзнание в българите, което събужда изгубеното през вековете на зависимост българско самочувствие.“Не съм учил нито граматика, нито светски науки, но за простите българи просто и написах. Не се стараех според граматиката да нареждам думите и да намествам речите, но да събера заедно тая историйца.“ Това пише той, с което показва, че иска посланието му да достигне до максимален брой българи.Паисий Хиляндарски (1722–1773) е сочен от много историци като основоположник на българското Възраждане. Като такъв Св. Синод на Българската православна църква го канонизира за светец през 1962 г.По случай празника президентът Росен Плевнелиев поднесе цветя пред паметника на Паисий в Банско.

inews.bg