Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 23.11.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

В категория Интервю

Проф.Жени Пашова: Искаме да достигнем не само до сърцата на децата, а и на техните родители

Разговор на Виолета Тончева с част от екипа на коледния спектакъл „Елхата” – доц. Петър Пашов – драматург, проф.  Жени Пашова – режисьор, Валери Вълчев и Антонио Угрински – актьори и Веселина Михалкова – артистичен директор на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”
На снимката – проф.Жени Пашова.

– Защо харесвате муминтролите!

Петър Пашов: Отдавна работим върху текстове на Туве Янсон, често ги препоръчваме и на нашите студенти в НАТФИЗ. Харесваме муминтролите, защото в тях има огромна наивност и чистота. Те гледат като новородени, които за пръв път виждат света, а в същото време историите им носят дълбока философия за живота и взаимоотношенията между хората. След Астрид Лингрен Туве Янспон е следващата по известност скандинавска детска писателка, но по-важното е, че в нейните книги по интересен начин се съчетават вечни теми (в „Елхата” например темата за Коледа и за празника въобще) със съвременния поглед и съвременните деца.

– В този смисъл към какво е насочено посланието на Вашата постановка?

– Жени Пашова: Бихме искали да достигнем не само до сърцата на децата, а и на родителите с надеждата, че те ще преосмислят отношението си към Коледния празник. Много от днешните деца искат, искат и все нещо не им достига, а смисълът на празника не е само ”Дядо Коледа, купи ми! Донеси ми! Дай ми!”. Празникът означава и ти да дадеш от себе си, при това скъпи за теб неща, които не се измерват непременно в пари. Това е посланието на постановката и ако зрителите поне мъничко се замислят, ние сме успели.

– В драматизацията си Петър Пашов доразвива Туве Янсон и внася сюжета с децата, които разиграват новата си електронна игра на живо, след като интернет връзката прекъсва. Това е може би войната на муминтролите срещу интернет.

– Петър Пашов: Не става дума за буквална война, разбира се, а за противопоставяне на ценностите. То също спомага за утвърждаване на реалния пред виртуалния живот, към който децата за съжаление все повече се пристрастяват и това нерядко се оказва пагубно. Ето го вторият план на нашето преставление. Колкото и възможности да предлагат компютрите и съвременните технологии като 3D филми и т.н., най-ценна си остава истинската игра. Играта на живо, когато сам си я направиш и сам влезеш в нея. Дирекният, живият контакт е нещо съвсем различно от виртуалния. В реалното общуване се използва въображението, а във виртуалното съзнанието работи само с готови образи. Това впрочем наблюдаваме и в НАТФИЗ – поколенията вече са различни. Младите са все така красиви и енергични, но като че ли имат по-малко въображение от по-старите поколения. Изглежда тяхното въображение е приспано от готовите комуникационни модели на вездесъщия днес интернет.

– В спектакъла участват както актьори, чиито деца със сигурност ще бъдат в залата, така и възпитаници на „Студио Театър” на Стоян Радев. В „Елхата” за пръв път излизат на варненска сцена и Валери Вълчев и Теодор Папазов – най-младото попълнение в трупата. Как се справят?

– Петър Пашов: С изключение на Валери Вълчев, наш студент, завършил неотдавна Куклено актьорско майсторство, останалите не бяха познати за нас. Много приятно ни изненада сериозността, с която варненските драматични актьори приеха задачата. По време на репетиционния процес те винаги бяха готови да повторят и портретят, само и само да се получи търсеният ударен момент. Подчертаваме го, защото често, когато става дума за детски спектакъл, драматичните актьори приемат с известно пренебрежение постановката. Тук това не се случи.

– Костюмите на Димитър Димитров са оригинални, но и обемни, така че да се движиш като муминтрол не изглежда съвсем лесно.

–  Жени Пашова: Димитър Димитров е талантлив млад сценограф, наскоро завършил НАТФИЗ, с когото работим вече няколко постановки. Наистина много е уморително да се работи с маска, а и някои от костюмите в „Елхата” се поддържат от конструкции, затрудняващи физическото поведение. Колкото и да е сложно обаче, актьорите нито за миг не подложиха на съмнение това, което правят и ние сме във възторг от тях.

– Какви са коледните Ви пожелания към децата?

– Антонио Угрински: Малки и големи, всички имаме нужда от идеали. Човек не е пълноценен без идеали. Хубаво е дори да бъдеш излъган понякога в името на идеала… Идеалът дава и вяра, и сила, и любов. Не пораствайте без идеали, мили деца!

– Валери Вълчев: „Елхата” е първата ми роля във Варненския драматичен театър. Лично за мен не е много труден спектакъл. Физически натоварването е голямо, стилът на игра е по-различен, изисква по-ярки реакции и по-открито общуване с публиката. Опитвам се да стигна до онази наивност, която движи любопитството и чистата мисъл у децата. Реално в тази приказка муминролът е единственият, който на фона на всички останали, се опитва да мисли малко по-трезво и да прави някакви логични връзки. Така стига до прозрението, че всъщност Коледа не е нищо страшно. Накрая се чувства удовлетворен, че е дал нещо на някого и това оправдава всичките му мъки, през които е минал в цялата приказка. Пожелавам на децата да не спират да мечтаят. И аз все още си мечтая. Пожелавам им да вярват в това, за което мечтаят и дано един ден мечтите им станат цели, а целите – резултати.

– Петър Пашов: Присъединявам се към пожеланието на Валери. Естествено е за мен, като човек с опит, по-често горчив, отколкото позитивен, мечтите на младите да ми харесват. Чрез тях ние, възрастните, оставаме по-близко до децата и това си струва.

– Жени Пашова: Пожелавам на всички деца красиви мигове по Коледа и много обич! Искрено вярвам, че децата ще променят света за по-добро.

– Веселина Михалкова: Не знам дали защото съм израстнала в куклен театър, но имам слабост към спектаклите за деца. Споделям мнението на Петър Пашов, че тези спектакли понякога се подценяват, а не би трябвало да е така. Според мен децата са най-трудната аудитория. Не защото шумят, а защото по-бързо хващат искреността, честността на актьора и тогава няма нужда да ги усмиряваш – те сами ще се заслушат. Винаги ми е доставяло удоволствие, когато съм участвала в детски представления. Отнасяла съм се към тях с абсолютно същата сериозност и вдъхновение, както към който и да е друг спектакъл, в каквато и да е тежка класическа драматургия. Задължена съм на колегите, които играят през тези 45 минути на сцената и ми се прииска да съм сред тях, а това е добър показател за нивото на спектакъла. Още на 10 декември ще доведа дъщеря си при „Елхата”. Нека всички деца да са здрави, да имат топлината, хармонията и  семейния уют на Коледата. Нима има нещо по-важно от това, да сме обградени с топлината и обичта на близките си!

– Благодаря за разговора. На добър час на „Елхата”! Щастлива и озарена Коледа на всички!