– Луиза, „Стъклен дом“ беше трамплин за повечето от младите актьори, снимали се в него. Случвало ли ти се е да се дразниш, че голяма част от публиката те свързва предимно с героинята ти Алекс, а не с някои от ролите, които си изиграла в театъра?

– „Стъклен дом“ ми даде много добър начален старт, така да се каже. Съвсем скоро след като ме приеха в Академията, ме избраха да участвам в него, така че това беше едно добро начало. Казвали са ми, че голяма част от работата на актьора е да е известен, така че благодарение на сериала, аз и останалата част от младите артисти станахме известни и направихме „първата крачка“. Голяма част от публиката в днешно време е телевизионна, така че аз знам, че тези, които ме разпознават само като Алекс, дори не знаят, че играя нещо друго, някъде в театъра. Аз, разбира се, не мога да ги съдя за това, пък и все още не съм изиграла много роли в театъра, за да претендирам за вниманието на публиката.

– Какво се случва с теб след финалните надписи на последния сезон?

– Сега, след телевизията съм се отдала изцяло на театралната сцена. Репетирам във Варненския театър. Правим една от големите пиеси на А.П. Чехов – „Вуйчо Ваньо“. Режисьор е проф. Пламен Марков, моят художествен ръководител в НАТФИЗ. Публиката може да ме види в ролята на Елена Андреевна.

– Телевизията или театърът е по-голяма тръпка за теб?

– Разбира се, че театърът. Предполагам, че за всички актьори е така.

– С финала на „Стъклен дом“ като че ли дойде и краят на връзката ти с Явор Бахаров.В жълтите издания се изписаха различни версии по тази лична тема. Каква е истината – как се стигна до раздялата ви и кой беше инициаторът?

– Мама ми каза: „Изи, животът е низ от срещи и раздели“. Финалът на сериала не е повлиял по никакъв начин на раздялата ни с Явор. Това е лично решение в личните ни отношения и животи и не мога да разбера защо е толкова обсъждана тема… Хората се запознават, влюбват, разлюбват, обичат, карат се, разделят… Това са нормалните неща от живота.

– Как се чувстваш сега?

– Аз се чувствам добре! Всеки край е и начало. Чувствам се прекрасно, когато работя, когато са ми дали тази възможност.

– Някои клюкарски сайтове ти посветиха доста хапливи заглавия и обвинения, че си отмъкнала бившия годеник на приятелката си Радина. Как ще коментираш подобни писания?

– Не мога да коментирам такива неща, а и не виждам смисъл.Вярвам, че в живота, каквото трябва да се случи, се случва, колкото и на някого това да не му харесва… А всичко е една такава въртележка, че не осъзнаваш кога си най-долу и кога най-горе. Имам един приятел, който винаги ми казва: „Балансът в природата“ и това ми е достатъчно.

– Сегашният ти приятел Стефан направи публично признание колко силни са чувствата му към теб. Разказа и за отношенията си с Радина и с Явор. Ти самата усети ли някаква промяна в отношението на двамата към теб или към него?

– Нещата никога няма да бъдат същите. Но пък, кой знае, може да станат по-добри! По принцип в такива ситуации винаги има недоволни, но никой от нас няма какво да губи. Ние сме много млади хора, които по-скоро имат бъдеще, отколкото минало, и съм сигурна, че всичко ще бъде наред.

– По време на снимките стана близка и с други от колегите си. С кои от тях остана приятелка и след края на „Стъклен дом“?

– В интерес на истината най-много се сближих като приятел с Бойко.С него приятелството ни е много искрено, може би заради различните полове, но аз знам, че винаги мога да разчитам на него – той на мен също. Споделяме си, много добре се забавляваме заедно. Истински приятелчета!

– Кои са най-важните качества, които правят добрия актьор?

– Най-важното за добрия актьор е да е добър актьор. Ха-ха… Няма най-важно, всичко е важно! Да си актьор, това не е професия, това е начин на живот! Целият ти свят, мисленето ти, всичко преминава през артиста в теб. Всичките ти чувства се подчиняват на това… и аз си мисля, че ако си съгласен това да се случва с теб и дори ти харесва – ставаш, за там си. Е, предполагам, че трябват и качества…

168chasa.bg