Сигурно всеки е чувал за Ицо Хазарта, но малко хора познават Христо Петров, който стои зад псевдонима на един от най-известните ни рап музиканти. Вокалистът на „Ъпсурт” е и главният текстописец на групата, която след първия си хит „Нон-стоп” отпреди 13 години не е спряла да прави нови парчета, подобно на музикален бутик. Неотдавна излезе нов хит на „Ъпсурт” – „Бела жига”. И това стана повод за интервю с Ицо Хазарта. Той се оказа читател на e-vestnik и ни посрещна приятелски в дома си.Христо сяда на дивана, очевидно се чувства напълно комфортно, за да даде интервю специално и само за e-vestnik измежду печатните медии.В дома му има смесица от артистични инсталации и обикновени вещи от бита. В единия ъгъл са струпани детски играчки. 33-годишният рапър има две дъщери, на 3 и на 8 години.Ицо казва, че чете повечето статии e-vestnik, макар и да не е съгласен с всички гледни точки вътре. Рапърът има чувство за хумор – защита против всяка баналност. Той отговаря на критериите за т.нар. телевизионен „звезден елит”, за „наблъскания в телевизора народ”, както го нарича. Бил е в аквариума на Вип Брадър, песните на групата са неизменни хитове, тийнейджърките харесват леко намръщената му физиономия, която той обяснява като дадена му по природа. И дори се извинява, че „гледам лошо”.

Ицо Хазарта обаче ни най-малко не страда от звездомания. С единия си крак е стъпил в студиото и е вгледан в песните си, с другия крак натиска педала на действителността.Рапърът харесва култовото издание от едно време – „Стършел”, чете анализи за политика, ходи с децата си на море, посреща ги след училище. Като всеки човек извън телевизора. Освен жонгльор с метафори той е и софиянец, който обича да разхожда кучето си. Въпреки че има кола, често се качва в метрото, смята, че всички се возим заедно към едни и същи проблеми и разрешаването им. Колите, апартаментите –Хазарта постоянно се забавлява и осмива тези стереотипи. Тези черти на рапъра не са любима тема на жълтите вестници. Вероятно това е причината той да дава интервюта рядко.

– Наша колежка, голям фен на „Ъпсурт”, казва, че ти си „новият Ботев”. Има предвид текстовете на песните ти. Ти чувал ли си такова нещо за себе си?

– Не. Дори ми е много неудобно да обсъждаме такива неща. Между другото, говорейки за Ботев, се сещам за една история… Родителите ми са от София, но техните родители идват от Благоевградско, и от Видинско, Врачанско… И се говори, че единият ми прадядо е виждал Ботев там някъде, по време на въстанието. Това е станало в едно лозе. И докато са били там, той чул Ботев да казвал на другите бунтовници:  „Стреляйте на мясо, не стреляте на халос, че ни е малко джепането и гледайте да се не изпотрепете един друг!”. Майка ми е разказвала тази история, по повод на това какви хора са били с Ботев… Да се върнем на темата, неудобно ми е дори да слушам сравнения с подобни имена.

– Все пак, очевидно има екзалтирани фенове?

– Ами от тях живеем в крайна сметка. (усмихва се)

– А може ли да се преживява от музика в България?

– Като всяко нещо, това е трудно да се обобщи. Като цяло това е бизнес, който вече започва да има някаква логика. В крайна сметка това опира, както повечето неща, до качество . Ако имаш хубави песни, всичко се свежда до това. Ние от 12 години с това се издържаме. И в моментите, в които сме били най-популярни и продуктивни, сме били и финансово добре. През 2011 г. имах един много труден период от може би два месеца, много странен – неочаквано затруднено положение. Бях забравил какво е това, защото като цяло през живота си винаги съм бил окей. Да, от музика може да се печели. На фона на всичко, което се случва около нас, на мен ми е неудобно да се оплача. Давам си сметка, че има много хора, за които във финансово отношение съм „мишка”. Но моят свят е между такива хора, че последното, което ми идва наум, е да се оплача от състоянието си и въобще от живота.

– На участия ли могат да разчитат утвърдените музиканти в България? Фолк-певиците ги наричат участия…

– Да, защото им е неудобно да ги нарекат концерти (смее се). Най-големият ни успех по брой на продажби беше от Quattro, 2005 г. Там имахме около 10 хиляди продадени диска. Печалбата беше около 20 хиляди лева, като това беше някакъв рекорд  за времето. Тогава бяхме ние, Азис и Ивана в тази група – на спечелилите от продажби. Но това вече тотално го няма, не могат да се изкарват пари от продажби, и хората по различен начин опитаха да превъзмогнат това, да видят от какво да изкарват пари. Нашият начин беше с рекламата –  идея на тогавашния ни продуцент Светльо – с „3 в 1”. Това беше първото подобно нещо в България. Дотогава не беше правена цяла такава песен със скрита реклама. Предложиха ни хубави условия и така. Идеята нямаше да е успешна, ако песента не беше толкова хубава. Оказа се, че с времето сме започнали да създаваме контакт между нас и хората, които идват в заведенията и въобще – на местата, където имаме участия. И с времето си извоювахме това, че в цяла България има места, където хората обичат да ни виждат. В определени моменти ние бяхме много модерни и беше много смешно да видиш, че има и такива хора, които слушат „Ъпсурт” и които въобще не знаят за какво ги слушат. Нещата с музиката са на приливи и отливи и не може да се обобщи, както всяко нещо. Но 2011 г. беше много „шит”. Откакто през 2003 г. направихме с Белослава песента „И твойта майка също”, аз без пари не съм оставал. Имали съм трудни периоди, но така, както беше през 2000 г., когато  трябваше да се избира между цигари и хляб… Те някои хора така прекараха целия си живот, на мен затова ми е тъпо. Аз съм го видял какво е, но толкова за малко беше, че само ми помогна, амбицира ме, стегна ме да си действам, да си работя…Баща ми беше мебелен инженер, пътуваше доста по Тошово време, по второ направление, както се казваше (б. р. – на Запад). Майка ми е учителка, библиотекарка. Имал съм неща като дънки, касетофони, не съм имал изобщо лошо детство. Никога не сме били богати, но сме се справяли. Имам много добра памет и съм убеден , че всичко това, което ни се случва, е в най-голяма степен резултат от 90-те години, а не от това, което става сега. Не знам за червеното, но бялото в знамето е нашата памет, а там няма никой. Този период доведе до живота, който имаме сега. Всъщност моето поколение сме последните, които нещо видяхме от комунизма. Аз съм 79-и набор. На 23-и септември 1989 г. бях четвърти клас, станахме пионерчета… и 10 ноември дойде. Но пак помним нещо, аз имам поглед. Мен майка ми от много малък ме научи да чета. Аз много съм чел като дете… Интересувам се от всичко, което става. Преди бяхме абонирани за „Стършел”, нали всички бяха задължени да са абонирани. Майка ми беше за „Стършел”, баща ми – за „Ехо”, той беше най-евтиният. И имаше незабравими неща. Например помня такава шега за папата: „Папата – какво ви е направила ТЯ?” (смее се).

– А какво мислиш за хората от твоето поколение?

– Ами това, което изживяхме 90-те години, по различен начин подейства на различните поколения. Ние живеехме в пълен абсурд 90-те години. Тези хора, които бяха поколението на нашите родители, които сега са над 60 години – това време тях ги уби най-брутално. За нас това беше някаква школа, за тях беше някакъв ужас, който на 40 години бяха принудени да преживеят, да видят как абсолютно всичко отпреди се срива. Видях как това подейства на много хора. Масово това ги съсипа. Докато при нас… Човек като е на тези години, знае, че каквото и детство да си имал, то си ти е детството, в тези години ти си много по-позитивно настроен. За някои неща имахме късмет, а като се сещам сега какво беше тогава, намирам нещо хубаво в сегашното време. Краденето, анархията, „Освободителната война” я нарича един приятел, всичко, което се случи до края на 90-те години, беше супер несправедливо. Нямаше никаква логика, това беше страшна глупост. И продължаваме да ядем попарата, последиците от тези години.

– И групата, създадена през 96-а година, я кръстихте „Ъпсурт”, защото живеехме в абсурд?

– По принцип търсихме име. Идеята беше да е „Абсурд”, но да е с грешки, да е отличително. Говорим за март ’96-а. Стана супер случайно, на вилата на един приятел в Симеоново, бяхме 16-годишни тийнейджъри, останали сами, пият, естествено – едни тийнейджъри какво могат да правят – и си говорехме глупости, слушахме касети. Слушахме много подобна музика, тогава бяха модерни „Гумени глави”, „Нищо”. И решихме да пробваме, да видим какво ще стане, пресметнахме, че за да запишем някакво парче ще излезе 30-40 долара. И първите години така си работихме, събирахме някакви пари, тогава ни излизаше пет долара на час, инструментал за четири часа и вокали за четири часа… И всъщност още ни е срам да покажем това, което сме направили до 98-а година. Може би след 10 години… (смее се). Първият ни хит е „Нон-стоп”, записан през 1998 г. И след кавъра на Васко Кеца „Чекай малко” се ориентирахме окончателно към този бизнес, както го възприемаме ние, който е и начин на живот.

– Посещенията на вашите песни в Youtube добър ориентир ли са за интереса на хората?

– Донякъде да. Мисля, че най-гледаното ни видео е посетено от 3 млн. души. Имаме 6-7 песни с над един милион зрители. В настоящето има хора, които се занимават с управление на песните ни в интернет чрез дружество, което създадохме. И например „Звездата” имаше около милион и половина посещения, но за да може да се прехвърли тази песен към нашия ютюб-канал, цифрата се анулира.

– С приятели спорихме един път за израза в една ваша песен „мацки с джанти деветнайски”. Какво значи това –мацки с големи автомобили или мацки с големи гърди?

– Ами те принципно нещата си вървяха заедно (смее се). Това е песен от 2005 г., помниш за какво ставаше въпрос тогава. Всички бяха решили, че задължително трябва да имат по един апартамент в София, Банско и един в Слънчев бряг. И аз се чувствах доста време едва ли не потиснат „мизерник”, че само аз бях останах без апартамент в Банско и Слънчев бряг (смее се). Всички трябваше да караме S-класи, всички трябваше да харчим по 1000 лв. на вечер по заведенията… Просто не знам как някои хора бяха решили това. Абе, ние винаги сме така…Как не се научиха тези идиоти?! Като се започне от пирамидите, рекламите, в които всеки казва: „Давай, давай, ще вкараме 1 милион и ще вземем 3 милиона!”. Така беше, пълно е с примери!

– А само с музика ли се занимават членовете на групата?

– Четвъртият човек, Шлеви (б.р. – „Ъпсурт” сега се състои от трима души) вече не е в групата, но заедно с Венци имат дискотека “Sugar”. Аз съм се занимавал с различни неща в миналото. Преди години имах пицария, силно казано, по-скоро пица на парче в Кърджали. Когато бях женен за предишната ми съпруга, живях една година там, в периода 2004-2005 г. Сега сме се съсредоточили изцяло върху „Ъпсурт”. Уверен съм, че си заслужава. С немски партньори направихме сдружение на артисти Facing the Sun (Да погледнеш слънцето). В него освен нас има и други като Лора Караджова, „100 кила”. Разликата е, че партньорите, които имаме, се занимават с управление на песните в интернет, с мениджмънта, с неща, които не са ни работа, за да можем ние да се съсредоточим в това, което можем най-добре – правенето на песни. През годините се е случвало понякога посредници и хора, които нямат пряка връзка, да опорочават целия този бизнес, като искат огромни комисионни, които всъщност си прибират за тях, а не влагат в изпълнителите. Който плаща комисионните, се налага да плаща на някого, който не е ясно какво прави в цялата работа. И решихме, че вече имаме достатъчно опит и възможност да направим това сдружение на изпълнители, не продуцентска къща. Гледаме да не досаждаме, гледаме с песните си да привличаме внимание, нямаме претенции, че сме нещо различно от слушателите си. Дано да имаме вдъхновение, това е най-важното. Осъзнали сме за тези години, че ако хората са доволни, и ние ще сме доволни.
e-vestnik.com