Познавам Георги Калоянчев от преди 1963 година. Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова идваха от време на време вкъщи. Така че съм чувал гласа му и съм му пипал ръката още като бях юноша.Това каза пред бТВ актьорът Стефан Данаилов. Няма да коментирам какъв актьор беше Калоянчев. Ако трябва да сложим думичката велик, защото се оказаха много велики хора в творчеството, което не е така, действително тук може да се каже за Георги Калоянчев, че е и патриарх и действително велик. Като творец той беше в друг коридор и останалите бяхме в друг коридор“, каза просълзен Стефан Данаилов.

„Дето се казва аз остарях по време на Калоянчев. Освен младежкия контакт, който съм имал дотогава, с нищо особено не ме е впечатлявал, шумен човек“, усмихна се Данаилов.Наш преподавател в академията беше Методи Андонов. През 1963 година имахме вечерен час и той ни говореше за органиката на актьора на сцената, говореше, погледна часовника беше 20 ч. и каза: обличайте се и тръгвайте, и отидохме в сегашния „Сълза и смях“. Качи ни на балкона, играеха се „Свинските опашчици“ и една безумна сцена, в която Калоянчев свиреше на един тромпет, невероятно смешна история. Той ни заведе да видим точно тази сцена. След това се върнахме в час и той ни каза: ето за това говоря. Това е органиката на актьора. След това имах възможност да го гледам няколко вечери встрани от сцената по време на „Ревизор“. Това са гениални роли. Беше ми любопитно какво правят извън сцената, той до такава степен се омайваше, като се обърнеше към публиката едни физиономии правеше, като се обърне към нас, с гръб към публиката други физиономии и това по едно и също време го правеше. Той изигра гениални роли, говоря за времето, когато Сатирата беше на своя връх, посочи Данаилов. Той разказа и че още като е прохождал и се е събуждал за това да стане актьор, първият му досег професионално с Георги Калоянчев е бил във филма „Инспекторът и нощта“ през 1963 година.

„Това, което той правеше на сцената, като го гледаш като зрител, можеш да си кажеш: това и аз мога да го направя, с такава лекота играеше. Той не се маскираше, не си правеше визуални промени, но толкова различни герои направи. Това е големият актьор, когато правиш всичко с такава лекота, когато имаш чувството, че този човек може да започне да играе отначало пиесата още един път“, каза още Стефан Данаилов.

Актрисата Стоянка Мутафова каза, че Георги Калоянчев винаги е работел много сериозно. „Неговият живот беше театърът. Той не признаваше веселби, заведения, а театърът, сцената, той живееше на сцената, но когато се разболя и остана без сцена, това страшно му се отрази на психиката. Много ми е мъчно, че не можах да се кача да го видя. Нещо предната вечер ме стрелна и си казах: после ще ида да го видя, но сутринта трябваше да пътувам за Варна. И разбрах, че е починал преди да ми започне представлението. Много му се искаше между мен и него да продължи работата на сцената“, разказа Мутафова.“Каза ми: Стояно, не мога да живея без театър. Аз не живея“.“Много ми е тежко за него. С мъжа ми бяха много близки. Никога няма да забравя, когато погребвахме мъжа ми, той плачеше на гроба му и казваше: запазете ми едно местенце искам да съм до него един ден, до него искам да легна. Искам да кажа колко чувствителен беше, колко много обичаше Нейчо, искрено. Сигурно ще бъдат пак двамата някъде“, каза още Стоянка Мутафова.

bgnes.com